След продължилия поне три петилетки шум около създаването на катастрофичен пул през изминалата седмица за първи път държавата прояви някакъв, макар и слаб, интерес към обсъжданията как да се покриват катастрофичните рискове. На форум по въпроса, проведен на 20 март, се появиха двама депутати от мнозинството. Те дори застанаха категорично на страната на застрахователите, които лелеят такъв пул най-после да има и у нас.
В България застрахователната култура на населението все още е твърде ниска и малко от хората застраховат имуществото и сградите. Ако бъде създаден, катастрофичният пул ще облагодетелства именно тези хора, защото при настъпването на някакво бедствие те са най-уязвими, подчерта депутатът Диан Червенкондев, член на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по икономическа политика, енергетика и туризъм. Колежката му Лили Боянова, член на Комисията по бюджет и финанси в НС, също бе категорична, че такъв пул трябва да съществува. Трябва да има законодателна инициатива, но тя не се отнася само до народните представители, а до всички институции с отношение по тази тема. Този катастрофичен пул ще е полезен както за държавата, така и за хората. Защото държавата невинаги има възможност да покрива щетите от природни бедствия.
След враждебните прояви на природата трагедиите, макар и локални, са натрупали някаква критична маса за по-сериозно обсъждане на темата и като че ли в България назрява времето за създаване на застрахователен пул срещу природни бедствия. Идеята за организирането и функционирането му трябва да бъде подкрепена от цялото общество след широка дискусия. Около това мнение се обединиха участниците в състоялата се експертна кръгла маса Застраховане на катастрофичните рискове в България: предизвикателства и възможности, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), сдружение Инициатива за национална програма за управление на катастрофични рискове (ИНПУКР) и Инсмаркет . Форумът събра депутати, представители на Комисията за финансов надзор, министерства, академичната общност, водещи български и международни застрахователни и презастрахователни брокери, актюери. Своя опит сподели и представител на Румънската катастрофична застрахователна система.
Катастрофичният пул би трябвало да намери своето приложение при обезщетяване на гражданите заради претърпените от тях щети от наводнения, земетресения, свлачища, бури, урагани и други природни бедствия.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Застрахователен надзор – Борислав Богоев, предложи пулът да обединява трите основни катастрофични риска – земетресение, наводнение и свлачище. Според заместник-председателя на КФН данъчната оценка на имота може да бъде база за неговата застрахователна оценка. Броят на жилищата у нас е над 3.5 милиона. Общата данъчна оценка на жилищните сгради в България е малко над 60 млрд. лева. Въпрос на изчисления е колко промила да бъдат добавени към тази оценка. За последните пет години застрахованите сгради срещу риска наводнение средногодишно са едва 10%, а срещу риска земетресение – процентът на застрахованите сгради е едва 8.5. Тоест и сега има възможност за застраховане, но не го правим. Следователно, ако създаваме такъв пул, той трябва да бъде с елемент на задължителност, защото високият обхват не може бъде постигнат по друг начин, каза още Богоев. Той добави, че колкото по-голям е обхватът на тази застраховка, толкова по-ниски ще са премиите. Според него застрахователният пул трябва да бъде изграден на основата на публично-частното партньорство с участието на застрахователите – като представители на индустрията, и българската държава.
Председателят на сдружение Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове – Румен Гълъбинов, предложи всички жилищни имоти у нас да бъдат застраховани на някакъв минимален праг, за размера на който ще бъде водена отделна дискусия. Той посочи, че премиите трябва да бъдат достатъчно ниски, за да може собствениците да ги плащат. Няма как да ангажираме с много пари хората в тази криза – 10 лв. за 10 000 лв. покритие и 20 лв. – за 20 000 лв., трябва да са минималните нива на застрахователните премии. Но все пак всичко е въпрос на сметки, коментира специално за БАНКЕРЪ Гълъбинов. Въпрос на лично желание ще е възможността за допълнително застраховане за други рискове, например пожар, кражба, вандализъм и пр.
Според проф. дфн. Димчо Солаков от Геофизичния институт при БАН сеизмологичните изследвания безспорно доказват реално високото ниво на земетръсна опасност за страната. Въпреки това досега мерките, които са вземани, винаги са били постфактум. Световният опит показва, че превенцията е в основата на намаляването на природните рискове, подчерта проф. Солаков и добави, че този пул би изразил волята на обществото за превантивни решения.
Доц. д-р Петьо Симеонов от департамент Метеорология при НИМХ-БАН цитира актуално изследване, според което приходите от икономиката на САЩ се изменят с около 485 млрд. щ. долара годишно в зависимост от метеорологичните промени, което е около 3.4% от брутния вътрешен продукт. У нас се наблюдава увеличение на средногодишния брой на дните с проливни валежи, като за периода 1991-2007 г. този ръст е бил около 50% спрямо периода 1950 – 1990 година.
Представителят на Willis International – Михаил Антонов, посочи в своето експозе, че 2011-а е била втората най-скъпо струваща година за застрахователния сектор по отношение на катастрофични щети. Договорите с огромни щети бяха подложени на преоценка от страна на презастрахователите. Ето защо наличието на професионално изготвен точен модел на риска е от съществено значение за неговото качествено пласиране, коментира Антонов. Той припомни, че според модел отпреди пет години при земетресение у нас застрахователните щети могат да достигнат 400 млн. евро, а общите икономически загуби – до 8 млрд. евро, или 30% от БВП.
nbsp;
nbsp;
Доц. Стоян Проданов, заместник-председател на СД и изпълнителен директор на ЗД Бул инс:
Да включим и сушата
Кой модел за катастрофичен пул е най-подходящ, г-н Проданов?
– За мен е добре да следваме румънския модел. Причините са леснообясними – страните ни са близки по социално-икономически характеристики, по доходи и характеристики на бизнеса също не се различаваме много.
Опишете схематично идеята си.
– Чрез превръщането на застраховката на жилищни имоти в задължителна (при наличие на минимални нива) ще решим два въпроса. Единият е свързан с това, че при такава солидарна схема лесно ще могат да се покриват щети като тези в с. Бисер. От друга страна, обхватът на тази важна застраховка ще скочи от 6%, колкото е сега, поне на 30-40 процента. Опитът на Румъния го показа – още през първата година обхватът на имуществените застраховки скочи до 40%, а сега е около 70 на сто.
Какво точно правят застрахователите в северната ни съседка?
– Участващите в катастрофичния пул застрахователни компании вземат дял от пула и след това продават полици на пула на клиентите си. Понеже в началото все още няма натрупани огромни фондове, пулът от своя страна е презастрахован и презастрахователят плаща, ако се случи бедствие. Полиците на пула са с по-ниска застрахователна премия, защото се цели по-висок обхват. Мисля, че в Румъния ставаше дума за 10 и 20 евро.
У нас по колко биха се харчили?
– Според мен минималната задължителна полица не бива да струва повече от 15-20 лева.
Изчерпателно ли са изброени природните бедствия, срещу които ще се борим?
– Не. По мое мнение трябва да се включи и сушата.
Да, но аналитиците по света водят този риск за глобален, обясняват го с глобалното затопляне и са по-склонни да го изключват от катастрофичните пулове.
-Аз съм твърдо за идеята сушата да се включи като типичен риск.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
В Румъния: данък дом плюс застраховка
Румъния ще обсъжда плащането на жилищните застраховки да се осъществява на териториален принцип – към общините, заедно с внасянето на съответните данъци. Това обяви Раду Попеску, главен консултант на Румънска катастрофична застрахователна система – PAID. Румънският катастрофичен пул бе създаден през 2008 г. с помощта на Световната банка. Той не бе организиран във връзка с определено катастрофично събитие, за разлика от Турция, където пулът срещу бедствия беше създаден след разрушителните земетресения там. Девет са акционерите на румънския пул. Попеску обяви, че основният принцип при създаването му е солидарният.
На 15 юли 2010 г. румънският пул издава първата си задължителна имуществена застраховка, която покрива щети от земетресения и наводнения. Потенциалът на пула е 8.4 млн. жилищни сгради. През ноември 2010 г. Румъния промени своя закон и в разпоредбите му вече не се предвижда собствениците на жилища да сключват задължителна застраховка, като тези условия бяха прехвърлени към доброволните застраховки. Това доведе до драматичен спад в броя на задължителни застраховки в периода ноември 2010-а – май 2011-а. През юли и август 2011 г. в Румъния отбелязват пик в продажбите на задължителните полици и това се дължи най-вече на изтичане на гратисния период за изплащане на обезщетенията. През октомври същата година портфолиото на пула достигна 845 000 задължителни полици, посочи Попеску. В момента средно дневно се продават около 300 полици, като това ниво е пет пъти по-ниско от времето на създаването на пула. Но според румънския експерт задължителните полици са стимулирали и пазара на доброволните имуществени застраховки. За сравнение, на годишна база от 2010-2011-а са сключени 4.4 млн. допълнителни застраховки, докато година по-рано те са били 1.7 милиона.
Броят на удовлетворените от румънския пул претенции към момента е 75 хиляди. Към днешна дата, имайки предвид тежката зима, има представени 504 000 иска по задължителните застраховки, като основанията са различни – наводнения от снеговете, срутвания от тежестта на снега и други.
nbsp;
nbsp;
