В буре с барут се превръщат промените в Закона за пътищата, които тези дни влязоха за обсъждане в парламентарните комисии. Макар че проектонормативът е дълъг едва пет странички, с него се въвеждат три изцяло нови момента. Първият е сравнително най-безболезнен и е свързан с регламентирането на понятието скоростни пътища. Това ще са национални обекти, които имат самостоятелни платна за движение във всяка посока и с разделителни ивици, като всяко платно ще е с най-малко две ленти за движение. Те ще са с предпазна телена ограда и пресичането при тях с други улици, железопътни и трамвайни линии ще става само на две нива. Или с две думи, тези пътища ще се различават от магистралите единствено по липсата на лента за аварийно спиране. Вместо нея ще трябва да се обособят площадки за закъсали автомобили.
По всичко личи, че регламентирането на скоростните трасета се приема радушно от всички в Народното събрание. Далеч по-спорно обаче е предложението да се забрани поставянето на билбордове и рекламни съоръжения около аутобаните и скоростните пътища, а на останалите те да са разположени поне на осем метра от края на пътната настилка. Официалните мотиви на ГЕРБ за въвеждането на тези рестрикции са, че по този начин водачите няма да се разсейват излишно и ще се повиши сигурността.
Билбордовете като съоръжения са доста спорни. Направихме една справка, почти в цяла Европа е забранено поставянето им или те са на достатъчно голямо разстояние от пътната мрежа – 100 м, 300 м в различните държави. Отделно съществуват изисквания за вида и съдържанието, което се поставя на тях, е мнението на депутата от ГЕРБ и председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление Любен Татарски.
Именно съдържанието като че ли е това, което най-много притеснява управляващите. Достатъчно е да си припомним колко медиен шум се вдигна заради надписите Ще уволня Бойко Борисов!, които се появиха на няколко рекламни пана около София малко преди началото на кампанията за президентските избори през миналата година. С приемането на поправката в закона подобни трибуни за политически изяви вече ще бъдат елиминирани.
Малко изненадващо тази идея на ГЕРБ бе прегърната и от представителите на ДПС. По време на обсъждането й в Комисията по регионална политика Ремзи Осман заяви: Аз ще подкрепя вносителя за рекламните съоръжения. Заслужават похвали, даже ще отида и малко по-напред. Според мен тези билбордове трябва да бъдат забранени и по I клас пътища. Ако ние погледнем чл. 2 на действащия закон,ще видим за какво служи този път – за превоз на хора и товари. Рекламно бюро ли е пътят? Какво целим с пътищата. Това безобразие в нашата страна го няма никъде. Всички носим отговорност, не само тези, които са вносители. Затова ще предложа между първо и второ четене – включително и за I и II клас пътища да отпаднат билбордовете.
И според съпартиеца на Осман – Янко Янков, намерението да се забранят рекламните съоръжения е добро. За голямо съжаление те са свързани с опасност по отношение на шофирането. Освен това виждаме и доста рекламен кич по магистралите, което не дава добри характеристики на страната ни пред туристите, отбеляза той.
Очаквано, съвсем друга е позицията на Обединението на собствениците на билбордове и асоциации за външна реклама. Говорителят му Атанас Атанасов посочи, че няма връзка между катастрофите по пътищата и разположените края тях билбордове и това било доказано от редица международни проучвания. Забраната ще има и негативен финансов ефект за компаниите, които монтират билбордове и ги отдават под наем след това – продължи Атанасов. – Тези промени бяха направени, без да са дискутирани и подложени на обществено обсъждане.
От обединението твърдят също, че ако корекциите в Закона за пътищата бъдат приети и се стигне до премахване на съоръженията, голяма част от бизнеса ще изпадне в колапс. По техни данни в зависимост от вида и големината на паната цената им варира между 4 хил. и 20 хил. лева. Разположените по републиканската пътна мрежа билбордове са около 7000, като от тях 1800 са по магистралите. Или общо за изграждането им са вложени над 50 млн. лв., като близо половината са под формата на кредити от различни банки.
Без да защитаваме когото и да било, едва ли билбордовете са най-големият проблем за катастрофите и произшествията по пътната ни мрежа, които впрочем за 2011-а намаляха значително спрямо предишните години. А и ако шофьорите се разсейват от рекламните пана, как ще ги предпазят нормотворците да не се заглеждат по куп други неща, които се случват на и край шосетата? Далеч по-логично е да се анализира и обсъди по-обстойно ситуацията и ако наистина се установи, че има невралгични зони с концентрация на произшествия, там да не се поставят рекламни пана.
Още по-странен изглежда стремежът на ГЕРБ да се махнат билбордовете с аргумента за безопасност на пътя на фона на третото им предложение за увеличаване на допустимата средна скорост по магистралите от 130 до 140 км/час, а за скоростните трасета до 130 км в час. Още повече че по този текст становището на КАТ е категорично.
Когато говорим за скоростта на магистралите, според мен въпросът не е дали тя да е по-ниска или по-висока, а дали да имаме повече или по-малко загинали – подчерта заместник-директорът на Пътна полиция в МВР Алекси Стратиев… За мен това е проблемът. Не мисля, че може да се сравняваме с Швеция, с нейните пътища и нейните автомобили, където максималната скорост е 110 км, или с Холандия, където скоростта в 120 километра. Почти целият Европейски съюз приема 130 км/ч като нормална скорост с оглед безопасността на движението. Според различни изследвания при намаляване на скоростта с 10% леките произшествия намаляват с 10, тежките с 20, а убитите с 40 на сто. Тоест, ние се опитваме да вдигнем скоростта горе-долу с 10%, което означава, че гарантираме едно 30% завишение на загиналите, обясни Стратиев. За него е странно да се променя законът точно в тази му част, след като той така или иначе позволява при достатъчно основания да се вдига скоростта от стопанина на пътя. Всички знаете – напомни заместник-директорът на Пътна полиция – че в населено място скоростта е 50 км, но на Цариградското шосе, бул. България, Брюксел ограниченията са 70, 80 километра. На магистралата при общото ограничение 130 км в час може с пътни знаци скоростта да се промени нагоре или надолу, ако се прецени, че има такава отсечка.
Становището си изрази и депутатът от БСП Румен Петков, според когото: Ако избързаме с приемането на този закон, ще разширим практиката да приемаме закони, които впоследствие ще променяме много бързо. Увеличаването на скоростта е една идея в повече и не е нужно днес на обществото. Ако имаме традиция, ако имаме култура на движение, ако имаме инфраструктура -да. Но аз се боя, че нито едно от тези три неща, в това число и културата на движение, не е много ярко представено в страната ни. Затова мисля, че първото, което трябва да предхожда разглеждането на промените в Закона за пътищата, е една широка дискусия в обществото с участието на институциите и неправителствения сектор. Едва тогава е необходимо да се мине към един сериозен дебат по такъв проект, отбеляза Петков.
Едно е сигурно – дебатите по законопроекта ще са сериозни, а последиците, ако се приеме в сегашния му вид, ще се преценяват после.
