Убийствата по пътищата станаха причина МВР и прокуратурата, които напоследък се гледат влюбено в очите, да си разменят ядни думи. Прокурорите не настояват за по-високи присъди и се съгласяват на споразумения за убийствата на пътя, защото затворите са пълни, заяви във вторник в националния ефир заместник главният прокурор Валери Първанов.
Признанието му прозвуча в присъствието на Нели Петрова, майка на 20-годишната Лора от Варна, убита на пешеходна пътека в града, и на председателя на Асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров. Те се включиха в дискусия за промяна в законодателството, с която да бъде премахната възможността за споразумение между държавното обвинение и извършителите на тежки пътни произшествия, в които има човешки жертви.
В момента българските затвори имат капацитет от 4 хил. души, а изтърпяват наказание 11 хиляди. Колко според вас трябва да бъдат лишените от свобода?, попита Първанов. Майката съобщи на свой ред, че в момента се подготвя подписка от родители на загинали по пътищата деца. Те призовават Европейската комисия да не ни приемат в Шенген заради дереджето на правораздаването у нас.
В отговор заместникът на Велчев заяви, че качеството на
правораздаването в България е на добро европейско ниво
Колегите от Европа, които ни проверяват, нямат забележки, допълни Първанов, като подметна че ако има несъвършенства, те са резултат на водената държавна политика. Всеки е невинен до доказване на противното, заяви Първанов видимо раздразнен. Сетне заместник главният прокурор направо отряза майката със забележката, че не може да води диалог с човек, който защитава личните си интереси.
Поведението на Валери Първанов стана причина в разговора да се включи и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който заяви, че е провокиран от думите на обвинителя. Според Цветанов ще бъде приета необходимата законова промяна и щом това стане, всички ще я спазват. Трябва да се прекрати практиката при инцидент да правим събирания и да полагаме цветя по пешеходните пътеки, вместо държавата, законодателят да изпълняват функциите си да регулират положението по начин, по който да защитим обществения интерес, а не личния интерес. Правилата ще бъдат за всички граждани и ще знае всеки един – когато се качи пиян или дрогиран, че ще понесе най-голямата строгост на закона, заяви МВР-шефът.
В края на миналата седмица вътрешният министър определи сключването на споразумение като изключително цинично. Според действащия Наказателнопроцесуален кодекс прокуратурата има право да предлага или приема предложения за сключване на споразумения с обвиняеми по този вид дела. Но в крайна сметка те се одобряват от съда, който може и да отхвърли сделката между двете страни в процеса.
Решаването на дела чрез споразумение е описано подробно в Глава 21 на НПК. Такава възможност според НПК се предвижда и във фазата на досъдебното производство, и в етапа на съдебното дирене. В чл.381, ал.1 се посочва, че след приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото . Такова не се допуска само за тежки умишлени престъпления, гласи текстът.
Прокурорът и обвиняемият трябва да се разберат
за вида и размера на наказанието, след което споразумението се подписва от представителя на обвинението и от защитника. Обвиняемият също го подписва, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
По-нататък прокурорът внася документа в съда и той насрочва дело в седемдневен срок. В заседанието участват прокурорът, защитникът и обвиняемият. Съдебният състав може да предложи промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника, а последната дума е на обвиняемия. Магистратите го одобряват, ако – както се посочва в текста – не противоречи на закона и морала. Определението на съда е окончателно и има последиците на влязла в сила присъда. Ако съдът не одобри споразумението, връща делото на прокуратурата. Почти същата е процедурата в съдебната фаза.
Както се вижда, водещата роля в реализиране на възможността за споразумение действително играе представителят на държавното обвинение. Сетне иде времето на магистратите в черни тоги, които мъдро претеглят дали договорката между прокурора и обвиняемия не е накърнила буквата на закона и морала. Това изискване очевидно предполага необятно поле за тълкувания. Но все пак не преди да бъдат изпълнени другите задължителни условия. Така че твърдението, че след постигнатата договорка в крайна сметка съдът е виновен за несправедливото наказание на пътния убиец, е доста произволно. Възможните вариации обаче не попречиха на вътрешния министър Цветан Цветанов популистки да заяви миналата седмица, че съдът и прокуратурата не са достатъчни гаранции за справедливостта на решенията по този вид дела. Та затова според него споразуменията трябвало да се сключват единствено със съгласието на роднините на загиналите. Подобно е искането и на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, заявиха нейни представители в понеделник (20 февруари) по време на кръглата маса в парламента на тема Безопасност на пътя. Те предлагат при катастрофа и причиняване на смърт да не се допуска възможността за подписване на споразумение, което не е одобрено от близките на загиналото лице, настояват да се криминализира отказа за даване на алкохолна проба, санкциите за неспиране на пешеходна пътека да станат 200-300 лв., а при повторно такова нарушение да се отнема шофьорската книжка за един месец. Освен това предлагат законодателни промени, с които се регламентира по-широкото използване на повдигнати пешеходни пътеки и легнали полицаи. Асоциацията смята, че се налага спешен ремонт на Закона за административните нарушения и наказания, мерки за активизиране на процедурите за връчване на наказателни постановления, изготвени и съставени по Закона за движение по пътищата и т.н.
Предложенията на МВР-шефа и на асоциацията предполагат
цялостен ремонт на Глава 21 на НПК
в частта му за споразумението. Ако се приемат и останалите искания на пострадалите, това би значело да се пренапише и цялата Глава 7 от Наказателния кодекс Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание. В нейния чл.66 се регламентира т. нар. условно осъждане, срещу което роптаят всички, изпитали на собствен гръб наглостта на джигитите на пътя: Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
За да стане това, пък е необходим ремонт и на текстовете в НК за предвижданите наказания за престъпления на пътя. Например чл.342, според който всеки водач на моторно превозно средство, причинил телесна повреда или смърт, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Трябва да се промени и чл.343, описващ наказанията за деяния, извършени по непредпазливост – според този текст дори и в случай на смърт наказанието е лишаване от свобода до шест години. Очевидно точно на него се опират всички леки присъди, налагани в последните години за тежки произшествия с ранени и загинали по нашенските пътища.
Ако шефът на МВР Цветанов има основания да се репчи на съдебната система, те са най-вече в присъдите за пътни катастрофи. Дори и наказанието от осем години лишаване от свобода, което рецидивистът Йосиф Йосифов- Йоско получи тези дни за катастрофата в Бояна през март миналата година, е погалване по главата. Ако Софийският градски съд четеше и прилагаше строго НК, за двама мъртви и за още двама пострадали Йоско трябваше да лежи 15 години. Толкова поне предвижда текстът, ако деянието е извършено в пияно състояние или след употребата на наркотици.
В едно беше прав заместник главният прокурор Валери Първанов, който възропта по време на дискусията: прокуратурата няма законодателна инициатива, нито приема законите в тази държава. Така че вместо заместник-министъра на правосъдието Велина Тодорова да рони сълзи, управляващите да запретнат ръкави и да се заемат с ремонта на законодателството. Пред пресъхналите очи на почернените майки такива сълзи не вървят.
nbsp;
nbsp;
Затворите са пукат по шевовете
В затворите и затворническите общежития в България се намират около 10 000 осъдени. В следствените арести са прибрани още 1176 лишени от свобода, съобщи Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) към Министерството на правосъдието. ГДИН ръководи дейността на 12 затвора и на един поправителен дом за непълнолетни осъдени момчета в Бойчиновци, 23 затворнически общежития, 42 следствени ареста, 28 областни пробационни служби с 99 районни звена към тях.
Според министъра на правосъдието Диана Ковачева пред дирекцията стоят трудни и отговорни задачи от гледна точка на европейските стандарти. Убедена съм, че в хода на съдебната реформа и на цялостното усъвършенстване на системата за изпълнение на наказанията служителите в местата за лишаване от свобода полагат усилия да се справят професионално и отговорно със задълженията си в сложните условия на финансови ограничения и дават своя принос за правовия ред и законността в държавата, посочи тя по повод на професионалния празник на надзирателите наскоро.
nbsp;
nbsp;
