Лавина от запори по сметките на граждани и фирми се изсипва в банките. Според някои мениджъри исканията за блокиране на пари са се увеличили драстично. На годишна база има двойно увеличение на запорните съобщения, които идват в банката. Става дума за няколко хиляди писма годишно, заяви за в.БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Юробанк И Еф Джи България Петя Димитрова.
Според председателя на надзорния съвет на ПИБ Мая Георгиева увеличението на исканията за блокиране на сметки е около 20 процента.
Други банкери пък твърдят, че промяната в броя на запорите не е чувствителна. В ОББ седмично идват по 700 искания на седмица, а в Банка ДСК те са средно по 400 на ден. Преди година бяха 600. Наистина броят изглежда огромен. При нас са по-голямата част от сметките на гражданите и е нормално в ситуация на криза, когато хората започват да не плащат ток вода телефон, данък сгради, данък смет, лизингови вноски и какво ли още не, да получаваме толкова много искания за блокиране на сметки от страна на каквито се сетите кредитори, заяви за БАНКЕРЪ Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
Повечето банкери твърдят, че
увеличението на запорните съобщения
nbsp;
се дължи най-вече на Националната агенция за приходите. Явно джобът на хазната е отънял драматично, защото данъчните са възобновили практиката масово да начисляват – и на гражданите, и на фирмите, спорни задължения и въз основа на тях да блокират сметки. Тази тема, естествено, никой от банкерите не пожела да коментира от първо лице единствено число. Но примерите, които дадоха, са доста стряскащи. В една от големите банки само за последните три-четири месеца е имало няколко случая на блокиране на фирмени сметки за неплатени задължения от четири-пет хиляди лева. Собствениците на част от потърпевшите дружества са успели да докажат пред съда, че не дължат тези пари. Но това им е отнело повече от месец. През това време сметките им са останали блокирани, а
фирмите не са можели да оперират с парите си
На компаниите, които са стари наши клиенти, им отпуснахме заеми, за да продължат да работят, иначе трябваше да преустановят дейността си, казват банкери. Други фирми обаче не са имали този късмет.
Същите истории се случват всекидневно и с граждани, чиито сметки са блокирани по искане на топлофикация, но в много от случаите впоследствие се оказва, че задълженията са били надписани. Факт е обаче, че хората не могат да си ползват парите по сметките, за да погасяват кредита си, и той изпада в просрочие. От повечето банки твърдят, че проявяват разбиране и преструктурират тези кредити, но при по тежки условия. Защото не било сигурно, че въпросните сметки въобще ще бъдат деблокирани.
Поне засега увеличаването на исканията за запори не е придобило застрашаващи размери, но нещата вървят в тази посока.
Рисковете са както за длъжника, така и за кредитора
nbsp;
Защото колкото повече блокирани сметки има, толкова повече нараства заплахата от увеличаване на броя на неплатежоспособните клиенти. Следствието от това е ръст на лошите кредити, повишаване на разходите за провизии на банките, свиване на печалбите им и декапитализация. Крайният резултат пък ще е поредно повишаване на цената, при която се отпускат новите заеми.
По тази причина някои кредитни институции предвидливо са въвели
допълнителни споразумения
nbsp;
към договорите си, които да опазят както сметките на клиентите им от блокиране, така и тях от нарастване на необслужваните по тази причина кредити. Мнението на много от банковите мениджъри обаче е, че подобни механизми са само опит за защита.
Вярно е, че се прилагат някои правни формулировки, но те са на ръба на закона. Истината е, че при запор на сметка кредиторът е беззащитен. Особено когато той идва от държавна институция. Блокираш парите и толкова. Ако се опиташ да направиш нещо друго, рискуваш да бъдеш осъден и най-малкото, което ще последва, е солидна финансова санкция, а може да ти образуват и наказателно дело, коментира за БАНКЕРЪ Виолина Маринова.
Нейни колеги признават, че са чували истории, когато парите от сметката изчезват, т.е. биват преместени в друга, която не е блокирана, или се изтеглят на каса. Това обикновено ставало, докато запорното съобщение пътува към банката. Най-често подобни мистерии се случвали в по-малките населени места, където всички се познават и в момента, в който съдията издава изпълнителната заповед, длъжникът получава телефонно обаждане да си спасява авоарите. Вътре в банките подобни схеми били трудноосъществими , защото в повечето случаи исканията за запори се правели не върху точно определена, а върху всички сметки на клиента и обикновено се пращали до всички кредитни институции. А неизпълнението на подобно съобщение води най-малкото до финансови санкции за нарушителя.
Най-зловещото е в нарисуваната дотук мрачна картина е, че няма полезен ход за нито едно от лицата в нея. Кредиторите – независимо дали става дума за държавата, за банките или за търговски дружества, не могат да не си търсят вземанията. Банките нямат право да отказват исканията за запор. А клиентите – често пъти са или жертва на кризата, или на грешка от страна на взискателя.
