Може ли държавата да регулира цените на лекарствата, като хване в ръцете си юздите на бизнес, генериращ колосалния годишен оборот от 4.5 млрд. лева? Това е един от основните проблеми, които правителството трябва адекватно да разреши, за да потуши поне за малко огъня, запалил здравната ни система. Управляващите заявиха, че ще вкарат в действие моркова или тоягата в зависимост от ответната реакция на фармацевтичния бранш. Въпросът е дали те наистина са готови да действат с твърда ръка, или ще надянат кадифените ръкавици, докато отшуми общественото напрежение? Защото, по един или друг начин, големите фармацевтични компании не само трайно са се настанили на българския пазар, но и определят много от правилата в здравеопазването ни. Пък и случаят е много деликатен и в ролята на изгорелите могат да се окажат хиляди пациенти, нуждаещи се от животоспасяващи медикаменти, болници, които ще останат без лекарства, и аптеки на ръба на фалита.
Първо, от тоновете изговорени мнения и писмени становища така и не разбрахме
скъпи или евтини са лекарствата
nbsp;
в България и дали изобщо е необходимо да се намаляват цените? Позициите по темата бяха крайно поляризирани и явно обслужваха лобистки интереси. Здравният министър д-р Стефан Константинов само за няколко дни коренно промени възгледа си, а политиците го удариха на популизъм, вместо да се аргументират с факти.
Скандалът започна, след като една телевизия направи поредица от репортажи за медикаменти на Софарма, продавани много по-евтино в други държави, отколкото у нас. Разследването й установи, че ние плащаме за опаковка ампули за алелгия 70 лв. срещу 25 лв. в Турция, медикамент за високо кръвно в белградска аптека е 7 лв., докато цената му в нас е почти 20 лв., във Варшава 10 ампули Бусколизин са на цена под 5 лв., а в България не пада под 16 лева. Вестник пък обяви, че въпросната компания източвала Здравната каса с лекарство за астма, чиято цена се реферира с тази в Гърция, но там стойността му била 11.18 евро, а у нас – 13.35 евро. От другия лагер контраатакуваха с данни, че аналгинът на Софарма, който е най-продаваното лекарство в страната, струва девет пъти по-малко, отколкото в Германия, а аспиринът и парацетамолът също са с по-ниски котировки от порядъка на 50 до 100 процента.
Част от главните действащи лица във фармацията също застанаха от двете страни на барикадата и мненията им изглеждат желязно обосновани. Например председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов изтъкна, че по данни на Евростат (от 2009 г.)
цените в България са с над 30% по-ниски
nbsp;
от средното ниво в Евросъюза, а оттогава е изтекъл патентът на над 20 оригинални медикаменти и на пазара са навлезли евтини генерични заместители. Председателят на Националната браншова камара на търговците на едро с лекарства Владимир Найденов пък каза, че производителите на лекарства слагат марж на печалба в рамките на 400-700% и затова могат да си позволят да свалят ставките си.
Правителството изглежда тотално объркано в числата. Здравният министър Константинов първо заяви, че ако държавата под натиск свали много цените на лекарствата, фармацевтичните компании могат да се изтеглят от българския пазар и да се появи недостиг. А и единствено НЗОК можела да договори отстъпки за цените на медикаментите, които плаща. Впоследствие Константинов ревизира позицията си, отбелязвайки, че фармацевтичните фирми ще направят намаления дори ако се наложи да бъдат принудени със закони, като някои медикаменти трябва да поевтинеят от 50 до 75 процента.
В контекста на ценовите дебати обаче не бе изяснено какво смята да направи кабинетът, ако фармацевтичният бранш откаже да приеме исканията му? Изглежда, управляващите от ГЕРБ залагат на благоразположението на големите компании, без да са готови за спешна законодателна реформа или друг полезен ход при негативен развой на преговорите. Те с лека ръка отхвърлиха възможността да свалят ДДС при лекарствата под 20%, което май ще се окаже излишна самоувереност. Премиерът Бойко Борисов подчерта, че няма да се лиши от над 100-те млн. лв., влизащи от този налог в държавната хазна. Финансовият министър Симеон Дянков също категорично отхвърли подобна възможност с мотива, че преференциалният данък в туризма не е довел до намаляване на цените в сектора. Всъщност последното не е точно така и примерът е съвсем близо до нас. В Турция, в края на миналата година, се разгоря същият дебат и правителството в Анкара реши да свали ставката на ДДС за медикаментите, заплащани с публични средства, от 18 на 8 процента. Именно за да се намали крайната цена и така да се защити интересът на пациентите.
Да се заложи на картата, че
Здравната каса е голям клиент
nbsp;
и като такъв задължително трябва да получава отстъпки, е доста рисково начинание, и то с ограничени параметри. Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина касата не участва пряко във формирането на цените на илачите и не определя заболяванията, за които вади пари. Нивото на заплащане на медикаментите и конкретната им стойност са дело на Комисията по цените и Комисията по Позитивния лекарствен списък. Интересното е, че с решение на Върховния административен съд от юни 2008-а НЗОК получи забрана да определя или договаря цени на лекарствени продукти, която не подлежи на обжалване. Впоследствие законът бе променен и ведомството се сдоби с правомощия да преговаря за лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, но само за тези без аналог в България. Това обаче са само 188 медикамента от общо 1673, заплащани напълно или частично от касата. В края на октомври тя изпрати искания за намаление до притежателите на лицензите за лекарствата от списъка, но досега на отстъпки са се съгласили едва 8 фирми за 19 медикаменти. Те са за лечение на тумори, диабет, астма, хепатит и болестта на Паркинсон. Така касата ще спести 2.87 млн. лв., което е малка капка във фармацевтичното море.
Правителството танцува върху тънък лед, като хем се опитва да запази обществения интерес, но без да раздразни големите акули в бизнеса за милиарди. Изказването на министър Константинов, че ако
производителите на лекарства откажат
nbsp;
да намалят цените на медикаментите, плащани изцяло или частично от касата, ще бъдат принудени да го направят след поредица от законодателни мерки, по-скоро е замазване на очите. Шефът на Софарма Огнян Донев вече отговори, че сваляне на ставките с 50% е невъзможно и това е рекламно политическо послание. В действителност големите фирми знаят, че командват парада. Много от тях като единствен производител или вносител са в монополна позиция и нямат интерес да продават по-евтино. Това е валидно главно за чуждестранните компании, предлагащи скъпи оригинали без заместители. За разлика от Турция, ние сме малък европейски пазар и не е чак толкова важен за тях. Пък и създаването на прецедент с отстъпката може да доведе до подобни искания и в други държави и така здравните гиганти ще претърпят колосални загуби. Ето защо те по-скоро ще се оттеглят от България. Ако го направят, здравеопазването ни ще се изправи пред дефицит на животоспасяващи медикаменти, които министерството и обезглавената здравна каса няма да могат да запълнят в кратък срок. А това май тежи повече на кантара, отколкото общественото мнение.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
НЗОК разплати над 43 млн. лева
Националната здравноосигурителна каса изплати над 43 млн. лв. на извънболничната помощ. Средствата бяха дължими за месец януари. Личните лекари ще разделят 13 млн. лв., почти 15 млн. лв. ще отидат за специализираната помощ, а за медико-диагностична дейност са отпуснати 5.8 млн. лева. Зъболекарите, работещи със здравната каса, ще вземат 10.83 млн. лв. за дейността си. В касата са получили уверение от директорите на районните здравноосигурителни каси, че договорите с болниците ще бъдат сключени в определените по Националния рамков договор срокове. От своя страна лечебните заведения очакват да получат заработеното от началото на годината в първите дни на следващата седмица.
Касата се опита да разреши и възникналия проблем с протоколите за отпускане на скъпоструващо лечение. Те вече били подписани от временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК доц. Марияна Василева, уверяват от ведомството. От Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания преди това бяха подали сигнал, че районните каси не приемат документите за животоподдържащи лекарства на хора в преддиализно и диализно състояние, както и трансплантирани, защото нямали писмена заповед от централата за това. Така се създаде опасната ситуация пациенти да са изложени на риск и състоянието им да се влоши. Инжекция еритропоетин например, която се плаща на 100% от касата, надхвърля цена от 500 лева. Тя е непосилна за повечето възстановяващи се след трансплантация.
