Изобретателността в българските телевизии от години е премазана от комерсиалните стремежи на медийните съдържатели, вътрешните задръжки на журналистите, а също така и от случайните медийни играчи пред камерата, които стават все повече. Резултатът от това е липсата на разпознаваемост, която тв водещите се опитват да омилостивят с опитите си да копират успешни формати. Но от това става още по-лошо – не само защото копието по дефиниция е по-нискокачествено от първообраза си. Да се копира например емблемата на няколко десетилетия телевизионна журналистика у нас Всяка неделя никак не е лека задача, макар и разчитана като призвание за някои телевизионни труженици. Защо обаче все повече медии се опитват да дадат нов прочит на легендарното предаване на Кеворк Кеворкян, при това без да се притесняват, че и конкурентите им правят същото в неделя следобед?
Ако се разцъкате с дистанционното в този часови отрязък, няма начин да не попаднете на поне две подражания на Всяка неделя. Един от основните копипейстове в телевизионното неделно меню е Нека говорят с Росен Петров по Би Ти Ви. Да се спрем на няколко съвпадения с предаването на Кеворкян. Бившият главен сценарист на Шоуто на Слави дава поле за изява на свободното слово – трима известни герои на обществения живот коментират тема от седмицата в импровизиран СЕМ. Самият Петров е отявлен привърженик на историята и не пропуска неделя, в която да не напомни за славното ни минало. Изявите му винаги завършват с рубрика, наподобяваща Събеседник по желание, въпреки че тя живее под името Пожелахте да говори. Част от въпросите са на зрителите, както беше и при Кеворкян. Също, както някога във Всяка неделя, на изпроводяк събеседниците си тръгват с подарък – шарж. Едно време ги правеше Борис Димовски, а сега – са колажи. Те се правеха в ефир, както и абсолютно всички интервюта и материали. Нещо, с което съвременната телевизия, напук на напредването на техниката, не само че не може да се похвали, но не може и да си позволи заради човешкия фактор. Ако някога гостите на Кеворк Кеворкян бяха все от каймака на българската, пък и на световната култура и политика, то днес отново са от каймака – само че предимно на поп фолка. Някога интервютата бяха не само любопитни, но и образователни, а сега обогатяват общата култура с незначителното и неважното нищоговорене. Какъвто всъщност е и редът на комуникацията в обществото.
Преди много години – единайсет, бащата на най-гледаното тв предаване в българската журналистика – Кеворкян, бе първият гост в шоуто на Слави. И даде благословията си в книгата за гости, каквато той имаше във Всяка неделя и в която събираше мъдростта на своите събеседници по желание. Славината книга обаче се запиля някъде, а и какво да напишат неговите гости?
В по-наши дни жълтите медии разнесоха, че Кеворк Кеворкян ще съди Росен Петров заради очевидната кражба на формата, чиято единствена разлика е в името. Напук на тези твърдения Петров определя сравнението на предаването му с Всяка неделя като комплимент, предизвикателство и висока топка, а пред сайта Всеки ден Кеворкян казва за него: Преди всичко той е много образован и вътрешно грамотен човек, при това е надарен с добро чувство за хумор. Това е напълно достатъчно, за да е добър водещ. Особено когато, както е в неговия случай, играе себе си – забавлява се естествено и това го демонстрира все по-убедително. Не изпитвам никаква ревност към подобни хора. И да не бяхме приятели, пак щях да го харесвам.
Формата на Всяка неделя отскоро прилагат и в ТВ7. Оттам се заканиха, че неделните следобеди вече няма да са същите след старта на Винаги в неделя. Тричасовото предаване претърпя дебюта си миналия уикенд и има няколко водещи. Със своя рубрика ще очакваме и Елена Йончева. Но бившата приятелка на бившия премиер Сергей Станишев няма да се изявява всяка неделя. Засега е тайна накъде се е запътила журналистката, но със сигурност ще е в обичайното й амплоа – като репортер в някоя гореща точка на света.
Винаги в неделя ще дава шанс пред камерата още на Ина Пелева и на Люба Кулезич със светската рубрика Виенско колело, както и на Красимир Каракачанов. Лидерът на ВМРО ще разнищва скандалните убийства на миналия век, може би защото по традиция политическата му формация се ориентира в тази тематика. Думата ще бъде дадена и на Петьо Блъсков, който също ще има запазено място в неделята на ТВ7. Основният водещ обаче е Николай Бареков. Според него рубриката Вашият събеседник щяла да му даде шанс да прави друг тип журналистика. Прави ми се публицистика, която да бъде по-спокойна. Иска ми се да дам възможност на зрителя да стане съпричастен с героя в студиото, заяви Бареков. Той поясни, че събеседниците му ще са интересни на обществото, защото досега са говорили малко пред камера. Обясни и присъствието на първия си гост Христо Стоичков, който, разбира се, никак не е чужд на камерата, но е един от най-коментираните ни сънародници. А иначе и в ТВ7 ще обръщат в неделя специално внимание на зрителските въпроси, защото от зрителите по-голям публицист няма.
Бившият кадър на Би Ти Ви не отрича, че иска да вземе най-доброто от легендарната Всяка неделя, като според него това е формат, който не бил измислен в България. (Е, поне в Пловдив със сигурност.) Винаги в неделя е опит да се покаже една по-различна, спокойна, фамилна неделя, правена от много хора, а стремежът на екипа ще е да остане верен на принципите си на правене на публицистика. Освен това в този почивен ден нямало изявен лидер на телевизионния пазар. Досегашните опити да се възобнови нещо като Всяка неделя не били добри, тъй като нямало журналисти, които да го направят качествено. Но, от друга страна, било нормално всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, защото тогава цялото семейство е пред екрана. Интересно дали хората, които срещам през уикендите по улици, заведения, в парка или планината, са ненормални, от непълноценни семейства или има някаква друга причина?
Нова телевизия също се вписва в копирането, само че го прави в съботния ден с Мартин Карбовски. Формулата и на неговите изяви е подобна, при все че той, за разлика от колегите си, вкарва повече живи връзки от различни места в страната.
Истината е, че наистина няма телевизионни журналисти като Кеворкян, за да радват зрителите с уникалните си интервюта, независимо дали във Всяка неделя или Винаги в неделя. Дали пък грешката не е и в днешните събеседници и в очакванията на аудиторията – да се забавлява на ръба на скандалното. Новите неделни издания копират Всяка неделя, като взимат най-оборотното от нея – това, което най-бързо и безболезнено може да се приложи, без да се правят каквито и да било експерименти, като например излъчването директно от няколко града в света, без да се реализират някогашните телевизионни мостове, без да се дава шанс на истински свободното слово, без да събират десетки левове за възстановяването на войнишките паметници или някаква друга хуманна кауза… Както казва бащата на модерната журналистика у нас Кеворкян – медиите са клонинги, всичко се прави под индиго. Ясно е, че топлата вода е открита, но като толкова напористо се копипейства, защо никой не се пробва и в някои от гореизброените дисциплини? Защо телевизионната неделя не е толкова пъстра и полезна? Защо не е магнетична? Само така има някакъв шанс телевизиите да направят предаванията си толкова чакани, както някога беше Всяка неделя. Или смислените неща действително съвсем изчезват от екрана?
nbsp;
nbsp;
