Държавна сигурност ли е наредила мозайката на едрия български капитал? От години насам тази тема вълнува анализатори и медии, отприщвайки спорадично висок обществен заряд. За 22 години преход обаче така и не се стигна до консенсус как бе натрупан едрият капитал в България, обявен от притежателите му като национално отговорен. И има ли някакъв шанс истината по този въпрос да излезе на бял свят? Или отново превес ще вземе позицията на парите. Засега е известно, че Комисията по досиетата е съставила списък на кредитните милионери с принадлежност към структурите на Държавна сигурност. Оказало се обаче, че Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия дава право на комисията да състави подобен списък, но не й разрешава да го публикува. Точно по тази причина група депутати от Синята коалиция начело с Иван Костов и Екатерина Михайлова са внесли предложение за промяна на нормативния акт, която да позволи в публичното пространство да бъдат изнесени имената на кредитните милионери – агенти. В случая комисията е проучвала онези личности, които са в съставения през 1998-а от БНБ списък на кредитните милионери. Той бе изготвен по силата на приетия тогава Закон за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, получил популярност като
Закона Каракачанов
nbsp;
В него се озоваха всички нередовни длъжници, имащи необслужвани банкови кредити за повече от 2 млн. стари лева, които след деноминацията (от 1 юли 1999-а) вече са 2 хил. нови лева. Така в списъка попадат над 10 792 кредита на обща стойност 2.7 млрд. нови лева. Самият Александър Каракачанов прави изчисления, че по курса на долара в края на 1997-а това са около 1.55 млрд. долара – огромна сума дори и при сегашните реалности. Според него, притиснати точно от подготовката и публикуването на този списък много от кредитните милионери са били принудени да погасят изцяло или частнично своите задължения. Общата сума на върнатите от тях пари надхвърли половин милиард нови лева, което е безпрецедентно в най-новата история на държавата ни. По-голямата част от споменатите дългове бяха към вече фалирали банки, така че възстановените чрез процедурите по несъстоятелност средства отидоха най-вече в държавата, в БНБ и други финансови институции.
Ако се разровим в списъка
nbsp;
на кредитните милионери, ще видим колони от имена на фирми, които в момента не говорят почти нищо на хората. Нима някой вече си спомня за Шогун Комерс, за ЮНИОН Алком или за Нюз Холдинг? А зад тези дружества стоят имената на известния със сумистките си габарити бивш собственик на футболния клуб в Шумен Гриша Топалов, на пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров. Ще споменем и фирмата Трон на Красимир Стойчев – един от учредителите на фалиралата КАПИТАЛБАНК и дългогодишен собственик на в. Стандарт и на първия GSM-оператор Цитрон, върху чиято основа – с парите на Майкъл Чорни – бе изграден МобилТел.
Помните ли една от първите финансови пирамиди в България – ЛЕКС на Георги Аврамов, с чиито акции някои впоследствие си облепяха тоалетните? Ами Евроенерджи Ойл на Атанас Коларов, Иван Михайлов и Васил Генчев, която дължеше десетки милиони на МИНЕРАЛБАНК и на БИОХИМ? Или пък другото им дружество – Ангора, което също не върна милиони левове на МИНЕРАЛБАНК и Банка ДСК.
В списъка са компании като Мултигруп на убития Илия Павлов и Радиотелевизионна компания 7 дни на Георги Агафонов. Да не пропуснем банка Славяни, контролирана от фирмите на същия този Агафонов , както и Първа частна банка, чиито шефове Венци Йосифов и Емо Димитров дори се кандидатираха на последните президентски избори, разчитайки именно на слабата памет на българина. Тук е и ТСБанк, контролирана от групата на Николай Златев и Любомир Гибински, към която до 1995-а се числеше и убитият години по-късно Емил Кюлев. Фирмите на други известни личности като Валентин Моллов и Томас Лафчис също украсяват въпросния списък на кредитните милионери.
Повечето от всичките тези хора бяха част от българския икономически и финансов елит, като някои от тях дори създадоха неформални сдружения на едрия индустриален и финансов капитал. Такова бе
прословутото Г-13
nbsp;
Сега имената на мнозина от създателите му извикват смътни спомени и разправят вехти легенди, а други пълнят страниците на жълтите медии. Но навремето тези лица наистина разполагаха с десетки милиони и голямо влияние. Неотдавна бившият правен съветник на тогавашния управител на БНБ Тодор Вълчев и настоящ председател на Сметната палата Валери Димитров заяви, че първите частни банки у нас са били създадени, за да могат собствениците им да привлекат ресурс от гражданите и от БНБ и да финансират с него личния си бизнес. В много от случаите дори не става въпрос за бизнес, а просто за лично богатство. Точно за такива цели е използвал фалиралата Бизнес Банка Иван Китов, който се спаси от българското правосъдие в Доминиканската република. Кредитният милионер се прочу с парвенющината си, като си спретна пищна сватба в парижката катедрала Нотр Дам, но когато дойде време да се разплаща с кредиторите, избяга чак в Централна Америка. И досега обаче си харчи парите по различни курорти под вънкашност чужда и под име ново.
Въпросът сега е
nbsp;
дали именно тези мастити бизнесмени са проверени за принадлежност към структурите на Държавна сигурност. Някой може би да, но на други подобна проверка може и да им се е разминала. Защото, според депутатите от Синята коалиция, когато кредитният милионер е фирма, са проверявани хората, които са били нейни управители и са сложили подписа си под невърнатия кредит. А в много от случаите това не са собствениците на свръхзадлъжнялата компания. Така че една любопитна част от разкритията на прехода може би предстои.
nbsp;
