Информацията, че лошите и необслужваните кредити не спират да растат едва ли ще учуди някого. Вече обръгнахме на подобни данни от статистиката на БНБ. Единствено общият им размер е притеснителен. В края на февруари 2012-а, според паричната статистика на БНБ, преструктурираните и просрочените задължения към банките са около 9.27 млрд. лв. – с 2.32 млрд. лв. повече, отколкото година по-рано. Делът им в общия размер на предоставените кредити също се е покачил – докато през февруари миналата година той е бил 19%, през същия месец на 2012-а вече се доближава до 22.6 процента.
Прави впечатление обаче, че за пръв път от началото на кризата общият размер на кредитите е започнал да намалява. Вярно е, че в първите месеци на последните две-три години отпускането на заеми е бележело застой. Никога обаче заемите не са намалявали три поредни месеца, и то с по стотина милиона лева. При това става дума за кредити, предоставяни на фирми, които независимо от неблагоприятната икономическа ситуация винаги, макар и с по-бавни темпове, са вървели нагоре. Последните сравнителни данни, когато те са отбелязали ръст, е краят на ноември 2011-а. Оттогава пазарът върви надолу.
Все по-често напоследък банкерите се оплакват, че няма платежоспособни компании, които да искат заеми. Още в началото на годината главният изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов сподели, че добрите фирми са ограничен брой, всички банки ги познават и се надпреварват да им предлагат кредити.
Има определен брой дружества, които могат да получат заем при 4-5% годишна лихва, но отказват да вземат нови кредити, защото не виждат възможност за разширяване на бизнеса си. Повечето фирми, които настояват да вземат заеми, просто не стават, защото финансовите им резултати са толкова лоши, че колкото й евтин кредит да им отпуснеш, предварително е ясно, че няма да могат да го върнат, допълни картината главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев.
Числата от статистиката за февруари просто потвърждават думите на банковите мениджъри. Логичното следствие от поредното свиване на кредитирането са
намалените приходи на банките
А ответната реакция е: мерки за опазване на чистите постъпления.
Изпаднали сме в нелеката ситуация да не можем да си покрием амортизацията на кредитите. Новите заеми, които отпускаме, са по-малко от погасителните вноски, които получаваме по старите кредити, заяви за БАНКЕРЪ преди месец главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова.
Най-простото решение на проблема е да се свалят лихвите по депозитите, а кредитите да не поевтиняват. Впрочем още в началото на годината банковите мениджъри дадоха да се разбере, че точно такава политика ще водят. Изявленията им, че не очакват намаляване на лихвите по кредитите и че най-вероятно доходността по депозитите ще падне с половин до един процент, вече намират потвърждение и в сухата статистика. Според нея средният лихвен процент по новоотпуснатите левови заеми за фирми в края на февруари е 9.63%, като в сравнение с миналата година по това време той се е увеличил с близо 2 процента. Малко по-ниска е лихвата 9.47% за фирмените заеми в евро, където също има нарастване в сравнение с февруари 2011-а, но от 1.14 процента.
Ситуацията е по-оптимистична
nbsp;
при кредитите за населението. Левовите потребителски заеми бележат символично намаление на средните лихвени равнища – от 12.15 на 11.98%, а тези в евро – от 10.4 на 9.77 процента. При жилищните кредити тенденцията е същата. Само че там спадът е от 8.65 на 8.28% за левовите заеми със срок на погасяване над 10 години. По кредитите, отпускани в евро, обаче има увеличение – от 7.77 на 8.09 процента. При един десетгодишен заем от 50 хил. евро този ръст се отразява в повишаването на месечната вноска с 20 евро, или около 40 лева. За хора, чиито доходи са силно намалели, сумата от 40 лв. обаче може и да е драматична. Но ако трябва да бъдем арогантно честни, семейство, което се затруднява да плаща допълнително по 40 лв. на месец по ипотечния си кредит, е редно да признае, че просто няма възможност да го обслужва редовно.
Втората стъпка, която банкерите обещаха да предприемат и удържаха на думата си, е
свиване на лихвите по влоговете
Оказва се, че при липсата на постоянни сигурни приходи банките нямат възможност да поддържат масовите лихвени нива от 7-8% по депозитите със срок от една и повече години, каквито често се срещаха до средата на 2011-а. Разбира се, все още се срещат кредитни институции, при които по някои промоционални влогове лихвите надхвърлят и 7%, но те са изключение и ще стават все по-малко.
Лихвите по едногодишни левови депозити за фирми са намалели от 7.47 до 5.73%, а по тези в евро от 7.29 на 5.11 процента. Горе-долу същата тенденция и лихвени равнища се забелязва и при спестяванията на населението. Между другото тези числа опровергават друг широко известен факт, че лихвите, начислявани по парите на фирмите, са по-ниски от тези, които гражданите получават за спестяванията си. Да, така е било до 2009-а, но кризата предизвика изключителен глад за ресурс, който доведе до какви ли не
модификации на финансовите услуги
nbsp;
Например до 2009-а у нас не се е случвало лихвата по спестяванията да е по-висока от инфлацията. Защото се смята, че е логично предприятията да инвестират парите си в развитие на бизнеса, а не да печелят от лихвата по тях. Гражданите пък трябва да бъдат стимулирани да влагат капитали в индустрията, като купуват акции и облигации или да пазаруват стоки и услуги, с което да поддържат ръста на потреблението. Иначе лихвите над инфлацията създават условия за финансово рентиерство, което не е здравословно за икономиката. Само че у нас няма достатъчно добри възможности за инвестиране на свободните средства – единици са добрите фирми, които пласират акции и облигации, пък и българите не са свикнали да поемат финансови рискове. Те са научени парите да са им на сигурно място, да са гарантирани от някого – най-добре от държавата, и ако, не дай Боже, ги загубят частично или напълно, да има кого да ругаят. Впрочем такова мислене и поведение е нормално след краха на банковата система у нас през 1996-1997-а и седем-осем години ужасяващо висока инфлация. Само че при подобна народопсихология не може да се очаква хората да си изкарат парите от банките и да ги харчат, за да съживяват потреблението. Ако доходът, който им носят депозитите, им се стори твърде малък, гражданите просто ще си приберат личните спестявания под възглавницата, а тези, които имат повече пари и знаят как – ще ги изнесат в други страни от ЕС.
