Едно от обстоятелствата, които силно затрудняваха обществото при вземане на важни решения и поради това съществено удължиха българския преход и оскъпиха цената му, бе формулирането на фалшиви дилеми. Мнозинството от българите многократно и съзнателно бяха тласкани да избират между напълно неприемливи възможности. Разбира се, първоначално едната алтернатива бе представяна като неизмеримо по-добра, но когато ставаше ясно, че и тя има своите съществени недостатъци, започваше обработка по посока на здравата логика – след като избираме между две злини, нека поне да е по-малката. Понякога това бе плод на масови илюзии или просто липса на опит, но често (за съжаление – все по-често) – резултат на перфидни манипулации, продиктувани от користни материални интереси. Но за това ще стане дума по-нататък.
Едно от условията да стъпим на здрава почва – в политиката, икономиката, социалната сфера, образованието и прочие, е да променим логиката на разсъждение:
Вместо или…или – нито…нито
Да изискваме тези, които избираме да ни ръководят, да ни предлагат по-добри, а не по-малко лоши варианти. А това означава – да ги избираме в съответствие със способностите им да разсъждават, да търсят решение в общ интерес и да носят отговорност за него (особено ако си окаже, че интересът съвсем не е толкова общ).
Последните седмици и месеци, уви, отново изобилстват с подобни фалшиви дилеми. Добрият избор не е между безсмислена, самоцелна финансова дисциплина (предназначена единствено да дава фалшиво самочувствие на българските управляващи пред Меркел) и демонстративно, ударно и разточително харчене като през последната година на тройната коалиция. Истинското решение е да се харчи (държавната хазна не е съкровищница), но в съответствие с добре обосновани стратегически приоритети.
Тук е основният проблем на сегашното управление – то доказа, че е напълно неспособно да набележи приоритети (с изключение на спортната инфраструктура) и да се придържа към тях. Преди време самият министър-председател го призна в прав текст: За мен всичко е важно! Но тъй като, ако всичко е важно, в крайна сметка нищо не е важно, за две години и половина ГЕРБ похарчи 10 млрд. без никакъв траен ефект.
Не по-малко измислена, дори по-опасна е дилемата
или Шеврон, или Газпром
и то във възможно най-лошите варианти, несъобразени с националните ни интереси. Да представяш опустошаването на житницата на България като по-добра алтернатива от енергийния диктат на Москва е неразумно. Разбира се, истината е в диверсификацията на доставките и намаляване на степента на уязвимост от врътването на руското кранче, но пътят за постигане на тази цел съвсем не е безалтернативен – превръщане на България в опитен полигон на Шеврон или в безропотна пионка на геополитическите замисли на САЩ. Има и други, много по-добри решения, но именно те отдавна – и при предишното правителство, и сега – са съзнателно блокирани, и то не от рубладжиите-еколози. Наистина е странно по каква причина тези будни граждани, които заклеймяват екологичните протести, не задават със същата острота въпроса защо вече пет години не се прави нищо за реализиране на обещаните връзки с газопреносните системи на Турция и Гърция като макар и частични, но реални стъпки към въпросната диверсификация?!
Особено релефно фалшивите дилеми изпъкват, когато става дума за сравняване на личности (по-точно, на индивиди). Тогава, вместо да си припомним народната мъдрост
присмял се хърбел на щърбел
започваме да вярваме на твърде условни и често лишени от аргументи сравнения от рода на Х е лош, но У е много по-лош. Типичен пример от последните месеци е представяното едва ли не за сблъсък на цивилизациите съперничество между Станишев и Първанов за председателското място в БСП.
Мнозина от публичните говорители, които вече активно облъчват обществото за предстоящия съдбовен сблъсък в БСП, всъщност въобще не са загрижени за потребността на българското общество от силна лява опозиционна партия, която да предложи реална, а не фиктивна алтернатива на сегашното управление. Защитавайки Станишев срещу Първанов (по-често) или обратното, те правят заявки за обслужването на собствените си външни и вътрешни интереси.
За мен е кристално ясно защо един популярен политолог, известен с добрите си връзки във Вашингтон, драматично говори за боричкането на върха на БСП като ценностен сблъсък, от който зависи геополитическият хоризонт на България, в случай че БСП отново се върне на власт, и прави категоричния извод, че с всичките си слабости Станишев е един европейски политик. Но не мога да проумея преценката на една от най-талантливите, почтени и препатили заради почтеността си български журналистки, че изборът Първанов или Станишев е стратегически не защото настоящият председател на БСП ни е много симпатичен, а защото в обратния случай ще надделее далеч по-неприемливата линия.
Аз не съм от почитателите на бившия президент. Много отдавна съм правил критични преценки за Първанов, които бяха отхвърляни като пристрастни, неотчитащи еволюцията му, особено след преминаването на Дондуков 2. Днес почти всички те са потвърдени. Опитите за подмолно завземане на властта на Позитано, особено след клетвите, че никога повече няма да се върне там, са наистина отблъскващи, както и претенциите за успешен президент и ментор на настоящите и бъдещите политически лидери. Греховете на Първанов, свързани със задкулисните намеси в другите власти и засмукването на нерегламентирано влияние, са множество. С една дума, бившият държавен глава е не само неподходящ, но и обиден за БСП претендент за нов/стар водач на партията.
Но от това съвсем не следва, че единствената или по-добрата, или дори по-малко лошата алтернатива е Станишев. Единственото европейско в него е, че говори английски и е учил известно време в Лондон. Нито през мандата си на министър-председател, нито след това днешният председател на БСП не е предлагал някакви европейски формулировки на проблемите на българското общество и българската левица. Станишев е немощен в идейно и политическо отношение и неавторитетен ръководител и само това обстоятелство дава някакви шансове на Първанов. Той не може да убеди дори най-верните привърженици на БСП, а какво остава за по-широки кръгове на обществото. Това, че по някакви причина, и по-точно – тактически интерес, западноевропейските социалисти го сложиха временно начело на ПЕС, не променя нещата.
Противно на наивните очаквания, от това няма да произлезе и не може да произлезе никаква полза за България. Нещо повече, твърде скромният потенциал на Станишев личи и по това, че той, изглежда, няма да може да извлече и съществена лична политическа полза от тази ласка на обстоятелствата. На някого Станишев може да се струва по-малко неприятен от Първанов, но като председател на БСП и като носител на някаква лява алтернатива той е също толкова неподходящ.
Но тези нюанси са за протокола и не променят същността, т.е. фалшивостта на дилемата. Не е нужен особено проницателен политически анализ, дори само здравият разум диктува друго решение:
нито Първанов, нито Станишев
И нека добавим – нито някое договорено между тях, компромисно протеже.
Не заради Първанов, Станишев или БСП, а заради интересите на България трябва да се разсеят заблудите, че за разлика от първия (който е проруски ориентиран), вторият е прозападен. Лошото е, че и двамата са слаби, зависими и поради това сервилни политици. И Станишев клеча унизително пред вратата на Путин, а правителството, ръководено от него, взе поредица решения в изгода на Русия и вреда на България. Станишев и неговото правителство лъгаха Брюксел не по-малко цинично, отколкото Първанов. Разликата е само в това, че поради семейните си връзки и политическата конюнктура Станишев има някакви шансове да пърха на Запад, докато Първанов от посредственост и поради зависимости си отряза и малкото възможности, с които разполагаше. В това, разбира се, има някаква справедливост, защото единствената причина Първанов да издигне Станишев бе ресурсът му да помогне за приемането на БСП на Запад и преди всичко от германските социалдемократи.
Ако БСП разбере и види този изход, това ще е добре за тях, може би в някаква степен – и за обществото. Ако не го проумее, толкова по-зле за тази партия, но може би стратегически по-добре за българското общество, защото ще се открие реален шанс за нещо ново вляво.
Александър Маринов
