Най-накрая, след множество отлагания и прогресивно засилващ се натиск от страна на европейските лидери, Гърция си осигури втори гигантски спасителен пакет от кредити. Това стана след повече от 13 часа преговори между финансовите министри от еврозоната в Брюксел в присъствието на управителния директор на МВФ Кристин Лагард и на банкери от Европейската централна банка, започнали на 20 февруари час по-рано от официалния график (в 14.30 мин. тамошно време) и приключили в ранното утро на следващия ден. По информация на европейски дипломати поредният маратон бил наложен от финансовите министри на Германия и Холандия, които настояли частните инвеститори в гръцки държавен дълг да поемат по-големи от договорените през октомври 2011-а загуби на стойност 50% от номинала на книжата.
В края на краищата всичките срещи завършват с хепи енд и с отстъпки от всички страни, благодарение на което дългът на Гърция се очаква да спадне до 120.5% от БВП до 2020-а (срещу сегашните около 160 процента). Новият пакет в размер на 130 млрд. евро ще се плаща от европейските спасителни фондове (EFSF и ESM).
Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства групата на финансовите министри от еврорегиона, съобщи на 21 февруари сутринта, че е постигнато важно споразумение за новата гръцка програма, което е и с участието на частния сектор. Гръцкият премиер Лукас Пападимос, като всеки емоционален балканец, определи споразумението като историческо. А финансовия министър Евангелос Венизелос се похвали, че е по-добро от очакванията му.
Икономисти отбелязват, че всеки гръцки гражданин (мъж, жена, дете) ще дължи на еврозоната и на МВФ по около 22 хил. евро по двата пакета от заеми за страната (за общо 240 млрд. евро).
Засега обаче финансовите пазари не са оптимистично настроени и след краткотрайния подем на котировките на еврото и на борсовите индекси непосредствено след огласяване на споразумението цените отново тръгнаха надолу.
Жертвите, които прави Атина
nbsp;
Втората спасителна програма за Гърция е придружена от нови строги изисквания, които правителството ще трябва да изпълнява извън договорените за тази година икономии в размер на 3.3 млрд. евро:
– Атина ще трябва да приеме постоянен екип от Европейската комисия, който да подобри работата на гръцката бюрократична машина плюс експерти от тройката на официалните кредитори на страната, които ще контролират дали правителството изпълнява условията на сделката;
– ще бъде създадена специална блокирана сметка, от която първо да се погасяват гръцките задължения и след това да се ползват пари за държавния бюджет. В нея по всяко време трябва да има средства, необходими за плащанията по гръцки дългови книжа за период от три месеца;
– Атина се съгласи да промени конституцията на страната, като включи клауза, която да дава приоритет на разходите за обслужване на дълга пред всички други държавни харчове. (Бел. ред. – Испания вече включи такава клауза във върховния си закон). След приемане на промяната специалната блокирана сметка ще отпадне.
Споменатите условия подчертават огромното недоверие на донорите, че гърците ще изпълняват поетите ангажименти, защото досега това не се случваше. Откакто в края на 2009-а лъснаха огромните фискални проблеми на Гърция, правителствата й и страните кредиторки непрекъснато се изнудваха взаимно. Богатите държави начело с Германия обвързваха помощта с все по-стриктни изисквания, а южната ни съседка непрекъснато заплашваше, че евентуален фалит ще дестабилизира общността.
Кабинетът на Пападимос сега има броени дни (до срещата на върха на европейските лидери в Брюксел на 1-2 март), за да изпълни най-неотложните мерки, които е пропуснал. Те включват уволнението на всички данъчни екипи, които не са успели да съберат дължимите налози, приемане на нормативна уредба за либерализиране на някои професионални ниши, затягане на законите срещу измамите и подготовка на поне две големи контролирани от държавата компании за продажба до юни.
Освен това Гърция трябва да намали с 1 млрд. евро разходите за лекарства за хронично болни пациенти през тази година, след което ще последват нови съкращения, така че за това перо да отива около 1% от БВП до края на 2014-а, колкото е средната стойност за ЕС. През 2010-а за този вид здравни сметки бяха похарчени общо над 13 млрд. евро, или около 5% от БВП. В реформите е заложено и увеличение на използването на лекарства с широк спектър на действие до 35% от общия обем продажби до края на 2012-а и до 60% да края на 2013-а. Предвидено е намаление на възнагражденията на лекарите за допълнителен труд, орязване на придобивките на военните и намаляване на броя на заместник-кметовете и на техните екипи.
Репортерът на Файненшъл таймс в Брюксел Алекс Баркър оповестява потресаващи, според него, цифри от техническия доклад на ЕС за Гърция.
Безработицата се очаква да бъде близка до 18% през 2012-а и 2013-а. Тя ще започне да намалява от 2014-а нататък, но ще остане много висока: малко под 17% през 2014-а и над 15% през 2015-а.
Гръцкото правителство ще трябва да спести още средства в размер на 5% от БВП до 2014-а. Според официални представители на ЕС част от парите могат да дойдат от борбата с данъчните измами, но основният дял ще бъде резултат от съкращение на някои запазени на прекалено високо равнище разходи. Кабинетът трябва да преразгледа ред лошо насочени социални програми и да закрие или обедини няколко министерства.
Остава в сила проектът за приватизация на активи в размер на 50 млрд. евро в средносрочен план, но началото на процеса се отлага. Според новия план Атина ще приватизира обекти за едва 19 млрд. евро до 2015-а.
Поредното фалшиво развиделяване
nbsp;
Професор Хауърс Дейвис от Института за политически науки в Париж посочва три основни въпроса, които ще определят съдбата на новата спасителна програма за Гърция.
Първият е: Дали гръцкото правителство ще успее да установи контрол върху улицата? Засега силите на реда успяват, но настроението в Атина и на други места е много нестабилно.
Вторият е: Какъв тип правителство ще управлява от април нататък? Това беше и основното притеснение на германския финансов министър Волфганг Шойбле, който предложи Гърция да отложи изборите си като условие за бъдеща финансова помощ и поиска администрация от технократи в италиански стил. Или пък избори да има, но независимо от резултата страната да се ръководи от широка коалиция. Повече от ясно е, че подобни условия не могат да се налагат силово, а изявленията на Шойбле ги направиха абсолютно невъзможни. Той дори си спечели яростната критика на коментатора на Файненшъл таймс Волфганг Мюнхау, който обвини Шойбле, че с предложенията си погазва принципите на германската конституция и се опитва да превърна Гърция в първата колония на еврозоната.
Третият въпрос е: Дали гръцката икономика ще успее да прекрати свободното си падане и ще започне да се стабилизира през тази година? Защото дори най-заклетите привърженици на условията за втория спасителен пакет от заеми за южната ни съседка осъзнават, че засега има единствено затягане на коланите и ако не се осъществи жизненоважното преструктуриране на стопанството и не се стимулира връщането към растеж, планината от дългове ще продължи да расте по-бързо, отколкото предполагат експертите на тройката кредитори. Главният икономист на Комерцбанк Йорг Кремер е пресметнал, че гръцкият дълг ще скочи до 127% от БВП, ако годишният растеж е с 0.5% по-нисък от планирания. Той вижда голяма вероятност още през второто полугодие недоволните страни от еврозоната да спрат плащанията за Гърция, ако там не се направят драстични реформи с дългосрочен ефект. Много съмнително е също, че Атина ще успее да се върне на капиталовите пазари след приключването на новата тригодишна програма.
Или, както обобщава Стийвън Поуп – управителен партньор в Спотлайт айдиъс, ние вече не търкаляме консервната кутия надолу по пътя, защото онова, което е останало от нея, не може да се нарече консерва… то е просто деформирано парче ламарина… корумпирано по форма и по съдържание. Поуп посочва, че вторият спасителен пакет е просто начин да се спаси Гърция от фалит на 20 март, когато трябва да плати 14.5 млрд. евро за лихви и облигации на падеж. Страната обаче все още чака 36 млрд. евро от първата спасителна програма на стойност 110 млрд. евро, отпусната през 2010-а. Ако трябва да бъдем честни… тази сделка не е решение – заключава Поуп. – Гърция прекалено много се забави да реформира стопанството си и да започне да събира ефективно данъците. Това позволи прекалено много пари да потънат и, ако продължим в този ход на мисли, може да се допусне, че страната ще се нареди отново за заеми след шест месеца.
nbsp;
Първата реакция
Международната рейтингова агенция Фитч рейтингс понижи на 22 февруари кредитната оценка на Гърция с две нива – от ССС на С, като подчерта, че има голяма вероятност за фалит в близко бъдеще и че ще понижи отново рейтинга на страната до Ограничен фалит, след като приключи суапа на облигации.
Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос е поел твърд ангажимент да отправи до 24 февруари официална покана до частните инвеститори в гръцки дълг да участват в преструктурирането на книжата.
По приблизителни сметки от гръцки държавни облигации за общо 200 млрд. евро, които са собственост на частния сектор, не повече от 60 млрд. са в небанкови институции. Ако в суаповата сделка участват под 90% от инвеститорите, Гърция ще се принуди да задейства клаузата за задължително участие, което може да стане при поне 70% доброволно съгласили се на замяна субекти. Това със сигурност ще създаде правни затруднения.
