В Германия заловиха чиновника Торстен Росман, който в продължение на почти 20 години крадял книги от библиотеки в цялата страна и в съседни държави. За това време в дома му в Дармщат се натрупала цяла колекция от 24 хил. редки издания. Обирджията се интересувал най-вече от книги по минералогия и геология, издадени през ХVII и ХVIII век. Откраднатите трудове струват над един милион евро, но очевидно парите не представляват интерес за германеца, защото не се е опитал да продаде нито една книга.
Четиридесет и пет годишният чиновник от министерството на науката и културата на Хесен – Торстен Росман, бе заловен на 21 февруари на местопрестъплението. Той се опитал да изнесе от княжеската библиотека в Бад Аролзен 53 книги. Полицията попаднала на следите му по чиста случайност, след като в хранилището открили липсата на рядкото издание Справочник по естествена история от Йохан Фридрих Блуменбах, издадено през 1779-а в Гьотинген.
Библиотеката в Бад Аролзен принадлежи на 75-годишния княз Витекинд Валдек-Пирмонт и се намира на територията на неговия замък. След като научил за изчезването на книгата на Блуменбах, благородникът се обърнал към полицията. Той съобщил, че чиновникът, когото подозира за кражбата, се появил в библиотеката му през лятото на 2010-а, като се представил за високопоставен сътрудник на министерството на науката.
Росман казал, че във ведомството отговаря за библиотеките и тъкмо затова се заинтересувал от тази в Бад Аролзен. Докато разглеждал електронния каталог, попаднал на книги, които искал да разгледа лично. Впоследствие княз Витекинд признал, че бил впечатлен от вежливостта на чиновника и изисканите му маниери. Ако не били те, изобщо нямало да допусне Росман до хранилището.
Благодарение на благоразположението на княза чиновникът получил разрешение да посещава библиотеката, като всеки път съобщавал предварително за идването си. Той идвал в замъка със сребрист мерцедес с номер HEL. Тези букви означават, че колата принадлежи на правителството на провинция Хесен. И тъй като Росман винаги пътувал с министерския автомобил, служителите в библиотеката не знаели дали идва по лични или по служебни дела.
Постепенно чиновникът спечелил симпатиите на всички сътрудници, които го намирали за много образован и приятен в общуването. Не след дълго започнали да го пускат направо в хранилището, докато обикновените посетители трябвало да чакат библиотекарят да им донесе необходимата книга. Росман избирал лично интересуващите го издания, сядал с ноутбука си на усамотено място и дълго пишел нещо, като от време на време излизал от залата за читатели.
Първите подозрения към чиновника се появили през август 2011-а, когато възрастен професор си поръчал Справочник по естествена история на Йохан Фридрих Блуменбах, но библиотекарката не успяла да открие книгата на мястото й. Жената си спомнила, че сравнително неотдавна държала изданието в ръцете си, и внезапното му изчезване й се видяло странно. Тя забелязала, че Росман се интересувал винаги от един същ рафт, върху който стояли книгите по естествена история, минералогия и геология.
Библиотекарката направила ревизия и установила липсата на още 23 книги. За да се убедят, че чиновникът редовно краде, служителите решили да му спретнат малка уловка. Когато след няколко месеца Росман отново дошъл, те го пуснали в хранилището, сякаш нищо не се е случило. А след като си заминал, установили, че са изчезнали още девет книги.
Тогава княз Витекинд се обърнал за помощ към полицията. Петима пазители на реда сложили камера за видеонаблюдение над работната маса на Росман и се скрили на втория етаж, за да следят действията му на монитор, включен към устройството. Без да подозира каквото и да било, чиновникът взимал книги от рафта, слагал ги в чантата за ноутбука си, в коженото си куфарче и под пуловера, след което ги изнасял от залата. Щом измъкнел някой том, той премествал останалите така, че липсата да не се набива на очи. Преди да напусне библиотеката, той взел още няколко книги и ги разпределил по джобовете на палтото. На изхода на сградата вече го чакала полицията. Същия ден в колата и в джобовете на Росман били открити 53 книги. На първия разпит, който се състоял в замъка, той признал само, че в дома му има още 30 книги. А по пътя към Дармщат промърморил, че изданията може да са и повече.
Така или иначе, полицаите изобщо не очаквали, че ще намерят в жилището му 24 хил. откраднати книги. Те заемали цялото свободно пространство в малката къща на Росман, където живеел с жена си и двете им деца. Съдейки по събраната колекция, той предпочитал антикварни издания най-вече от ХVII и ХVIII век. След като донасял книгите в дома си, чиновникът изтривал написаните с молив библиотечни данни и на тяхно място изписвал името си с мастило, а върху библиотекарския печат слагал собствения си екслибрис. Той вече не може да бъде заличен, без да се повредят книгите, така че най-вероятно името на Росман ще остане върху тях завинаги.
В хода на разследването се изяснило, че чиновникът започнал да краде още през 90-те години на ХХ век. През това време той успял да обере около 60 библиотеки из цяла Германия и още 10 книгохранилища в Швейцария, Холандия, Белгия, Полша, Унгария и Чехия. Полицията изнесе от жилището му десетки кутии с крадени книги, които сега връща обратно на библиотеките.
Как чиновникът е успял да отмъкне незабелязано такова голямо количество издания и защо го е правил, все още се изяснява. Според изчисленията на полицията общата стойност на откраднатите книги е над един милион евро, но съдейки по всичко, чиновникът не се интересувал от парите. Той никога не се е опитал да продаде някое от изданията.
За Росман се знае, че в университета е изучавал биология, машиностроене и геология. След това защитил дисертация по геология и се занимавал с изследвания в Тюбинген и Бристол. Впоследствие издал сборник от статии по биомеханика и станал ръководител на биотехнически център към техническия университет в Дармщат, а през 2005-а се преместил в министерството на науката и културата във Висбаден. През 2006-а бил избран в градския парламент на Дармщат.
След задържането му Росман бе уволнен от министерството и сам се отказа от депутатския си мандат. Ако вината му бъде доказана, той може да получи до десет години затвор. Познатите на чиновника са сигурни, че той е психически болен и вероятно страда от библиомания. Но всички са единодушни, че Росман е възпитан и интелигентен човек. Той успя да спечели дори симпатиите на полицията. Въпреки сериозните обвинения следователите, които се занимават със случая, се отнасят с особено уважение към него и дори помежду си го наричат заподозрения учен.
