От известно време политиците от ГЕРБ надничат в кесиите на различни бизнес съсловия. Под прицела им попадат онези, които въпреки кризата все още имат добри приходи. При това не става дума за осветляване на скрити доходи или събирането на неплатени данъци. Министрите и депутатите на Бойко Борисов се опитват да орежат съвсем легални доходи, някои от които се събират по силата на закона. Наскоро те се вгледаха в приходите на банките от уж неаргументирано високите лихви, такси и комисиони. Сега на дневен ред са таксите, събирани от съдия-изпълнители. Кои ли ще са следващите? Адвокатите, нотариусите, инвестиционните посредници? Страшното в случая е, че всички досегашни инициативи се правят уж на ползу роду – да се облекчи страдащото от кризата и недоимъка население. Да се въздаде социална справедливост. Звучи като познат лозунг от времето на Великата октомврийска революция.
Ако оставим настрана популистките аргументи и контрааргументи и се вгледаме в икономическата логика на похода на ГЕРБ срещу доходите на едно или друг съсловие, ще видим, че той въобще не е в защита набедните и онеправданите. И тук съвсем не става дума за доходите на банките, а за желанието на ГЕРБ да ореже таксите, които събират съдия-изпълнителите. По този повод в петък Народното събрание разгледа и прие на първо четене предложението на трима депутати от ГЕРБ Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова за изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс в частта му за таксите събирани при процедурите по принудително изпълнение срещу нередовни длъжници. На пръв поглед всички техни предложения са напълно резонни. Депутатите настояват съдия-изпълнителите да качват
обявите за продажби на сайтовете на районните съдилища
nbsp;
за да има по-широка публичност за лицата, заинтересовани от покупката на съответното движимо или недвижимо имущество. За момента тези обяви се качват задължително в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители и са достъпни за всички. Когато става дума за много скъпи имоти, самите съдия-изпълнители пускат и реклами в медиите, защото са заинтересовани от бързата им и успешна продажба. По принцип няма нищо лошо в идеята обявите да се качват и на сайтовете на районните съдилища, само че тук съществуват чисто технически проблеми, които трябва да намерят решение. Например едва ли е правилно съдия -изпълнителите да имат автоматичен достъп до тези сайтове. Другият вариант е това да става през изричната оторизация на техните администратори. Само че тогава се появява проблемът с добросъвестността са самите администратори. Каква е гаранцията, че когато става дума за продажба на скъпо имущество, длъжникът няма да си плати – например на администратора, за да забрави да качи обявата навреме и по този начин да саботира търга? Сега подобна опасност е сведена до минимум, защото съдия-изпълнителите строго пазят собствения си сайт и от тях зависи какво и кога ще се появява на него. А те са заинтересовани обявите им да се публикуват в срок.
Второто предлагано изменение в ГПК е възможността
длъжниците да не плащат такси
nbsp;
на съдия-изпълнителите, ако доброволно си погасят вече просрочените плащания. Подобно облекчение звучи добре на фона на общата криза и масовия недоимък на пари. Мотивът на вносителите, че подобна промяна ще стимулира погашенията по проблемните задължения, също изглежда правдив. Но това важи за добронамерените длъжници. Такива са повечето граждани, чиито доходи са намалели и се чудят какво по-напред да платят.
Но какво ще се случва с притежателите на дългове от по няколко милиона, които използват всякакви правни трикове и вратички в законите, за да разтакават кредиторите си възможно най-дълго време? Липсата на такси за доброволно изпълнение може да предизвика у тях следната констатация: така и така няма да ме санкционират финансово, защо да не протакам делото колкото мога и когато видя, че го губя, доброволно ще платя част от сумата, за да го спрат. После отново мога да забравя да внасям погасителните вноски за известно време. За този период ще текат наказателни лихви, само че и тук има една подробност.
Наказателните лихви на банките
nbsp;
по просрочени кредити се формират, като върху лихвата на редовно обслужвания заем (ако тя е 10%) се прибавя надбавката – 5%, и така стават общо 15 процента. Когато започне изпълнително производство, върху дълга вече се начислява само мораторна лихва, а тя е основен лихвен процент плюс 10 процента. И тъй като обявяваният от БНБ основен лихвен процент от две-три години се движи между 0.15 и 0.2% годишно, излиза, че дългът на некоректния длъжник, срещу когото има изпълнително дело, се товари с годишни лихви от 10.15 и 10.2 процента. С други думи, влезе ли той в съдебно производство плаща по-малко отколкото преди то да бъде образувано. Е, къде тогава му е ползата да бърза да се издължи? Сега го притискат високите такси на съдия-изпълнителите, които в крайна сметка се товарят на неговия гръб, а ако и те изчезнат?
Голямата цел на внесените от тримата депутати от ГЕРБ промени в ГПК обаче е съвсем друга. Става дума за
налагането на горна граница за таксите
събирани от съдия-изпълнителите. Тя няма да бъде определена от Народното събрание с промените в закона, а от правителството, което приема Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Още преди внасянето на предложенията за промени в ГПК обаче се заговори, че управляващите имат намерение да сложат горна граница от 6000 лв., защото такава съществувала за нотариусите. Само че нотариусите изповядват сделки, а съдия-изпълнителите събират дългове, които често пъти са за по десетки милиони левове. За такива пари брат брата убива. Замислете се дали е безопасно да се преследват хора, пък било то и по законов път, които дължат подобни суми. Но да не минаваме в криминалния жанр. Тук става въпрос за друго. По сега действащата тарифа таксата се начислява в зависимост от събраните от съдия-изпълнителя пари – твърда сума плюс процент. Например за събрани до 100 лв. таксата е 15 лева. Когато сумата е между 100 и 1000 лв., таксата е 15 лв. плюс 10% за горницата над 100 лв. и т.н. За събрани вземания над 100 000 лв. таксата е 5225 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лева. Ако предложението на депутатите от ГЕРБ бъде прието и на второ четене, ще излезе, че то не облагодетелства хората, които си броят стотинките за хляб, а именно онези акули, които дължат десетки и дори стотици милиони. Защото няма да има значение дали си просрочил заема си от 120 хил. лв. за апартамента, или дължиш на банките и лизинговите компании десетина милиона лева. Таксата, която ще вземе съдия-изпълнителят, все ще си е 6000 лева. Да, тя ще му бъде платена от кредитора, в чиято полза той е събрал сумата, но след това – по закона, със същата тази такса той увеличава вземането си от длъжника, така че в крайна сметка таксата е за длъжника.
Въпросът в крайна сметка е: нужно ли е с промените в ГПК да се облекчава битието на големите длъжници, много от които харчат луди пари за луксозен живот, вместо да си плащат навреме.
Освен това
практиката в европейските държави
nbsp;
показва, че няма горна граница за таксите на съдия-изпълнителите. В писмото си до финансовия министър Симеон Дянков и до министъра на правосъдието Диана Ковачева Камарата на съдия-изпълнителите дава доста примери в тази насока.
Но да оставим Европа. Важното в случая е, че всички предложени от тримата депутати от ГЕРБ промени в ГПК по никакъв начин не са в защита на най-бедните слоеве на населението, които наистина се нуждаят от нея. И не стига това, но влизането в сила на тези изменения може да даде допълнителни стимули на големите длъжници да не плащат.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Тарифите в Европа
В Полша таксата на съдебния изпълнител е 15% независимо от размера на вземането. В Румъния – от 10 до 1%, в Чехия – от 15 до 1%, в Унгария от 10 до 5%, в Англия и Уелс – от 15 до 7.5%, в Естония – от 15 до 4%, в Латвия – от 15 до 3%, в Литва – от 19 до процент.
Трябва да се има предвид и че най-ниските проценти, посочени по-горе се отнасят за изключително големи вземания. Например в Чехия за всички вземания до 120 000 евро процентът е 15, за вземанията до 1.6 млн. евро таксата е 10%, до 2 млн. евро е 5% и чак над 2 млн. евро е 1 процент. В Естония за вземане от 400 000 евро таксата е 4.75 процента. А у нас е таксата е 2% още при суми от 50 000 евро нагоре.
Дори в Швеция, където държавата субсидира редица дейности, включително и съдебното изпълнение, провеждано само от държавни служители, взискателите трябва да внасят авансово за всяка публична продан 2% при движими вещи и по 4% за недвижими имоти и кораби.
