Напредък в разговорите няма, но ако финансовият министър Симеон Дянков прокара своите идеи за регулация на лихвите и таксите по потребителските заеми, цената им неминуемо ще скочи. Това обявиха повечето мениджъри на кредитни институции участвали в заседанието с представители на управляващите в сряда. Докато разговорите не приключат окончателно, не мога да правя каквито и да е изявления по тях, заяви председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.
Банкерите са недоволни
от факта, че на три поредни срещи се явяват различни представители на управляващите и на практика разговорите започват от нулата. На първото заседание на работната група, в което участваха петима членове на УС на АББ и подуправителят на БНБ Калин Христов, от правителството се яви единствено заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева. На следващото заседание на 17 февруари управляващите бяха представлявани от министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Всъщност това е най-логичният участник в работната група, тъй като в ресора на неговото ведомство са нормативните уредби, регламентиращи правата на потребителите. Министерството на Трайков подготви навремето Закона за потребителския кредит и в момента разработва предложения за промени в него, за да го хармонизира с измененията в съответната европейска директива. Впрочем това заседание бе оценено като най-конструктивно от банковите мениджъри.
На третата среща в сряда, 22 февруари, Трайков вече не участва, а управляващите пращат съвсем нови лица – заместник-министъра на икономиката Димитър Чохаджиев и бившия му колега и настоящ съветник на президента Плевнелиев – Евгени Ангелов. И разговорите отново започват от нулата. По думите на банкерите наложило се е да преповтарят защо едни критерии за формирането на базов лихвен процент са неприложими, а други са по каква причина съществуват определи такси и всички други подробности, които уж вече били изяснени в предишните две срещи.
Това, което вестник БАНКЕРЪ успя да научи, е, че
управляващите са се отказали да ползват
междубанковите лихвени равнища като СОФИБОР, ЛИБОР и ЮРИБОР за определяне на базов лихвен процент по потребителските кредити. Логично решение, след като българските кредитни институции не набират ресурса си на вътрешния междубанков пазар или на международния междубанков такъв. Още повече че въпросните пазари не отразяват истинската цена на ресурса.
На първите две срещи участниците в работната група са се договорили да бъде разработена
методика за общ индекс
който да играе ролята на базов лихвен процент. По информация на вестник БАНКЕРЪ той трябвало да включва показатели като цена на привлечения ресурс, цена на капитала и различни видове разходи – като отчисления за минимални задължителни резерви и други подобни. Само това е достатъчно, за да се види, че подобен индекс ще е точно толкова неясен за кредитополучателите, колкото и сегашните формули за изчисляване на базовата лихва и на годишния процент на разходите, фигуриращи в Закона за потребителския кредит. Защото е много интересно как един клиент ще може да изчисли показателя цена на капитала или цена на привлечения ресурс и да разбере лъже ли го банката, или не.
С това свое предложение банкерите просто са се опитали да представят единствено малко по-изчистена формула от досегашната, която реално да отразява разходите за осигуряване и на парите за заеми. При това, според някои мениджъри, до които БАНКЕРЪ се допита, управляващите са дали принципно съгласие за формирането на подобен индекс. На срещата на 22 февруари обаче те излизат с контрапредложения за
драстични промени в показателите
БАНКЕРЪ научи, че от правителството са поискали водещите критерии в индекса да са инфлационният риск и рискът на държавата, който по принцип се определя от т. нар. кредит дефоут суапи, отразяващи вероятността една страна да не може да погаси своите задължения. Според банковите мениджъри подобна методика е абсурдна, защото инфлационният риск по принцип влиза при изчисляването на кредит дефоут суапа. А и за изминалите две години за България той постоянно се увеличава, независимо че рейтингът на страната ни не е намален. По-важното обаче е, че тези два критерия са доста сложни за следене и калкулация от страна гражданите, които получават кредити, и по никакъв начин не увеличават прозрачността при формирането на лихвените равнища.
По време и на трите срещи банкерите са предложили на управляващите да наемат екип от консултанти, които да им разработят индекса за базов лихвен процент. Но тази идея била посрещната с мълчалив отпор.
Спорове са възникнали и по въпроса за таксите
Управляващите продължават да поддържат тезата, че банките не бива да събират такси за дейност, която им е присъща – като разглеждане на документи и управление на кредита. На който аргумент банкерите запитали защо при сключване на договори с МВФ, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие държавата плаща такси и комисиони за разглеждане на документи и за управление на кредита. Вярно е, че в случая с потребителските заеми става дума за суми от 500 до 20 хил. лв., а финансиранията от международните финансови институции са за десетки и дори стотици милиони евро и долари. Само че, според банкерите, точно по тази причина документите по договорите за потребителските заеми се разглеждат от един или двама души, а тези с международните финансови институции от цели екипи високоплатени специалисти. Мениджърите на няколко кредитни институции смятат, че ако се стигне до забрана на определени такси, някои видове заеми за населението въобще ще изчезнат или най-малкото ще поскъпнат драстично.
Единствената точка, по която все още има съгласие, са заемите под 400 лв., като предложението е те да влязат в обхвата на Закона за потребителския кредит. Банкерите са склонни на подобна стъпка, защото това не е техен бизнес, а на компаниите за бързи кредити. Проблемът е, че разговорите между банките и управляващите са в задънена улица. Мениджърите на кредитните институции се опасяват, че за да се представят в положителна светлина пред избирателите, правителството и депутатите от ГЕРБ наистина могат да прокарат антипазарни промени в Закона за потребителския кредит, които всъщност да бръкнат не в джоба на банките, а на техните клиенти.
