Стотиците милиони левове безвъзмездна европейска помощ, с които от няколко години разполага София, така и не спомогнаха за разрешаването на проблемите с отпадъците в града. Не че парите са малко. Проблемът е, че не се използват заради мудни и недоизпипани процедури, които една след друга се провалят. Така, седем години след като общината заяви, че ще преодолее кризата с боклука, като построи съоръжение за преработката му, отново сме на старта, без да има гаранция, че и този път нещата ще тръгнат.
На практика едва преди броени дни столичната управа обяви новия конкурс за избор на фирма, която да проектира и изгради завода, след като предишният, при който бе избран германо-българският консорциум Хут-Станилов, бе прекратен. От техническото задание става ясно, че проектът е променен така, както поискаха европейските експерти, и Топлофикация – София вече е включена в него като място за изгаряне на блокчетата преработена смет. Именно технологията за преработване на отпадъците беше причината Европейската комисия досега да не даде съгласие за строителството на съоръжението. От Брюксел се съмняваха в ефективността му и искаха да се изготви обстоен анализ дали остатъчният материал от процеса на преработка на сметта (RDF) е подходящ за гориво на столичното парно и дали цялата система ще отговаря на екологичните изисквания.
За да проектира и построи предприятието, както и да го оборудва с необходимите машини, победителят в надпреварата ще разполага с 208 млн. лв., осигурени от оперативната програма Околна среда от общинския бюджет и заем от Европейската инвестиционна банка. Срокът за изпълнение на поръчката е 31 месеца, но същинското строителство ще трябва да приключи само за 19 месеца (с 4 по-малко от предишната процедура), тъй като останалото време е за отстраняване на дефекти.
Парите не са малко, но никак не са за подценяване и условията за участие в конкурса. На първо място е необходимо кандидатите да депозират банкова гаранция в размер на 700 хил. лв. с валидност не по-малко от 180 дни. Вярно, че тази сума е далеч под обичайния един процент от прогнозната стойност (тоест под 2 млн. лв.), само че при тежката икономическа ситуация едва ли ще се намерят много компании, които с лекота да блокират толкова пари за половин година. А и за сравнение, при предишния търг изисканата гаранция за участие бе само 100 хил. лева.
Освен това ще се наложи кандидатите да докажат още минимум 250 млн. лв. оборот за 2008-а, 2009-а и 2010-а (при 200 млн. лв. в предишната надпревара), както и опит в проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на поне една инсталация за механично-биологично третиране на битови отпадъци с капацитет над 200 хил. тона годишно, която включва и производството на RDF. И тъй като такива проекти у нас не са реализирани, може да очакваме, че българските дружества задължително ще играят с някой чуждестранен партньор.
Иначе, документи за процедурата ще могат да се подават до 29 март, а офертите ще бъдат отворени на 2 април. Прогнозите на заместник-кмета по екологията Мария Бояджийска са, че оценката и класирането на претендентите ще отнемат около 10 месеца, което ще рече, че победителят ще е ясен някъде в началото на 2013-а. Да не забравяме обаче, че заради заложените изисквания оферти може и да не бъдат подадени, а и да има такива, процедурата по всяка вероятност ще бъде обжалвана, което допълнително ще отложи началото на строителството.
Наред с всички други неприятности сериозно нараства и рискът да загубим заради забавянето ако не всичките, то част от парите по оперативната програма Околна среда за финансиране на градежа. За да избегнем това, заводът трябва да заработи най-късно до края на 2014-а. Засега от Министерството на околната среда и водите са категорични, че няма място за тревоги, тъй като представените от Столичната община графици били реалистични. Но дали ще бъдат и спазени тепърва предстои да видим.
Притесненията нарастват и поради факта, че процедурата за избор на строител на инсталациите за компостиране също е в изходна позиция, след като обявената преди година и половина обществена поръчка беше прекратена. Оферти в сегашния търг подадоха обединението БТА – Ефасек – Умвелт Електроник и Еко танк, консорциумът Валмекс Атцвангер, сдруженията Хан Богров 2011 и Арге Богров, както и обединението Егерсман и Ко, но до отварянето на ценовите оферти бяха допуснати само последните две компании. Предложението на Арге Богров, в което са Монолит София АД и Иновацион техник – Австрия, е 45 728 964 лв., а това на Егерсманamp;Ko, обединяващо германската Егерсман и българските Диана комерс-1 и АТ инженеринг 2000, е 46 592 435 лева.
При малката разлика в цените (само 860 хил. лв.) отсега е трудно да се каже кой ще спечели, тъй като за крайното класиране тежест ще имат и други показатели. Представители на Егерсманamp;Ko например са изчислили, че годишният разход за преработката на един тон отпадъци ще е 58.37 лева, а Арге Богров – 878 лева. Също така първата компания е планирала 5% печалба, а втората – осем.
От цялостната интегрирана система за управление на отпадъците в София засега се работи само по новото депо за неопасни отпадъци в местността Садината. Строителството е поверено на обединението между Геотехмин и италианската фирма Униеко, което след дълга съдебна сага спечели поръчката с оферта от близо 25.2 млн. лева. Кандидатът, който предложи най-ниска цена (22 млн. лв.) – Строително-предприемачески холдинг, бе декласиран и обжалва процедурата, но Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалбата. След това се чакаше становището на Върховния административен съд, който през септември се произнесе окончателно в полза на италиано-българския екип.
nbsp;
Новият проект
След критиките на Брюксел заводът за механично-биологично третиране на отпадъците в столицата ще произвежда RDF гориво, което ще се оползотворява в Топлофикация София, а няма да се изгаря в циментови предприятия. С приемането на тази технология се наложиха и редица промени в параметрите. Капацитетът се запазва на 410 хил. тона на година, но количеството на произведеното RDF-гориво се увеличава от 123 хил. на 154 хил. тона. Изменят се още съставът и качеството на горивото с промяна на калоричността, така че да се удовлетворят нуждите на столичната топлофикация. Увеличава се и производството на компост – от 61 хил. на 70 хил. тона, заради което пък се разширява зоната за зреене на компоста. Ръст е предвиден и при рециклируемите материали – от 4600 т годишно до 14 хил. тона. В резултат на това обаче намалява обемът на отпадъците за депониране от 156 хил. на 113 хил. тона.
Заради промените индикативната стойност на проекта е намалена с 20 млн. лева. Общата стойност на системата от съоръжения е близо 360 млн. лв., от които 256 млн. лв. са осигурени по оперативната програма Околна среда и от държавния бюджет. Останалите над 104 млн. лв. са под формата на заем от Европейската инвестиционна банка. Очаква се след пускането в експлоатация на завода количествата депонирани отпадъци да се намалят с 60 процента.
Одит
Макар че още е доникъде с инсталациите за преработка на отпадъците, Столичната община вече търси фирма, която да направи одит на проекта. За целта е обявена специална обществена поръчка. Победителят в нея ще получи 240 хил. лв., за да инспектира съответствието между отчетените разходи по дейности, предвидени в одобреното проектно предложение, и реда и правилата за отчитането им. Освен това одиторът ще следи за разминаване между заявените за възстановяване разходи и тези, посочени в счетоводните записи и разходо-оправдателните документи.
