От легендарното За Бога, братя, не купувайте до актуалното Християнското е да намалят цените за празниците политиците не спират опитите си да посвирят на най-тънката струна от народната душа. Заканата на министър-председателя Бойко Борисов и на земеделския министър Мирослав Найденов да санкционират земеделските производители заради цените на яйцата съживява стара мечта. Тя е, че въпреки пословичната си липса на солидарност, българите в единство с властта могат да се надигнат и да преборят като същински св. Георги спекулативния змей.
През седмицата председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев съобщи, че предстоят законодателни промени, които ще ограничат надценките, слагани от търговските вериги. Денят преди Великден пак ще отидем произволно в няколко магазина и месарници. Установя ли, че спекулативно измъчват хората, на практика да стават печалбари, нито едно постановление няма да пусна да мине по тази тема, предупреди в средата на март пък премиерът Бойко Борисов, чието бащинско чувство към народа избуява под най-разнообразни форми. Независимо дали във фокуса попадат производители, дребни или едри търговци, българските правителства периодично търсят механизми, с които да влияят върху цените.
На ринга: търговците vs. държавата
nbsp;
Изключение не прави и правителството на тройната коалиция, което през лятото на 2007 г. опита да спре поскъпването, като обяви мониторинг върху цените на 15 основни хранителни продукта в 15-те най-големи града. Тогава Комисията за защита на потребителите започна да публикува на сайта си информация за минималните, максималните и средните цени на наблюдаваните стоки в определени магазини, както и за стойностите им на борсата. По думите на тогавашния министър на икономиката Петър Димитров целта е да се знае къде е по-изгодно да се пазарува.
Първенецът по проверки на цени от сегашното правителство е земеделският министър Мирослав Найденов. Бойното му кръщене в тези акции беше през декември 2010 г., когато той анонсира акция срещу спекулата с хранителни стоки. И тогава, както и сега, предстояха празници. Основните действащи лица бяха служителите на ДВСК и Комисията за защита на потребителите, които обикаляха магазините и записваха цени. Найденов обоснова инициативата си с дисциплинирането на търговците. Друга идея на министъра и екипа му – за месния стандарт Стара планина, доведе до трайно поскъпване на изделията, разпространявани като такива. Аз съм убеден, че качествените храни са по-скъпи и давайки повече за качествените храни, ние получаваме по-високо качество, коментира той темата през миналата година.
Ценовата епопея
nbsp;
Във ведомството му обаче мислят не само за потребителя, но и за родния бизнес. Яйчената драма придоби сериозни измерения не на последно място и защото министерството спря евтиния внос от Полша заради оплаквания на родни производители. Изобщо правителството разбира подкрепата за земеделските производители като услуга, която при определени ситуации трябва да се върне. Затова и Борисов демонстрира шумното си недоволство, че слагаме пари, от парите на държавата, от парите на хората с ясното съзнание, че очакваме реванш пак за тези потребители по време на годината. Това на практика е дотация.
Във вторник министър Найденов инспектира единствения хранителен магазин в тежко пострадалото от наводненията село Бисер. Открил, че цената на яйцата в него е 30 ст., той обяви, че при това положение тя може да се свали и другаде. На онези места, които обаче не са били заляти от язовир, нещата стоят по-различно. По борсите бройката върви от 0.30 до 0.36 лв., а крайният потребител най-често си купува едно яйце на цена между 36 и 50 стотинки. Влизането в сила на европейската директива за хуманното отношение към кокошките сигурно също е една от причините за високата му стойност. Но традиционно се знае, че в България преди Великден винаги поскъпват яйцата и агнешкото, преди Никулден – рибата, а преди 8 март – цветята.
Въпреки редовните медийни заклинания на кабинета за намаляване на цените бившият здравен министър Стефан Константинов падна жертва именно на надценките в поверения му ресор. Тук трябва и да споменем все пак, че ако нямаше корпоративна война в българските медии, случаят с разликата в цените на лекарствата в България и Турция едва ли щеше да стане известен.
Фалшивият избор
nbsp;
Той е между свободния пазар и правителствената регулация, макар на пръв поглед да изглежда, че противопоставянето е между популизма на политиците и некоректността на търговци и производители. Но нека да поразсъждаваме малко за некоректността. Съвсем логично е предприемачите да бъдат движени най-вече от собствения си интерес. Традиционно те предпочитат да печелят от цени, а не толкова от оборот – по това манталитетът на българския бизнесмен наистина се различава от този на западния. Но това са общи впечатления, които не са изчерпателни. Дори и да са верни обаче, подобно поведение не е морално укоримо. Ако еластичността на пазара издържи и надценката не убие съвсем търсенето, то и търговецът, и производителят имат право да избират на каква цена да пласират стоката си. Това са законите на играта, утвърдени именно от българските политици. Впрочем, ако правилата на т. нар. свободен пазар и конкуренцията бяха абсолютно валидни, нямаше да се стига до огромното преимуществото, което едрият търговски интерес има пред потребителския.
Тук дори не става въпрос за картели или за злоупотреба с господстващо положение – просто пазарът допуска изкривявания във вреда на някоя от страните. При определени условия производителите и търговците могат да се стремят към предлагането на по-качествени продукти и услуги на по-ниска цена. Валидно е обаче и обратното. Ако нямат стимул, а и особено ако конкуренцията възприеме същото поведение, те могат да намалят количеството или да влошат качеството, като в същото време вдигнат цената. Да вземем например ядките, които на българския пазар за няколко години масово започнаха да се предлагат в опаковки от по 80 или 90 грама при стандартните 100-грамови преди. Цената им, разбира се, се увеличи или в най-добрия случай остана непроменена. Същото се отнася и за намаляването на грамажа на хляба.
Заплати и разноски
nbsp;
Въпросът има две страни – доходите и цените. България е в криза, довела до рязко свиване на доходите и огромна безработица. (Въпреки че статистиката показва ръст на разходите за работна ръка, това по всяка вероятност се дължи на съкращаването на нискоквалифициран персонал.) В същото време стойността на продукти и услуги от първа необходимост си пълзи безпроблемно нагоре. И никой, и нищо – нито народното недоволство, нито антимонополните органи, нито заканите на министър-председателя, изглежда, не са в състояние да предотвратят това. Заплатите са замразени или намаляват. Държавата, като сериозен участник в пазара на труда, тъй като наема значителен брой и не само административни служители, не може да увеличи заплащането главно заради икономическата криза, дефицита в бюджета и т.н.
В тази атмосфера увеличението на цените наистина придобива политически оттенък. Но хората във властта или нямат инструменти, с които да повлияят реално на ситуацията, или пък там, където имат, предпочитат да не го правят. В енергийната сфера, в която държавата има сериозни регулаторни правомощия например, на поскъпването се е гледа като на нещо неизбежно, подобно на идването на пролетта. Дали причината ще е вдигането на цената на основните суровини на световните пазари, или направените инвестиции в преносната и разпределителната мрежа е без значение. Държавата, заемайки позата, че не се намесва и посочвайки за първопричина за движението на цените естествената пазарна инерция, всъщност е най-сериозният участник в ценообразуването. Защото отказът от по-строги регулации и водене на политики също е начин да се свири мачът. Това поведение вече се е превърнало в утвърдила се система, която не зависи от смяната на отделните партии или политици.
Много удобно е за всяко правителство да нарочи предприемачите за основен виновник за незавидната народна съдба. В същото време политиката в България никога не е била безпристрастен посредник между търговци и потребители и между различните слоеве на обществото. Обратно на разпространеното мнение днес властта няма желание да се меси в пазара. Изключение са случаите, в които това носи лична изгода или води до помпане на популярност. Регулирането на икономиката обаче е сериозна част от работата на политиците, но и такава, от която те с радост бягат. Това е и една от причините в обществения дискурс да преобладава демодираната мантра за пазарната саморегулация. Тя е продукт не на свободомислие и свободолюбие, а именно на отказа да се носи политическа отговорност.
