Войната между нарочения, но несбъднал се финансов министър Стоян Мавродиев и човека от кръстовището, намерен в САЩ и станал финансист номер 1 на България – Симеон Дянков, се ожесточава. Вицепремиерът се е меракландисал да прави финансова ревизия на Комисията за финансов надзор. Това решение бе предшествано от разгорелия се медиен дебат по отношение на управлението на дълговете на България и най-вече за харченето на Сребърния фонд. Шефът на КФН Стоян Мавродиев открито упрекна финансовия министър в недалновидност. Дянков сви перките и донякъде прие да пипа по-внимателно резервните пари за бъдещи пенсии. После, с поправка в Закона за държавния служител, поиска да направи работещите в КФН държавни служители. Въпреки че те са с особен статут като работещи в независим надзорен орган. Мавродиев скочи отново, а проектопромените в Закона засега отлежават в Народното събрание.
Дянков очевидно се е отказал от окопната война и тръгва на ръкопашен бой с Мавродиев. Последният пък скочи с нарочно становище по заповедта на Дянков, която препрати до медиите. В него шефът на КФН обвинява финансист ‘b91, че заповедта му противоречи на българското и европейското законодателство.
nbsp;
На 20 март тази година в Комисията за финансов надзор е постъпила заповед на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с която, във връзка с писмо от предния ден на Симеон Дянков, заместник на министър-председател и министър на финансите, се възлага финансова инспекция на КФН. Във връзка с нея КФН заявява, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречието й с редица норми както от националното ни законодателство, така и от нормите на правото на Европейския съюз. Заповедта представлявала нарушение на заложения в Конституцията на Република България принцип за разделение на властите. Нещо повече, заповедта погазвала грубо както независимостта на КФН, заложена изрично в Закона за комисията за финансов надзор (ЗКФН), така и независимия регулаторен статут на КФН съгласно нормативните актове на правото на Европейския съюз. Една от целите на цитираната Заповед е да се изземат функции от компетентните органи, контролиращи дейността на КФН, а именно – Народното събрание и Сметната палата. Не на последно място обхватът на назначената инспекция вече е бил предмет на няколко независими проверки и одити, извършени от страна на Сметната палата в последните месеци.
Мавродиев упреква Дянков и заради това, че извършването на финансова инспекция на КФН, включително и разглеждането на сигнали срещу нейната работа, е извън правомощията на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Мавродиев е на мнение, че става дума и за нарушение на конституционно определения принцип за разделение на властите. Агенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра на финансите, от което следва, че е част от администрацията на изпълнителната власт. Според Закона за администрацията Комисията за финансов надзор не попада в приложното й поле, а следователно и в това на Закона за държавната финансова инспекция.
На трето място Мавродиев набляга на независимостта на КФн съгласно закона, с който е създадена Комисията за финансов надзор – специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху небанковия финансов сектор. При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание. Председателят и членовете на комисията се избират от Народното събрание. Отчетността за дейността на комисията се осъществява чрез представяне на годишен отчет за дейността, годишен финансов отчет и отчет за изпълнение на бюджета пред парламента.
В Закона за КФН пише също така, че Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджет на комисията, а само изразява становище по него пред Народното събрание, посочва още Мавродиев. Текстове отреждат също така отчетът за изпълнението на бюджета на КФН и годишният й финансов отчет да се проверяват от Сметната палата, като докладът на Сметната палата се представя в Народното събрание. Така законодателно е регламентиран самостоятелен ред, по който дейността на КФН по изразходване на бюджетни средства да бъде контролирана, като се има предвид статутът й на държавен орган, независим от изпълнителната власт. Това изключва възможността за дублиране на контролните функции на посочените органи – Народно събрание и Сметна палата – от страна на Държавната финансова инспекция.
Предприемането на всякакви действия от страна на органите на изпълнителната власт и/или трети лица би представлявало пренебрегване на независимия статут на Комисията за финансов надзор, съответно сериозно нарушение на цитираните европейски нормативни актове и би предпоставило стартирането на съдебни дела пред компетентния европейски съд и наказателни процедури срещу страната ни, предупреждава шефът на КФН.
