ГЕРБ и останалите парламентарни партии се разтресоха в ритъма на буйното популистко хоро, завъртяло се около темата за парите, получени като бонуси в държавната администрация. И макар мотивите да се хванат на него да са различни, вложената в танца страст е еднакво силна и от двете страни. Опозицията, тъй като няма какво да губи, се впусна в смела атака. Правителството, след кратко вцепенение, по традиция грабна баданарката и я топна в кофата с лесните решения на сложните проблеми в опит отново да изглежда принципно.
Темата се обсъжда в публичното пространство вече трета седмица, от което има както положителни, така и отрицателни последствия. Добре е, че все пак заплащането на администрация и политици се дискутира. Лошо е, че резултатът от това е един популистки, на моменти и инфантилен обществен дебат, който премина в явно сиромахомилство. Преобладаващият патос за алчните държавни чиновници и политиците, чиито допълнителни възнаграждения трябва да се орежат до кожа, беше водещ и през март 2010 г., когато Бойко Борисов за първи път се възмути, че работещи в държавния сектор получават повече от него и министрите му.
Гъвкава позиция
Мнението на премиера по темата се променя в зависимост от случая, международната ситуация и положението на планетите. Преди по-малко от четири месеца той обяви, че възнагражденията на политическите длъжности, включително и неговата, са недостатъчни. Моята заплата е 1500 евро срещу 240-250-260 хил. евро на година на другите колеги в Брюксел и всички в държавата идват да се реферират с мене. Цялата отговорност! Ако паднат, ако станат, казват: Борисов е виновен – и това за 1500 евро, ожали се той и добави: Както казва Дянков, той едва ли е в първите 150 човека в Министерството на финансите по заплащане. Това не е ли и обидно, и смешно, и неправилно? Аз бих искал на последното заседание на Министерския съвет, когато си отиваме, да вземем такова решение, че на следващия премиер, на следващите министри трябва да се вдигне заплатата. Става въпрос за същите длъжности, на чиито днешни титуляри Борисов даде три дни, за да върнат полученото допълнително заплащане и после милостиво им отпусна още три.
Абсурдният популизъм на опозицията пък достигна дотам, че БСП и ДПС тръгнаха да изнасят лекции по морал. Дори Ахмед Доган се появи и даде съвет: Ние не сме против бонусите, не сме против допълнителното материално стимулиране. Въпросът е да има правила и да не служат за партийна политика, а за държавна политика. Георги Първанов пъргаво се включи в темата с коментара, че ГЕРБ губи битката на територията на морала. Според него управляващите са дошли на власт с намерението да са моралният съдник в българското общество, но политиката им била да се раздават бонуси. Решителните действия на премиера са твърде закъснели и отговорността е негова, допълни той.
Борисов не пропусна да влезе в задочен спор с експрезидента, като на свой ред посочи, че бившият съветник на Първанов и бивш заместник финансов министър в три правителства Кирил Ананиев е получил 540 000 лева. Няколко дни преди това управляващите пък огласиха, че само през 2007 г. министри, заместник-министри и членове на политически кабинети от правителството Станишев са получили общо 700 000 лв. от участие в бордове. Ето как и този въпрос се завъртя в контекста на политическото разделение между предишна и настояща власт.
Граждански популизъм
Основната причина въпросът с парите, плащани в обществените сфери, да предизвика неплодотворен диспут са не само политиците, но и обществото като цяло. Българинът е убеден, че на публичните длъжности може да им се плащат малко, като същевременно очаква работата им да бъде качествена. Ловенето на маймуни с трици е метод, които винаги се е провалял, но у нас опитите не се очаква скоро да приключат. Политиците знаят много добре, че електоратът ще бъде недоволен, ако редовият чиновник получава достатъчно. И се съобразяват с това. Пък е и криза и пари няма, така или иначе. Ловката игра Разделяй и владей има и смисъл, за да не се досетят случайно работещите в частния и държавния сектор, че всъщност пътуват в една и съща лодка.
Тук идва и другият момент обаче – всички управляващи се страхуват да не бъдат блокирани от неработеща администрация. Затова вратичките за ДМС, премии и бонуси са оставени широко отворени. Изглежда това е единствено възможният начин да се направи живота на масата държавни служители малко по-малко мизерен, без да доведе до официално повишаване на заплатите им, което би подразнило будното гражданство.
Без решение
ГЕРБ използваха момента с истерията около бонусите, за да придвижат забравените промени в Закона за държавния служител, които регламентират ограничение на паричните стимули в администрацията до максимум 30% от размера на заплатата. Приемането му би довело до спестяване на пари от бонуси, но не и до решение на проблема със заплащането на чиновниците. Разбира се, държавната администрация не е инвестиционна банка и работещите в нея не може да получават допълнително възнаграждение няколко пъти по-високо от основното. Скандалният случай с бившата шефка на Агенцията по вписванията Виолета Николова, която си разписа по повече от 6800 лв. на месец, илюстрира перфектно проблема.
Вместо законово да получава прилична основна заплата и бонуси като добавка над нея в зависимост от качеството й на работа, Николова е вземала по 1100 лв. основно възнаграждение и е насочила вниманието си към възможностите за допълнително стимулиране. А те, както се оказва, са неограничени за част от мениджърските длъжности. След това самата тя си е определила колко да получи допълнително, като била наградена и с още пари от Министерството на правосъдието. Всичко това говори за огромен проблем с политическия контрол на заплащането във висшата администрация. Той вероятно е занижен, защото управляващите разчитат, че хората са наши и могат да саморегулират алчността си. Или просто става въпрос за нагло ограбване на хазната. А за това как Николова е работила говори започналата наказателна процедура на Европейската комисия срещу България за неизпълнен проект за разширение на Търговския регистър.
Претенция за различие
nbsp;
Равносметката дотук – ниски заплати за високи постове, неконтролируеми възможности за получаване на допълнително стимулиране и калпава работа – налице са всички необходими елементи, които да бетонират политическия провал на управляващите в административната сфера. Какво е различното в сравнение с времето на тройната коалиция? Претенцията. Твърденията, че ГЕРБ са различни, че тежестта на кризата ще бъде споделена. Хвалбите, че на безконтролното раздаване на бонуси е сложен край, и позата, че управляващите са в час.
Решението на Борисов да накара всички политически лица да върнат бонусите си стресна дори и добре познаващите популизма му. Като вицепрезидента Маргарита Попова например, която се противопостави на премиерското решение. Отлагането на крайния срок за връщане на допълнителните пари с три дни се налага, защото част от реципиентите са изхарчили парите и трябва да вземат заеми, обясни премиерът. И макар да не става въпрос за държавни служители, както самият министър-председател посочи, проблемът се припознава от хората и като присъщ за чиновниците. Президентът Росен Плевнелиев коментира, че няма богата държава, която да не иска мотивирана, разумно платена и отговорна администрация. Въпросът е как ние ще създадем правилата. Бонуси са се плащали в миналото, ще се плащат и в бъдеще, коментира той. Георги Първанов също зае внимателна позиция за стимулирането на държавните служители. Най-лошото би било, ако се подхрани този нихилизъм към българската администрация, която не е добре платена, и ако продължаваме да я мачкаме така, ще я демотивираме окончателно.
Впрочем, ако поправките в Закона за държавния служител бъдат приети, наследникът на Виолета Николова в Агенцията по вписванията ще получава най-много по 1430 лв. на месец. Това е максимално, заедно с бонусите, които му се полагат. Какво можем да очакваме от него за тези пари? Дали ще си върши съвестно работата и дали няма да търси да поработва на частно? Ще бъде ли коректен към интереса на данъкоплатеца? Все въпроси, на които всеки знае отговора.
nbsp;
nbsp;
Общо 603 675 лв. бяха събрани в специалната сметка, отворена в БНБ , след призива на Бойко Борисов висшите политически длъжности да върнат допълнителните си възнаграждения. Най-много е върнал заместникът на финансовия министър Владислав Горанов – 73 000 лв., следван от икономическия министър Трайчо Трайков с хиляда лева по-малко. В Министерството на транспорта единият заместник-министър е получил 53 994 лв., а двамата заместници на Нона Караджова в МОСВ – 57 201 лв. и 31 695 лева. Заместник-министър на регионалното развитие пък е взел 30 200 лева. Същевременно Симеон Дянков оповести в писмо до СДС, че работещите във ведомството му са били стимулирани с над 55 млн. лева.
Кабинетът прие и министри, заместник-министри, членове на политически кабинети, областни управители и техните заместници и служители на държавната администрация да не могат да взимат пари за участие в съвети, комитети, комисии, работни и експертни групи, органи на управление или контрол на фондовe.
Борисов настоя и министрите от тройната коалиция също да върнат бонусите си и обвини Станишев, че е скрил за идващата криза. Те са си раздавали бонуси, вземали са маса пари, произвеждали са милионери, обобщи министър-председателят.
Освен Кирил Ананиев сред включените от правителството в позорния списък на лица от тройната коалиция е и друг бивш заместник-министър на финансите Кирил Желев. Само за 2008 г. той се е разписал срещу почти 129 000 лева.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган, който рядко говори пред медиите, коментира, че предишното правителство е било в състояние на възход, а сега ситуацията е различна и при нея раздаването на пари има съвсем друг ефект. Ако преди проблемът е бил защо не са достатъчно високи бонусите, сега той е защо изобщо такива се раздават, каза Доган, допълвайки, че сумата, която той е получил (около 1 млн. евро), не е бонус, а хонорар.
