Еврото остана под натиск през седмицата в очакване на окончателните резултати от операцията по преструктуриране на гръцкия дълг. Крайният срок на сделката между Атина и частните кредитори на южната ни съседка изтече в полунощ на 8 март. А периодично подаваната информация за желаещите да се включат в нея отслабваше или засилваше единната европейска валута спрямо основните й валутни конкуренти.
Икономиката на еврозоната се е свила с 0.3%
през четвъртото тримесечие на 2011-а спрямо предишните три месеца, съобщи статистическата служба на Европейския съюз на 6 март, потвърждавайки предварителната оценка, публикувана на 15 февруари. Износът е намалял с 0.4%, потреблението на домакинствата се е понижило с 0.4%, а инвестициите са паднали с 0.7 процента.
Услугите в еврозоната са се свили по-чувствително от прогнозите на икономистите през февруари заради слабите резултати на Испания и Италия. Индексът, следящ активността в бранша, се е понижил от 50.4 пункта през януари на 48.8 през миналия месец. Всички стойности под 50 са признак за спад в бранша. Индексът на испанския сектор на услугите е паднал от 46.1 точки през януари на 41.9 през февруари, а на италианския – от 44.8 на 44.1 пункта.
Февруарският производствен индекс на еврозоната е бил 49 пункта, а общият (на секторите на услугите и на промишлеността) – 49.3 точки срещу 50.4 през януари. Тези резултати предполагат, че БВП на общността ще се понижи през първото тримесечие на 2012-а, след като вече отбеляза 0.3% спад през последните три месеца на 2011-а, и регионът ще изпадне в техническа рецесия.
Фабричните поръчки в европейския отличник – Германия, са намалели през януари заради по-ниското задгранично търсене на инвестиционни стоки. Коригираните съобразно сезонните промени и инфлацията заявки са паднали с 2.7% спрямо декември 2011-а и с 4.9% на годишна база. Януарските поръчки на клиентите извън еврозоната са паднали с 8.6%, а вътрешните са се увеличили с 0.9 процента.
Ограничението на бюджетните разходи може да намали скоростта на икономическото възстановяване на еврорегиона, чиято периферия се бори с кризата на държавния дълг.
Предупреждението на Дилма Русеф
Европейските проблеми снижиха и ръста на стимулираните от износа азиатски стопанства. Правителството на Китай понижи в началото на седмицата целевия икономически растеж за тази година от осем на 7.5 процента. В обръщение към нацията китайският премиер Вън Цзябао заяви, че правителството е готово да намали капиталовите разходи и зависимостта на местната икономика от износа и да стимулира вътрешното потребление.
В Индия секторът на услугите е забавил растежа си през февруари – индексът, отчитащ активността в бранша, е намалял от 56 пункта през януари на 53.8 през миналия месец.
Президентът на Бразилия Дилма Русеф предупреди германския канцлер Ангела Меркел за ответни мерки срещу изкуствената обезценка на паричните единици на еврозоната и на САЩ, които вредят на стопанството на страната й. Това се случи на 6 март в Хановер, където двете най-влиятелни дами в световната политика откриха панаира за високи технологии CeBIT. Русеф е споделила притесненията си с Меркел за паричната експанзия, предприета от някои развити държави.
Статистическата агенция на Бразилия отчете на 6 март един от най-слабите стопански резултати от 2003-а досега. БВП е нараснал с едва 2.7% през 2011-а, като страната е избегнала на косъм рецесията през второто полугодие. За сравнение, през 2010-а икономическият растеж е бил 7.5 процента. Поскъпващият суров петрол и по-ниският растеж на Китай (най-големият търговски партньор на Бразилия) заплашват да влошат допълнително стопанската конюнктура. Бразилия вече се задъхва под бремето на високите данъци, свития пазар на труда и слабата инфраструктура. Бразилският реал пък е поскъпнал с около 8% през първите два месеца на тази година заради притока на чуждестранни капитали.
Дилма Русеф вече предприе мерки за ограничаване на щетите от цунамито на евтините пари на богатите държави (по нейните думи). Централната банка на страната проведе интервенции на валутния пазар, за да спре поскъпването на реала и понижи за пореден път на 7 март основната лихва – от 10.5 на 9.75 процента. Въпреки намалението тя си остава една от най-високите в света срещу символичните 0.25% в САЩ, 0.5% във Великобритания и 1% в еврозоната. Намаляващата инфлация (6.22% през януари) ще позволи и ново лихвено понижение.
Европейската централна банка
не промени рекордно ниската си базова лихва (1%) на съвещанието на управителния съвет на 8 март. Впрочем очакваха точно 56 от общо 58-те анкетирани от агенция Блумбърг икономисти.
Управителят на ЕЦБ Марио Драги съобщи на пресконференцията след края на съвещанието, че очаква инфлацията да бъде средно 2.4% през 2012-а. Предишната му прогноза беше за 2 процента. Макар че еврозоната е на ръба на нова рецесия, Драги вижда слаби признаци за стабилизация, за което принос има и програмата на ЕЦБ за наливане на пари в банковата система. Тя помогна за преодоляване на опасността от кредитен срив и спечели време на държавните лидери да договорят мерки за овладяване на кризата.
Щедрата парична политика на ЕЦБ обаче има и сериозни критици. Институцията е раздала на на две порции тригодишни кредити на банките от еврозоната за общо 1019 млрд. евро при 1% годишна лихва. По време на първата операция на 22 декември 2011-а 523 банки взеха заеми за 489 млрд. евро. По време на втората от 29 февруари 800 кредитни институции се снабдиха с 529.5 млрд. евро. Тези акции осигуряват ликвидност, но в никакъв случай не гарантират платежоспособност, което се потвърждава от гръцката трагедия и от случващото се напоследък в Португалия, където доходността на десетгодишния дълг вече клони към 14% годишно.
Някои анализатори се опасяват, че евтиното средносрочно кредитиране на банките ще доведе до рязко свиване на пазарите за корпоративен дълг, чиито лихви са доста по-солидни. Експерти на Голдмън Сакс са пресметнали, че общият размер на първокласния дълг на европейските банки с падежи през 2012-а, 2013-а и 2014-а е 1106 млрд. евро, с други думи – близък до кредитните инжекции на ЕЦБ. Това означава, че кредиторите от Стария континент на практика имат прекалено много пари и спокойно могат да погасят част от старите си задължения на падеж.
На официалното си съвещание на 8 март
паричните стратези на Бенк ъф Инглънд
също оставиха без промяна – 0.5%, основната лихва на страната, и запазиха лимита от 325 млрд. паунда за покупка на облигации. През последните две седмици обаче се очерта потенциално разделение между банкерите след изявленията на Мартин Уейл, че не би подкрепил по-нататъшни покупки на ценни книжа, след като през май изтече срокът на сега действащата програма. Колегата му Дейвис Майлс пък смята, че е налице благоприятна ситуация за агресивно облекчаване на паричната политика, с други думи – за увеличение на размера на сделките с държавни облигации.
Дебатът в паричния комитет на Бенк ъф Инглънд съвпада с мрачната прогноза за икономическата обстановка на Великобритания, защото ръстът на цените на суровия петрол заплашва да генерира инфлация, а стопанството все още се бори след спада си от 0.2% през четвъртото тримесечие на 2011-а. Повечето експерти не очакват нова рецесия в Обединеното кралство и предвиждат, че икономиката ще се върне към растеж още през първите три месеца на 2012-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2.427 млрд. евро (4.747 млрд. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1% от купената и продадена валута.
nbsp;
nbsp;
