Правителствените лидери на Германия, Италия, Испания и Великобритания са постигнали тайно споразумение да не се срещат с кандидата на френската социалистическа партия Франсоа Оланд преди първия тур от президентските избори във Франция, насрочени за 22 април, съобщи сензационно авторитетното немско списание Шпигел.
След като канцлерът Ангела Меркел съвсем открито застана на страната на сегашния президент Никола Саркози и се появи заедно с него в съвместно интервю за държавната телевизия France 2 в началото на февруари, сега, според германските журналисти, от Елисейския дворец са успели да привлекат и други водещи европейски политици от десницата: като испанския министър-председател Мариано Рахой, италианския Марио Монти и дори премиера на Великобритания Дейвид Камерън.
Обяснението за тази странна коалиция, която напомня за Рейнската лига срещу Наполеон от 1804-а, е, че Оланд си позволи да застане срещу някои от клаузите на новия финансов пакт, заявявайки, че можем да приемем части от договора (за фискална дисциплина), но не можем да приемем санкции, които са срещу интересите на страните-членки.
Освен това кандидатът на социалистите подчерта в началото на своята предизборна кампания, че никога няма да подкрепи идеята Европейският съд или някакъв друг централен орган на Европейския съюз да се намесва във въпроси, засягащи приходите и разходите на суверенни държави, в името на по-големия контрол над националните бюджети. По този начин, както и с изразеното от него желание за издаване на европейски ценни книжа, той се сблъска фронтално с разбиранията на германското правителство за излизане от дълговата криза в еврозоната.
Това нямаше как да остане незабелязано в Берлин. Около Бранденбургската врата обаче трябва да внимават повече с подкрепата си за Саркози. Съдейки по неотдавна публикувани социологически проучвания, 52% от французите не одобряват новия план за финансова стабилност, подписан на 2 март в Брюксел. Особено отрицателни са настроенията спрямо пакта сред френските социалисти, като всеки осем от десет гласоподаватели от левицата подкрепят Оланд в намеренията му да предоговори клаузите на междуправителственото споразумение, ако бъде избран за държавен глава.
В този ред на мисли поведението на Меркел и на другите европейски политици от десницата, ако те действително са решили да застанат зад Саркози в похода му към втори президентски мандат, може да се окаже изключително рисковано. Опасността е гражданите на една от водещите държави в ЕС да останат с впечатлението, че някой се опитва да подкопае основите на френската демокрация с помощта на скрити от местното общество тайни договорки.
Реакциите от щаба на Франсоа Оланд , естествено, не закъсняха. Шефът на неговата предизборна кампания и бивш министър по европейските въпроси Пиер Московиси заяви, че това е безпрецедентен натиск от европейските консерватори, който е много дразнещ. Според депутата от социалистическата партия Жан-Кристоф Камбадели този път Ангела Меркел отиде твърде далеч… Враждебността на немското канцлерство има много малък шанс да срещне позитивен отзвук сред нашите сънародници.
Дори един от опонентите на Оланд в надпреварата за най-високия държавен пост – кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, застана на негова страна в интервю за френското радио Europe 1, отбелязвайки, че борбата за Елисейския дворец се води вече на европейско ниво. По думите му консерваторите щели да получат урока, който заслужават, защото Франция в крайна сметка щяла да прогони Никола Саркози.
За съжаление на френските неоголисти, чийто кандидат е Сарко, предвижданията са, че ако се стигне до балотаж в началото на май, Оланд ще събере с 16% повече гласове от сегашния държавен глава. Съответно на Саркози не му остава нищо друго, освен да се опита да се разграничи с всички сили от това негласно споразумение и да отрича изцяло неговото съществуване. Дали обаче не е твърде късно за всичко това?
nbsp;
nbsp;
nbsp;
