Софийската градска прокуратура е образувала досъдебно производство по чл.219 от Наказателния кодекс по един от казусите за собствеността на акционерното дружество Петрол, съобщи за в. БАНКЕРЪ представител на пресцентъра на обвинението. Засега обект на диренето е неизвестен извършител, но текстът, по който държавното обвинение ще води разследването, е доста категоричен. Той визира длъжностно лице, което е нанесло значителни щети на предприятието, което ръководи. А когато тези щети са в особено големи размери, законът предвижда лишаване от свобода от една до десет години. В сигнала, подаден от Александър Мелник – един от акционерите на петролното дружество, се твърди, че става дума за нарушения и действия, чрез които собствеността на компанията е накърнена, а чрез редица сделки са й нанесени и сериозни материални щети. Фактът, че след като прокуратурата е образувала досъдебното производство по точно определен член от Наказателния кодекс, навежда на мисълта, че тя преценява посочените в сигнала деяния на управляващите дружеството и доказателствата по тях като достатъчни, за да се определят като престъпления по Наказателния кодекс.
Към сигнала до прокуратурата е приложен документ от търговско дело, в което се оспорва истинността на протокол с решения на надзорния съвет на Петрол АД от 27 май 2010 година. Става дума за стенограма от заседание на Софийския градски съд, VI отделение – 15 състав, с председател Елена Радева от 5 октомври 2011-а, който според жалбата илюстрира за какви нарушения става дума. В закрито заседание на съда са разпитани десет свидетели. Според оспорвания документ надзорният съвет е провел заседание, на което е освободил Цветан Димитров като член на управителния съвет на петролното дружество. Според показанията на Митко Събев заседанието, на което са взети тези решения, е започнало между 16.30 и 16.45 часа и е продължило близо час. Според друг свидетел – члена на надзорния съвет Иван Нейков (бивш социален министър и общински съветник) е имало дискусия около 40-45 минути, след която юристът и член на надзора Тони Кръстев е предложил да бъде съставен протокол. По думите на Нейков пред съда членовете на съвета са изчакали да бъде подготвен протоколът и това е отнело още около 20 минути, което ще рече, че заседанието продължило до към 17.45-18 часа.
Заедно със сигнала в държавното обвинение са внесени две справки, от които обаче излиза, че такова събрание не би могло да се проведе, а Митко Събев не би могъл да подпише въпросния протокол. Едната е от Главна дирекция Гранична полиция, според която той е напуснал страната през ГКПП Аерогара София в 17 часа. Официална справка, изпратена от регионалния мениджър за България и Македония на австрийските аеролинии Austrian Филип Нордфелдт , пък сочи, че Митко Събев е излетял за Виена в 17.45 часа с полет № OS798 (билет № 257-3838466178).
В сигнала се изтъква и друго обстоятелство. Според поканата за свикването на заседанието на надзорния съвет то действително е трябвало да бъде проведено на същата дата, но… в 8.30 часа сутринта. В предложението за дневен ред, предоставено на всички членове на надзорния съвет, никъде не се говори за смяната на Димитров. Освен това Събев не би могъл да гласува с пълномощно на другия член на надзора – Денис Ершов, тъй като преди истинския час на заседанието, в присъствието на свидетели (също разпитани по делото), Ершов оттеглил пълномощията си Събев да го представлява.
Преди месеци, когато се зашумя около този конфликт, участници в събитията разказаха, че сутринта на тази дата станало ясно, че спешна среща на Ершов извън страната налага заседанието да бъде отложено за друг ден. Това очевидно не се харесало на хората около Събев и те провели заседание, на което взели съответните решения, без да са упълномощени от единия от главните акционери в дружеството – Ершов. Месец по-късно в Търговския регистър обаче се появява вписване, което легитимира този резултат и дава ход на процеса на подмяна на акционерното участие в Петрол. А от показанията на свидетелите пред съда става ясно, че вписаното заседание се е провело в… кафене Лаваца в центъра на София, и то в късния следобед на 27 май 2010 година.
Очевидно битката за Петрол напуска сравнително спокойния терен на търговското право и на преден план идва Наказателният кодекс. Според някои източници освен за длъжностни нарушения прокурорите може би ще предявят и обвинение за съставяне на документи с невярно съдържание.
nbsp;
Чл. 219. Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
(4) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 – лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
