Ако с пари от Сребърния фонд се купят български държавни ценни книжа, тази сума ще бъде похарчена, тя няма да е част от резервния пенсионен фонд и с нея ще се ореже фискалният резерв на държавата. Това е тезата на бившия вицепремиер в царското правителство Николай Василев и на анализатора Георги Ангелов от Отворено общество. Техните мнения се чуха по време на кръглата маса, посветена на промените в Закона за Сребърния фонд, организирана от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) на 20 март.
Според Ангелов промените се правят само за да се похарчат събраните допълнителни пари за пенсии. Василев пък е за това да остане забраната, съдържаща се в сегашния закон – те да се инвестират във вътрешен дълг.
На тези позиции се противопоставиха организаторите на форума. Те подкрепиха проектозакона на Министерството на финансите с уговорката евентуално да се намали предлаганият праг за инвестиции в местни книжа от 70 на сто. Председателят на БАЛИП Любомир Бояджиев каза, че при трансформацията на Сребърния фонд от пари в брой в български ДЦК се променя структурата на фонда, но не и размерът му.
Министър Дянков не присъства на форума, беше изпратил заместничката си Боряна Пенчева, която след откриването на форума си тръгна и остави подчинената си Милена Бойкова, член на УС на Сребърния фонд.
Официалният мотив на управляващите за промени в Закона за Сребърния фонд е, че при нисък риск ще може да се постигне приемливо висока доходност. Това според заместник-министър Пенчева ще стане чрез диверсификация на териториалния обхват на инвестициите. България е единствената страна от 11 държави, в които има подобни резервни пенсионни фондове, която забранява инвестициите на собствения си пазар. По-добрият микс от инвестиционни инструменти е предпоставка да се постигне по-добра доходност, каза заместничката на Дянков. И припомни, че на 22 февруари тази година УС на фонда е решил единодушно да се направят промени в закона. В момента вървят обсъждания, чакат се мнения, за да може в началото на април проектът да бъде внесен от Комисията за финансова стабилност за обсъждане в парламента. Единствената ни цел е да се допринесе за гарантиране на финансовата и фискалната стабилност в страната, които са основата за икономически растеж и повишаване на заетостта, завърши Пенчева.
От БАЛИП категорично подкрепиха проектопромените. Нещо повече, председателят й Любомир Бояджиев заяви, че досега Сребърният фонд е инкасирал над 160 млн. лв. пропуснати ползи. Той подкрепи тезата си за активното му управление с това, че в света нямало нито един фонд от подобен род, който държи парите си на депозит в централната банка. Страхът от конфликт на интереси ще бъде решен много ясно, каза Бояджиев и допълни, че средствата ще се управляват от независими фонд мениджъри и инвестиционни консултанти, над които ще има надзор. Подразбира се, че тези фонд мениджъри и консултанти няма да работят безплатно, което донякъде обяснява позицията на инвестиционната асоциация.
Не може, когато стоим пред проблем, вместо да търсим пътищата за решаването му да стигаме до крайни отрицания, коментира Абаджиев, визирайки думите на Николай Василев и Георги Ангелов.
Апокалиптична картина за последиците
от инвестирането на част от Сребърния фонд на Българската фондова борса очерта Николай Василев. Ако излязат пари от фонда на борсата, това ще вдигне цените – обясни той. – Ако СОФИКС от 300 пункта сега скочи на 400, аз лично ще продам всичко. Други като мен – също. Ефектът няма да е развитие на фондовата търговия, а срив, защото заради влагането на някакви си десетки милиони стотици милиони лева ще изтекат в чужбина, категоричен бе Василев.
Милена Бойкова, член на УС на Сребърния фонд от квотата на финансовото министерство, се опита да внесе успокоение в дебатите. Тя изтъкна, че забраната да се инвестират средства от Сребърния фонд на българския пазар било дискриминация, която ще бъде поправена. Сега се нарушавала директивата за свободно движение на капитали в ЕС. Бойкова тушира спора около инвестиционните стратегии, като каза, че се предлага законова рамка, а не инвестиционна стратегия. Прагът от 70% бил максимален, както прилягало на един закон, а УС на фонда щял на базата на праговете да гласува средносрочна и дългосрочна стратегия, които да се гласуват в Министерския съвет. В проекта имало и ограничения за максимална експозиция към един емитент и свързани лица.
Глас от залата попита какво ще се случи, ако УС реши да се инвестира само краткосрочно, както е сега. Бойкова отговори, че стратегиите се делят на кратко- (до една година), средно- (до пет години) и дългосрочни (над пет години).
Никой не можа да отговори
кой надзирава действията по управление
на парите от Сребърния фонд. Дори и присъстващата заместник-председателка на Комисията за финансов надзор, контролираща инвестиционния пазар Димана Ранкова не се ангажира с надзорнически мерак.
Георги Ангелов отново се намеси с думите: Тогава логично възникна въпросът: Каква е гаранцията с оглед на бъдещите промени управителният съвет на фонда да реши да купува облигации на общини на ГЕРБ или на ГЕРБ-компании. Пълната непрозрачност при управлението на фонда давала повод за подобни опасения.
Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), внесе известно успокоение, като заяви, че Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) категорично утвърждавал наблюдението на подобни резервни пенсионни фондове.
Лидия Шулева пък предложи текстове от нейния (първи, несбъднат) проект за Сребърен фонд, в който било вменено на Комисията за финансов надзор, Сметната палата и на независим международен одит да следят какво правят във фонда. Освен това имало и цяла глава за конфликт на интереси.
Бойкова репликира, че и сега отчетът на Сребърния фонд се проверява от Сметната палата и се приема като част от отчета за изпълнението на Закона за държавния бюджет.
nbsp;
nbsp;
Блиц интервю
70% в ДЦК не е диверсификация на риска
nbsp;
Членът на УС на Асоциацията на пенсионните фондове Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК Доверие:
Г-жо Петкова, Асоциацията на пенсионните фондове изрази положително становище за по-активно управление на натрупаните в Сребърния фонд средства, какви са аргументите ви в тази посока?
– Да, защото становището ни се ограничава само до това дали следва фонд с натрупани пари да се управлява активно, или не. От професионална гледна точка нямаме колебания, че парите в Сребърния фонд ще загубят стойността си във времето, ако не се управляват активно, както и всички други пари. Нашето становище не засяга разразилата се в публичното пространство дискусия, която в по-голямата си част няма връзка с основния въпрос дали да се управляват по-активно парите на Сребърния фонд, или не. Общественият дебат до момента засягаше по-скоро въпроса какви рискове крие едно или друго възможно инвестиционно решение. Това наистина е важно и е добре да се постигне обществено съгласие, но смятаме, че ако има резерви към някои от сега предложените възможности за инвестиции, то следва те да се заменят с други, а не да се отказваме от активното управление на Сребърния фонд.
Чуха се гласове обаче, че придобиването на ДЦК или акции с пари на Сребърния фонд представлява харчене на набраните от него средства.
– Не съм чула тези становища и не зная в какъв контекст са казани тези думи, но при всички случаи придобиването на ДЦК или други инвестиционни инструменти не може да се приравни на харчене. В момента пенсионните фондове в България са инвестирали близо 1 млрд. лв. от управляваните активи в ДЦК, значи ли това, че са ги похарчили? И ако някой смята, че инвестицията в български ДЦК е харчене или тя е високорискова, как мислите, че бихме могли да излезем на външните пазари и да очакваме чуждестранни инвеститори да ги купят. Не мисля, че чуждестранните инвеститори са по-малко загрижени за парите си, отколкото ние за нашите от Сребърния фонд. В този смисъл това са малко опасни изказвания.
Все пак придобиването на ДЦК от Сребърния фонд ще намали ли размера на фискалния резерв?
– Не виждам как от това, че пари на Сребърния фонд, които са част от резерва и бъдат трансформирани в ДЦК, ще намалят резерва. Резервът би се намалил само ако тези пари не се върнат при падежа на емисията. Разбира се, и в становището на асоциацията бе посочено, че сме против идеята чак 70% от фонда да се инвестират в български ДЦК, защото това противоречи на основния принцип в инвестициите – диверсификацията. Смятам също така, че в момента фондовите пазари, не само в страната, но и по света, представляват твърде рискова инвестиция, но възможността процент от средствата да бъде инвестиран в акции в бъдеще трябва да остане. Не разбирам защо в проектозакона не е предвидена възможност част от средствата от Сребърния фонд да бъдат инвестирани в инструменти, смятани за средство за защита от инфлация.
nbsp;
nbsp;
Лидия Шулева, бивш вицепремиер:
Това не е фонд
nbsp;
Под 1 млрд. евро не могат да бъдат наречени фонд, защото най-малкият подобен фонд в света е от 47 млрд. евро. Ако сега обсъжданите промени бяха вкарани в закон навремето, само от излишъците през 2006, 2007 и 2008 година в Сребърния фонд щеше да има 7-10 млрд. лева. Отделно от това, въпреки че 90% от парите от приватизация трябваше да влизат във фонда, Дянков създаде Държавната консолидационна компания, за да лиши фонда от тези пари. От гледна точка на инвестициите добре, че на фонда е забранено да инвестира в България. Ако беше вложил пари на Българската фондова борса, при спад на основния индекс СОФИКС от 1300 на 300 пункта това щеше да означава в момента да разполагаме не с 1.8 млрд. лв., а с 200 млн. лева. И така: създаването на Сребърен фонд у нас не се състоя. При 70% дефицит на държавната пенсионна система и възможности на фонда да покрие едва половината от него за година той наистина е ненужен. По-добре да си стои като част от фискалния резерв. Ако се създаде истински Сребърен фонд, тогава да се мисли как да се управлява и инвестира.
nbsp;
Д-р Венелин Новаков, Национална инициатива Социална сигурност:
Купете злато!
Още при създаването на фонда като сребърен ние предложихме той да стане златен. Сега ще го повторя: Сребърният фонд трябва да бъде инвестиран само във валута и злато. Ако бяхме инвестирали парите в злато, сега във фонда щеше да има 4.5 млрд. лева. Можем да купим 22 тона злато, да го депозираме в БНБ и това да увеличи валутните резерви на държавата. Златото поскъпна вече пет пъти, предстои да поскъпва още. Когато стане нужда, фондът ще може да се активира в български левове и с тях да се плащат ДЦК или външен дълг.
