Шумната дискусия около Сребърния фонд все повече заприличва на димна завеса, зад която се крият реалните проблеми на платежоспособността на България. Не може управлението на някакви си около 2 млрд. лв., колкото приблизително има в Резервния пенсионен фонд и с които сега могат да се платят пенсиите за два месеца, да предизвиква толкова ожесточен спор. Освен ако този спор не подклажда изкуствено от инициатора си. Внимателният поглед показва, че пазарлъкът е към приключване, след като Дянков още при първата сериозна дискусия в рамките на Тристранния съвет за социално партньорство смъкна високата миза от 70% дял на държавните ценни книжа в портфейла на фонда до 30% на първо време.
Интересно е да се отбележи, че Дянков получи шамари не само от опозицията, синдикатите и някои топ икономисти, но и от ГЕРБ-ери. Стоян Мавродиев започна война с него, Кристалина Георгиева беше по-мека, като го посъветва да не слага всички яйца в една кошница.
Президентът Росен Плевнелиев неколкократно посъветва българското правителство да изтегли нов външен заем, с който да се покрие вноската по държавния дълг през 2013 г. в размер на 1.8 млрд. лева. Според него моментът сега е подходящ, защото пазарите са спокойни, а лихвите – ниски.
Нещата отиват към Консултативния съвет за финансова стабилност (КСФС), който, по искане на Дянков, ще заседава предвеликденски – в някой от дните между 9 до 12 април. До момента датата още не е уговорена. След това проектът за промяна на закона за Сребърния фонд ще влезе в парламента за нови политически пререкания и при пълна социална безотговорност най-вероятно ще бъде прието последното предложение на Дянков първоначално 30 на сто от фонда да се инвестират в ДЦК с идеята този дял да расте всяка година с 10%, докато достигне до 70 процента.
Много шум за нищо, беше казал Шекспир. Много шум в прикриване на нещо, бихме казали ние.
Какво се случва на сочената за световен пример фантастично фискално стабилна България? Всички възможни чисто държавни и спорно държавни пари (като част от парите на професионалните пенсионни фондове и резерва на НЗОК), които Дянков прибра, са опоскани с идеята да се представяме за държава, каквато не сме.
Доказателствата за това започват да валят като пролетен дъждец. Последните статистически данни показват, че увеличението на държавния дълг и намалението на фискалния резерв за последната година в (размер общо на 2.3 млрд. лв.) отварят ножицата доста повече от актуалния обем на Сребърния фонд, който е около 2.1 млрд. лева.
България е увеличила държавния си дълг с почти 1 млрд. лв. и е стопила фискалния си резерв с 1.4 млрд. лв. за една година към края на януари 2012 година. Общото опоскване е около 2.3 млрд. лв. за година. Това показват данни на Министерството на финансите и БНБ. Държавата е изчерпала и част от резервите си под формата на неразпределена печалба в държавните дружества, след като наложи разпределянето на извънредни дивиденти, а също така приватизира дяловете си в Булгартабак холдинг и ЕВН, откъдето получи почти 300 млн. лева.
Държавният външен дълг намалява с 48.5 млн. евро през последните 12 месеца, за да достигне до 2.7 млрд. евро към 31 декември 2011 г. и с 61 млн. евро само през януари 2012 година. Държавата обаче задлъжнява все повече, тъй като набляга сериозно на емитирането на вътрешен дълг. Към 31 януари 2012 г. той е в размер на 4.7 млрд. лв. спрямо 3.7 млрд. лв. година по-рано. Увеличението е с 1 млрд. лв., или 500 млн. евро. Така общо държавният външен и вътрешен дълг се увеличават с около 450 млн. евро за година до 5.1 млрд. евро.
Успоредно с това намалява и фискалният резерв до 4 млрд. лв. към 31 януари 2012 г. от 5.4 млрд. лв. година по-рано. Като съществена причина за стопяването му се посочва изпреварващото изплащане на субсидиите на площ за земеделците, които по-късно трябва да бъдат възстановени от Европейския съюз.
Над 2 млрд. евро е дефицитът в системата на НОИ. Тук не са включени 2.3 млрд. лв. за трансфери от републиканския бюджет в размер на 12% върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година, с които дефицитът гони 4.5 млрд. лв. годишно.
Това е резултатът от управлението на Дянков към днешна дата. Фискално свръхстабилна държава с огромни вътрешни финансови (и структурно икономически) дисбаланси. Страна, обречена на дълга рецесия.
Това ясно се разбира от двата независими финансови органа в страната – БНБ и Комисията за финансов надзор. И Иван Искров (като управител на БНБ и член на съвета за финансова стабилност), и Стоян Мавродиев (като председател на КФН и член на Съвета) са против да се вадят пари от Сребърния фонд, за да се инвестират, но вторият е яростният критик, рупорът на крайното отрицание. Мавродиев предупреждава, че инвестирането на Сребърния фонд в ДЦК може да понижи рейтинга на държавата, защото се харчат пари не от къде да е, а от фискален резерв, който е гарант за стабилните рейтинги. Освен това, Министерството на финансите ще изпадне в конфликт на интереси, след като, от една страна, е емитент на държавни облигации, а, от друга, ще бъде инвеститор в тях. Към подобно мнение се присъединяват и финансови аналитици като Георги Ангелов от Институт Отворено общество. Инвестирането на средства на Сребърния фонд в български ДЦК означава финансиране на държавния бюджет със средства от фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) и би довело до нарушаване на финансовата стабилност, се казва в официална позиция на КФН.
Възможните последици от подобни действия са понижаването на кредитния рейтинг на държавата, повишаване на рисковата премия на страната и увеличаване на лихвените проценти, по които се финансира правителството и частния сектор, предупреждават от Комисията за финансов надзор.
Евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК. В качеството си на емитент Министерството на финансите ще цели постигането на възможно най-ниска доходност при пласиране на нови емисии държавни облигации. В качеството си обаче на управляващ Сребърния фонд Министерството трябва да цели реализирането на по-висока доходност. Ето защо от КФН смятат, че превръщането на Сребърния фонд в кредитор на правителството и използването на средствата му за покриване на бюджетен дефицит е недопустимо.
Другата идея – за инвестирането на средства от Сребърния фонд на българския капиталов пазар, който се характеризира с ниска ликвидност, ще доведе до деформации на ценовите нива при придобиване, съответно продажба на ценните книжа, като и в двата случая отклоненията ще бъдат неблагоприятни за Сребърния фонд и за стабилността на бъдещите пенсии на населението.
Съществува реална опасност инвестирането в ценни книжа на български предприятия да доведе до преразпределение на значителни по размер средства към относително малък брой български компании, което създава предпоставка за прилагането на подход при оценката и фактори за инвестиционно решение, разминаващи се от икономически обоснованите. С една дума, Сребърният фонд да купи акции от публичните дружества на наши хора и да стане Сребрен фонд, за което вече веднъж предупредихме в БАНКЕРЪ.
Създадената Държавна консолидационна компания (ДКК), чрез която се приватизират държавни предприятия и остатъчни дялове, пък пренасочва средствата, които биха постъпили в Сребърния фонд към държавния бюджет. Пример за това са приходите от продажбата на държавните дялове в ЕВН България Електроразпределение и ЕВН България Електроснабдяване – по 33%, които няма да постъпят в Сребърния фонд.
Необяснимо за икономисти и финансисти обаче е пасивното поведение на управителния съвет на фонда в последните години. От КФН например питат защо не са използвани възможностите, които дава законът за инвестиране на средствата в по-високодоходни инвестиции? Възможностите са за депозити в чуждестранни банки, акции на дружества от ЕС и трети страни, чуждестранни облигации.
Тук прозира една друга истина. Вече три години Симеон Дянков държи парите от Сребърния фонд на едномесечен депозит в БНБ. Защо ли? Всяка бабичка знае, че банката дава по-голяма лихва, ако депозитът е 3-или 6-месечен. Но никой не знае какво е пречело на Дянков да инвестира тези пари при специални условия примерно на двегодишен депозит. И без това тези пари са с дълъг хоризонт – щяха да се харчат след 2018 г., а сега, според новите идеи – след 2028 година. Излиза, че това са били джобните пари на Дянков. Защото е публично известно, че средства за спешни нужди се вадят през ден от фискалния резерв.
Новото амплоа на Дянков е да изглежда диалогичен. Той така разбирал нещата: Предварително да си лансираш идеите, да показваш какво смяташ и да ги дадеш на обществено обсъждане, както каза по БНТ. Идеята до 70% от парите в Сребърния фонд, да се влагат в държавни ценни книжа била резултат на проверка какво се прави в Европа. В Европа от 27 държави 11 имат сребърни фондове, 16 въобще нямат такива пари за пенсионерите. Средно аритметично, в тези 11 държави 70% се инвестират в държавни ценни книжа. Някои държави имат 100% задължително инвестиране, това са Ирландия, Швеция, Белгия, Португалия. Някои имат 50%, средно аритметично седемдесет. Така че, ако се чудите откъде дойде цифрата 70, това е средно аритметичното за ЕС. Защо искаме по-активно управление на Сребърния фонд? Защото сега парите си стоят на нулева сметка в БНБ. Защо е така? Защото сегашният закон позволява две неща. Или да стоят на сметки в БНБ, или да се инвестират, законът го казва, на чуждестранни борси, в смисъл – в чуждестранни държавни ценни книжа и на чуждестранни борси, това е доста абсурдно, но е факт. Представете си, ако сме инвестирали в Португалия, Гърция и т.н., какво щеше да стане. Ние искаме да отворим възможността да се инвестира и в България. Това е цялата философия на финансовия министър по въпроса.
Дянков обаче изпусна и следната фраза: Но за 2013 година, за да е много ясно, че януари като трябва да се плаща този голям дълг на Милен Велчев, няма да се плаща, основно с пари от Сребърния фонд. Значи идеята да се плаща външен дълг с пари от Сребърния фонд, това, което заподозряхме, все пак е било цел, която зарадост няма да се реализира (с почти целия размер на Сребърния фонд).С тази мечта отчасти се раздели Финансист ‘b91 на България.
Знаете ли онзи виц, дето сервитьорът дал на клиента една нечетливо написана сметка. Клиентът чете: гроздова – 50 ст., шопска -1 лв., безалкохолно – 50 ст. Значи два лева общо, мисли си клиентът. Крайната сметка обаче е изписана като 3 лева. Преди нея има един допълнителен ред, на който пише нещо неразбираемо, а срещу него – 1 лев. Клиентът се чуди какъв е този ред и какъв е този лев, след като освен ракийката, салатката и швепса друго не е консумирал. Какво пише тук, пита разгневен той. А келнерът смутолевя: Пише ако мине. Ама …, ама не мина.
Прочее, налага се да внимаваме какви хвърчащи сметки ни представя Дянков!
Красимир Ангарски, министър на икономическата реформа в кабинета Софиянски, баща на българския валутен борд:
Дянков може да събори борда
Има реална опасност финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков да събори валутния борд. Както е тръгнало, той ще изхарчи фискалния резерв, нови средства няма да постъпят и след това, като потърси средства за пенсии и заплати, няма да има лукса да бръкне в резерва с обещание да покрие разходваните пари. Тогава Дянков ще бъде принуден да бръкне във валутния резерв на страната, което ще означава край на валутния борд.
nbsp;
Пламен Димитров, президент на КНСБ:
Искаме специални ДЦК
Трябва да се разнообрази начинът, по който се инвестират средствата от Сребърния фонд, но при условие да бъде запазена сигурността на тези средства. Бихме подкрепили промените в закона за Сребърния фонд, ако парите от него се инвестират в мерки за преодоляване на младежката безработица например. Сред условията на КНСБ за подкрепа на промените в закона за фонда е имитирането на специални държавни ценни книжа, които да могат да се придобиват само от Сребърния фонд и частните пенсионни фондове.
nbsp;
Д-р Венелин Новаков, Национална инициатива Социална сигурност:
Купете злато!
Още при създаването на фонда като сребърен ние предложихме той да стане златен. Сега ще го повторя: Сребърният фонд трябва да бъде инвестиран само във валута и злато. Ако бяхме инвестирали парите в злато, сега във фонда щеше да има 4.5 млрд. лева. Можем да купим 22 тона злато, да го депозираме в БНБ и това да увеличи валутните резерви на държавата. Златото поскъпна вече пет пъти, предстои да поскъпва още. Когато стане нужда, фондът ще може да се активира в български левове и с тях да се плащат ДЦК или външен дълг.
