Споровете около добивa и продажбата на дървесина не спират, не се и укротяват. Земеделското министерство не се размина и през изминалата седмица с адресираните към него протести и контрапротести, свързани се решението на министър Найденов да качи 50 на сто от търговията със строителна дървесина и дървесина за технологична обработка на стоковите борси. В този хаос от мнения, петиции и декларации за обикновения човек става все по-трудно да се ориентира кой за какво се бори и какъв точно е проблемът.
От една страна, браншовиците, обединени в Коалиция Да спасим горското предприемачество в България, вече повече от месец атакуват промените в Закона за горите и Наредбата за условията и реда на възлагане на изпълнението на дейностите в горските територии. Те са категорични, че решението да се търгува дървеният материал през борсата стимулира единствено посредниците и унищожава малкия и средния бизнес. Аргументи в този посока бяха изтъквани многократно, но очевидно срещите с представителите на Министерството на земеделието и храните не завършиха с разумно споразумение между страните, а протестите продължават.
От друга страна, продажбата на дървесина през стоковата борса по принцип би трябвало да гарантира, че търговията ще става по значително по-прозрачен начин, отколкото досега. За запознатите с темата е ясно, че по последни данни (от 2010-а) 83% от дървесината се е продавала чрез пряко договаряне, която формула по нашенските ширини често се свързва с подкупи и корупция.
Може би точно разбиването на старите схеми е една от причините за недоволството на част от бизнеса.Договарянето на цени и количества на конкурентен принцип очевидно ще понижи печалбите на редица играчи на пазара, които досега са трасирали успеха си в търговията чрез съмнителни совалки по коридорите на местните горски дирекции. Реално борсовата търговия би трябвало да намали загубите за държавата от това, че местни предприемачи са успявали да договарят дървесината на минимални цени. Сега тези хора се опасяват, че ще трябва да участват в реална конкуренция и да се бръкнат по-дълбоко в джоба. Малките търговци, които не са имали достъп до подобни схеми, обаче се боят, че цените ще започнат да растат доста стремглаво, когато на пазара се появят едрите прекупвачи. Тези притеснения далеч не са илюзорни, тъй като този филм вече сме го гледали в други сектори на икономиката ни.
Основанията за опасенията на хората идват от това, че въпреки исканията за прозрачност на търговете на борсата поне на първата сесия (на 17 февруари) това така и не се случи. Оказа се, че при добра подготовка и най-прозрачната процедура може да бъде опорочена. Дали причината е липса на експертност , или на друго нещо, все още не е е ясно. Така или иначе, доста странни бяха някои ходове при организацията на тази търговия. Първо изборът на брокерите на Софийската стокова борса без конкурс предизвика съмнения. Още по- нелогично беше тайнствеността, с която бяха покрити имената на тези брокери. Ако бяха огласени, може би нямаше да се стигне до такъв сблъсък.
Вестник БАНКЕРЪ все пак успя да ги разконспирира. Оказа се, че Софийската стокова борса още в края на миналата година е препоръчала на министър Найденов шест фирми членки на борсата, които да се занимават с търговията с дървесина. Шуменското еднолично дружество с ограничена отговорност Ого на Огнян Боржуков трябва да обслужва Североизточното държавно предприятие. Симеф ООД от Габрово с управител Любомир Ефремов е посочено да се грижи за Северноцентралното държавно предприятие, а врачанското еднолично дружество с ограничена отговорност Феникс ЛВ на Петър Узунов – за северозападното държавно предприятие.
За югоизточното предприятие е посочен Орлин Лилкин, собственик на Меркант ЕООД, за южноцентралното – Павел Иванов, притежател на Аякс София ЕООД, и за югозападното – благоевградското еднолично дружество с ограничена отговорност Ромашка на Георги Лайков.
Не стана ясно защо тези имена трябваше да бъдат толкова старателно премълчавани. Може би обяснението е във факта, че борсовата такса е фиксирана на 0.2%, но това не включва комисионата на борсовия посредник, а тя се договаря между него и възложителя. При продажба на половината от технологичната и строителната дървесина (става дума за около 1 млн. куб. м) при средна цена от 50 лв. на кубик (борсовите протоколи от 17 февруари показват дори по-висока средна цена) процентът, който отива за комисиона , може да бъде от голямо значение. Нищо чудно възлагането на продажбата на даден посредник да стигне праг, който да попадне в хипотезата на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки… В този случай възложителят е задължен да събере не по-малко от три оферти, които съдържат техническо и финансово предложение и по този начин да бъдат отхвърлени всички съмнения за фаворизирани борсови посредници.
Засега е без отговор и въпросът на част от предприемачите защо назначени да обслужват държавните предприятия брокери са отказали да дадат информация за сесията на част от фирмите, опитали се да купят дървесина през борсата.
Не стана ясно още, защо след като се търси прозрачност в този вид търговия, само 50 на сто от нея ще минава през борсата, а другите 50 отново остава за пряко договаряне.
Всъщност около цялата тази каша продължават да висят множество въпроси, чиито отговори на този етап липсват. Ако става дума само за недоглеждане от страна министър Найденов и на неговите експерти, а не за нещо друго, пак е хубаво в скоро време обществото все пак да бъде информирано кой и защо направи тези пропуски.
