На 17 февруари през 1867 г. през Суецкия канал преминава първият кораб.
Суецкият канал е плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и на практика се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010-а Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и ширина 205 метра.
В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 км северно от третия по големина град в Египет, Исмаилия. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.
Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.
Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява, чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака. Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., която е в сила досега, каналът може да бъде използван по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг.
През 18 век Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал, който да свързва Средиземно море с Червено море. Проектът се отхвърля от френските специалисти, защото нивото на Червено море е с 9.908 м по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове. През 40-те години на 19 век се провеждат нови изследвания, които довеждат до извода, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала.
През 1856 година Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал. За прокопаването му се използват бедните прослойки на Египет. След около 11 години неуморна работа и с ценатата на хилядите, умрели от изтощение и болести египетски селяни, на 17 ноември 1869 година Суецкият канал е открит официално в присъствието на множество князе и други важни европейски особи.
Приема се, че операта Аида е написана от Верди именно за откриващата церемония. Първоначално Верди се възпротивява на отправената към него молба за написване на такова произведение, но после склонява. Но тъй като не успява в срок с Аида, на церемонията прозвучава Риголето.
nbsp;
nbsp;
