Западът и арабските държави още търсят начини да подпомогнат протестното движение в Сирия и да решат проблемите на подложеното на репресии мирно население. По всичко изглежда, че техните усилия може да бъдат подкопани от липсата на единна опозиция в страната. Близо година след началото на въстанието недоволните от Асад продължават да представляват разпокъсани политически групи, изгнаници, народни организатори и въоръжени бойци. Между всички тях съществува дълбоко идеологическо, етническо и общностно разделение и те са твърде разединени, за да постигнат съгласие дори за основните елементи на стратегия за сваляне от власт на режима в Дамаск.
В същото време президентът Асад изглежда напълно уверен в успешния край на своята война. Държавният глава изпълни обещанието си и проведе референдум, който одобри с огромно мнозинство новата конституция на Сирия. Башар ал Асад твърди, че основният закон ще доведе до организиране на многопартийни избори до три месеца. Той настоява, че е твърдо решен на реформи в страната, управлявана от семейството му вече четири десетилетия, но се зарича да потуши въстанието, за което обвинява подкрепяни от чужбина терористи.
Приетият от сирийците текст премахва монопола на партията Баас на Асад над властта и забранява формациите на религиозна, сектантска и регионална основа. Това означава, че намиращата се извън закона партия Мюсюлмански братя остава в нелегалност. Текстът налага ограничения и за формации, представляващи кюрдското малцинство. Най-важното в случая е, че новата конституция запазва огромните правомощия на държавния глава. Президентът може да определя политиката на страната и следи за изпълнението й; може да обявява война или извънредно положение; може да предлага закони и има законодателни функции, когато парламентът не е в сесия. Новата конституция предвижда само два седемгодишни мандата, но, внимание, в нея е включен текст, който постановява, че това ограничение не важи със задна дата. С други думи, президентът Асад, чийто втори седемгодишен мандат изтича през 2014 г., ще има право да се кандидатира още два пъти.
САЩ и ЕС определиха референдума и конституцията като подигравка на фона на жестоките репресии от режима, които отнеха живота на близо осем хиляди души. Кризата в Сирия става все по-тревожен елемент от съня на дипломатите във Вашингтон. Американски представители се тревожат, че Дамаск разполага с голям арсенал от химически оръжия, които може да попаднат в ръцете на екстремисти, ако режимът падне. Съществува и безпокойство, че в разединената и разпокъсана сирийска опозиция може да проникнат бойци от опасни групировки, включително и Ал Кайда. Вътрешните врагове на Асад отчаяно се опитват да опровергават всякакви твърдения, че в редиците им се внедряват екстремисти, като ги определят за пропаганда на режима. Тези съмнения обаче карат Запада да подхожда предпазливо към предоставянето на пари и оръжия на бунтовниците.
Ключовото условие за тази помощ във или извън Сирия е тя да бъде използвана за защита – единствено за спиране на нападенията на държавната армия или за премахване на правителствени сили, които биха посмели да нападнат зоните със забрана за убиване. Въпреки че поддържането на ограничена намеса винаги е трудно, международната помощ може да бъде спряна, ако Свободната сирийска армия премине в настъпление. Обществената безопасност и хуманитарната помощ ще са абсолютният приоритет в зоните със забрана за убиване, а нападения за отмъщение няма да се толерират. Разбира се, въпросните безопасни пространства все още съществуват само в главите на няколко дипломати, но ако бъдат създадени, може и да проработят.
Башар ал Асад изглежда все по-зависим от спонсорирани от правителството банди и от обстрела на градове с тежка артилерия, вместо те да бъдат превземани с войски. Той се безпокои за верността на войниците, принуждавани да стрелят безразборно по свои съграждани. Ако правителствените подразделения влязат в зоните със забрана за убиване, те ще се изправят срещу бившите си другари. Ако бъдат поставени в такова положение и им бъде представена възможност да дезертират, ще стане ясно колко от служещите в сирийската армия, наброяваща около 300 000 души, всъщност имат желание да се бият за Асад.
Силата на протестиращите през последните 11 месеца в Сирия произтича от тяхната решимост да се изправят пред куршумите. Международната общност може да разчита на силата на ненасилието и да създаде зони на мира там, където сега има зони на смъртта. Самите сирийци са способни да осъществят това, останалата част от света може и трябва да измисли как да им даде средствата, с които да го осъществят.
Анатоли Стайков
