Двадесет години по-късно – заглавието в стил на Александър Дюма напълно подхожда на историята на Асоциацията на българските банки. Не само защото тя отбеляза своята кръгла годишнина, а по-скоро защото бе създадена с ентусиазъм, присъщ на героите на френския писател и поне в началото бе подчинена на девиза им Един за всички, всички за един.
Асоциацията на търговските банки бе учредена на 6 април в далечната вече 1992 година от четиридесет и седем държавни и частни финансови институции. По това време броят на банките в България растеше главоломно. Лицензираха се първите частни банкови институции, а от 1991 г. всички регионални клонове на БНБ бяха обособени в самостоятелни юридически лица. Така се нароиха Ямболска, Бургаска, Елинпелинска, Карловска, Маданска и много други банки, някои от които впоследствие се окичиха с доста печална слава. От есента на 1992 г. пък в държавния банков сектор започна обратният процес – на сливане. В резултат на консолидациите възникнаха по-големите банки – като БУЛБАНК, ОББ, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК, БАЛКАНБАНК, чието битие впоследствие претърпя доста метаморфози.
АТБ е една от първите браншови организации в България, създадени след 10 ноември 1989 година. И както справедливо отбеляза сегашният й председател Левон Хампарцумян – единствената, която и до днес не се е клонирала.
Целта на учредителите й, отстоявана и сега, е организацията да представлява своите членове пред властите и да защитава техните интереси. През следващите двадесет години асоциацията успява с променлив успех да се справи с тази своя задача. Успехите й до голяма степен се свързват с имената на нейните шефове, които бяха и са лицето на банковата система пред обществеността.
Първият председател
на управителния съвет на АТБ е вицепрезидентът на Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК) Георги Томов, а главен секретар става юристът Иван Панчев. По това време Томов е един от доайените на банковия сектор. Работи в спестовната каса от 1971 г., а през 1991 г. става неин заместник-председател и остава на тази длъжност до пенсионирането си през 1998 година. Той и Иван Панчев поемат на плещите си отговорността да създадат организационната структура на асоциацията и да я превърнат в работеща институция. АТБ бързо става мост между банковия сектор, БНБ и управляващите, а нейните председатели са натоварени с посредническата роля и логично привличат вниманието на медиите към собствените си персони.
През първите години от съществуването на Асоциацията
банковият сектор все още е разделен
nbsp;
на държавни и частни кредитни институции (последните са собственост на новоизлюпените български капиталисти). И едните, и другите обаче се борят нетолкова за привличане на едва прохождащия частен бизнес, а за парите на големите държавни предприятия. Ясно прозира и интересът на нововъзникващите икономически групировки да обвържат държавните фирми (чрез задълженията им) с частните банки и след това да ги приватизират по схемата дълг срещу собственост. Другата цел бе с парите на държавните предприятия да се финансират частните банки, което бе потенциал за тяхното развитие. По-важното в случая е, че банковият сектор бе поляризиран между преобладаващо държавния и настъпващия частен български капитал, което намери отражение в управленския модел на АТБ. Така през април 1993 г. се стига до решението
Асоциацията да се управлява от двама съпредседатели
Правилото бе единият да представлява държавните, а другият – частните банки. Първите двама, които оглавяват АТБ, са тогавашният изпълнителен директор на ОББ Димитър Димитров и председателят на съвета на директорите на Туристспортбанк (по-късно прекръстена на ТСБАНК) Емил Кюлев. През 1995 г. той основа и стана председател на управителния съвет на Българо-руска инвестиционна банка (преименувана през 1997 г. в БРИБанк, а след неговото отстраняване и в СИБАНК). През 1997-а Кюлев прави третата си банка, купувайки ТРАКИЯБАНК (заради лиценза й) и я преименува в РОСЕКСИМБАНК. Няколко години по-късно тя получава името ДЗИ Банк, след като Кюлев е придобил държавния застраховател. От асоциацията той си избра и съпруга – сегашната наследница на богатството му Весела Кюлева, която работеше в секретариата на АТБ по времето, когато Кюлев бе неин съпредседател. След убийството му Кюлева продаде ДЗИ Банк на Юробанк И Еф Джи България.
В далечната 1993 г. обаче Димитров и Кюлев налагат АТБ като равноправен партньор на БНБ при обсъждането на политиката, която Централната банка води на финансовия пазар. Асоциацията вземаше активно участие при разработването на почти всички мерки на БНБ за намаляване на обезценката на лева спрямо долара.
Разбира се, невинаги предложенията на Асоциацията бяха вземани предвид от БНБ. Кюлев и Димитров критикуваха Централната банка, че води прекалено рестриктивна парична политика, която според тях източвала ресурс от кредитните институции. Недоволството на АТБ към БНБ бе и по отношение на отварянето на българския пазар за чуждестранните банки. АТБ негодуваше и срещу факта, че чуждестранните банки работят у нас чрез клонове, които не са длъжни да заделят провизии по кредитите си, и това им дава възможност да предлагат по-добри условия и да привличат по-качествени клиенти.
През 1994 г. за пръв път
банкерите коригираха реда
за участие в УС на асоциацията. Решено бе членовете му да имат право само на един тригодишен мандат, за да може представители на повече банки да участват в него. Освен това общото събрание на АТБ гласува в управителния съвет да влизат само лица, които представляват кредитните институции – с други думи, изпълнителните им директори, а главният секретар да бъде назначаван от УС. През същата тази година Иван Панчев бе освободен от длъжността главен секретар и на негово място бе избрана преподавателката в УНСС Павлина Аначкова (сега тя е началник на дирекция към управление Банково в БНБ). Димитър Димитров мотивира рокадата с необходимостта длъжността да бъде заета от икономист, който да е в състояние да подготвя всички документи, по които АТБ трябва да дискутира с БНБ и с правителството.
Още на втората година от съществуването си асоциацията започна да привлича като магнит различните икономически групировки, най-вече заради възможността да се влияе директно върху икономическата политика в страната. По това време конкуренцията между Мултигруп на Илия Павлов, която притежаваше Кредитна банка и групировката около ТСБанк прерасна в открит сблъсък, повод за който бе цесията на дълговете на Химко и Кремиковци към Булгаргаз.
Мултигруп открито се домогваше до място в управата на асоциацията. На общото събрание на АТБ на 29 май 1995 г. в Шумен за член на УС бе лансирана кандидатурата на председателя на съвета на директорите на Кредитна банка Евгени Горанов. Но тя бе отхвърлена, въпреки че бе подлагана на гласуване два пъти.
В Шумен от съпредседателския пост в АТБ се оттегли Димитър Димитров, който стана заместник-министър на икономическото развитие в кабинета на Жан Виденов, чийто вицепремиер Румен Гечев се превърна в синоним на празнодумие и несбъднати прогнози. През 1996 г. Димитров стана подуправител на БНБ.
За съпредседател на АТБ на овакантеното от Димитров място бе избран заместник-председателят на ДСК Асен Друмев. Двамата с Кюлев близо година деляха управлението на банковата асоциация. По тяхно време към АТБ бе създаден Арбитражен съд, чийто пръв председател бе Огнян Герджиков. А през 1995 г. бе приета за асоцииран член на Банковата федерация на Европейския съюз. Преди да приключи мандатът на Кюлев, те трябваше да назначат нов главен секретар на асоциацията.
Междувременно Павлина Аначкова прие да бъде изпълнителен директор на Кредит Експресбанк (сега Токуда Банк), а нейното място зае Камелия Касабова, която тогава бе пета година главен юрисконсулт на МИНЕРАЛБАНК. Тя успя да издържи на тази длъжност две години, през които банковата система, първо, бе срината едва ли не до основи, а след това успя постепенно да се възстанови от погрома, на който я подложи недомислената политика на правителството на Жан Виденов. Касабова остана главен секретар до 1998-а. Сега тя е председател на помирителната комисия за платежни спорове.
Общото събрание на АТБ, проведено на 7 май 1996 г. в НДК, бе
предвестник на кризата, обхванала банковия сектор
nbsp;
буквално няколко дни по-късно. На него съпредседателите Емил Кюлев и Асен Друмев, чиито мандати бяха изтекли, трябваше да бъдат сменени. Точно на това заседание се разрази скандал, който постави под въпрос самото съществуване на АТБ.
Драматичният избор бе предшестван от предложенията за промени в устава на АТБ, една от които постави на гласуване въпроса за деветчленен управителен съвет, при седемчленен в момента на гласуването. Искането увисна при първия вот. При втория се оказа, че 11 банки са против, една се е въздържала и 17 подкрепят деветчленния управителен съвет. Но този резултат не бе достатъчен, за да се направи промяна в устава, която бе възможна с гласовете на 2/3 от всички членове.
Стоян Александров пък лансира формулата асоциацията да има председател и заместник-председател вместо двама съпредседатели. Противник на това искане логично бе Емил Кюлев. Формулата председател – заместник-председател не бе приета от общото събрание. След бурни дебати и три гласувания все пак управителният съвет бе попълнен, а за съпредседатели на УС на АТБ бяха избрани изпълнителният директор на МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков и Огнян Енчев – изпълнителен директор на Българска търговска и индустриална банка (през 1998 г. тя се вля в Кредитна банка). Съвместното им управление обаче не издържа дълго, тъй като пет дни след общото събрание на АТБ БНБ затвори МИНЕРАЛБАНК и вкара в нея квестори. И тъй като по устав в УС на асоциацията можеха да членуват само изпълнителни директори на банки, Ташков трябваше да освободи съпредседателското място. То бе заето от изпълнителния директор на Стопанска банка Пламен Петров, но и той бе принуден да се раздели с него, след като на 23 септември 1996 г. БНБ затвори и Стопанска банка. На практика Огнян Енчев остана да председателства сам асоциацията. Бивш кадър на БУЛБАНК, шеф на БТИБ, която бе собственост на най-големия хазартения бос Васил Божков, Енчев издържа на огромния стрес на банковата криза и успя с помоща на останалите членове на управителния съвет да запази целостта на асоциацията.
През април 1997 г. уставът на АТБ бе коренно променен. Статутът на съпредседателството бе премахнат и бе решено асоциацията да има един председател и един заместник. За председател на асоциацията си банкерите избраха Огнян Енчев, а за негов заместник – Олег Недялков. Освен това на общото събрание през април 1997 г. за пръв път до участие в АТБ бяха допуснати чуждестранните банки, които получиха статут на асоциирани членове. Първите чужденци в АТБ бяха клоновете на холандската ИНГ Банк и на френската Сосиете Женерал, както и БНП-Дрезднербанк (България) (сега БНП-Париба (България)) и Райфайзенбанк (България). През май 1998 г. Енчев си подаде оставката поради изтичане на тригодишния му мандат.
На негово място
за председател на УС на АТБ бе избран Стоян Александров
а негов заместник стана тогавашният изпълнителен директор на ДСК и настоящ управител на БНБ Иван Искров. В много отношения двамата успяха да върнат авторитета на банковото съсловие след банковите фалити от 1996 и 1997 година. Факт е, че именно при Александров БНБ започна да обсъжда с банкерите всички промени в нормативните актове. Но имаше и случаи, когато усилията на Александров се разбиваха в непреклонността на тогавашния премиер Иван Костов.
Александров, който по това време бе шеф на ЦКБ, стана жертва на острия си език и праволинейността си. Той не се отказа да коментира публично грешките на правителството на Костов. Чрез своите постове на управление Костов обаче го принуди да се оттегли от длъжността на изпълнителен директор на ЦКБ – респективно и от председателския пост в АТБ.
В края на 1999-а управителният съвет на асоциацията бе оглавен от
председателя на УС на Банка ДСК Спас Димитров
(сега член на надзорния съвет на Общинска банка). Негов заместник стана изпълнителната директорка на Общинска банка (сега на Токуда Банк) Ваня Василева. Асоциацията продължи да участва активно в изработването на всички нормативни документи, засягащи банковия сектор.
Спас Димитров се оттегли от председателският пост през 2001 г., когато приключи тригодишният му мандат, и мястото му зае Ваня Василева. Заместник-председател пък стана главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев. Двамата ръководиха асоциацията до средата на 2003 година.
Главен секретар още от 1998-а е Ирина Марцева. Дотогава тя бе служител в управление Държавно съкровище и дълг в Министерството на финансите. Марцева обаче остана най-дълго на тази длъжност и вече 14 години движи вътрешните дела на банковото сдружение. Тя е съпричастна към всички важни събития в него, а
сътресенията не приключват
nbsp;
с възстановяването на финансовия сектор. По времето, когато начело на АТБ бяха Ваня Василева и Стилиян Вътев, някои чуждестраннии банки се опитваха да мътят спокойните води. Първо, БНП-Дрезднербанк (България) се реши да направи обструкции във връзка с членския внос, тъй като годишната такса от 7 хил. лв. й се видя голяма. Останалите членове на АТБ обаче решиха да не цепят басма на френско-германската кредитна институция и подготвиха изключването й от асоциацията. Тази развръзка не се хареса на шефовете на централите в Париж и Дрезден и те разпоредиха на своите подчинени в България незабавно да преведат дължимите вноски. Така финансовите въпроси бяха уредени и БНП-Дрезнербанк (България) запази членството си в АТБ.
Това обаче не бе последния
драматичен епизод в историята на асоциацията
През следващите години имаше разгорещени спорове за увеличаване на вноските, което се налагаше заради необходимостта асоциацията да придобие своя сграда. Активен противник на тази идея бе Societe Generale Експресбанк. Нейните шефове обаче отстъпиха пред единната воля на останалите кредитни институции.
Скандал се разрази и при смяната на ръководството на Асоциацията през 2003-а. Тогава някои банкери предложиха промяна в устава, която да позволи на председателя Ваня Василева да остане на този пост за трети мандат. Противници на идеята пък бяха група мениджъри, консолидирани около председателя на УС на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, които настояваха принципите на мандатност да не бъдат нарушавани. Този спор някои банкери окачествиха като
Битката на Иван Костов срещу Стефан Софиянски
nbsp;
заради това, че Хампарцумян се приемаше като човек на Костов, а Василева ръководеше доминираната по онова време от Софиянски Общинска банка. Крайният резултат от спора бе, че уставът остана непроменен, а за председател на АТБ бе избран тогавашният изпълнителен директор на Банка ДСК Райко Карагьозов. Негов заместник стана изпълнителният директор на България Инвест – сега Алианц Банк България Димитър Костов. Съдбата обаче бе отредила тази двойка да не се задържи дълго. През 2004-а Карагьозов с гръм и трясък се оттегли от вече приватизираната Банка ДСК тъй като не прие предложението на нейния собственик – унгарската ОТП, да бъде понижен в длъжност – началник на дирекция. С оставката си като изпълнителен директор той обаче загуби и правото да участват в УС на АТБ, камо ли да бъде неин председател. Тази отговорност бе възложена на Димитър Костов, който по това време все още бе директор на банка България Инвест . Но и той не се задържа дълго начело на АТБ, защото в средата на 2005-а бе избран за подуправител на БНБ и началник на управление Банково, какъвто продължава да бъде и до момента.
Настъпи времето на Левон Хампарцумян
nbsp;
Той пое председателското място в АТБ от Димитър Костов. Основател на офиса на одиторската компания Купърс и Лайбрънт (сега ПрайсУотърхаус Купърс) в България, шеф на Агенцията за приватизация и заместник-министър на икономиката по времето на Иван Костов, оглавил по време на неговото правителство прясно приватизираната БУЛБАНК, почетен консул на Канада, Хампарцумян , е един от малкото мениджъри, които могат да осигуряват активно посредничество между банките, изпълнителната и законодателната власт, независимо от това коя партия управлява страната.
През 2007-а АТБ смени името си на Асоциация на банките в България. Трябваше да предприемем тази стъпка, защото при кореспонденцията с чужбина логично възникваше въпросът: а какви други банки освен търговските има у вас, казва по този повод Хампарцумян. Година по-късно той предаде щафетата на главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, която за трите години начело на УС на АББ успя да запази добрия тон между банките и правителството. Черните облаци на политическия популизъм на управляващите обаче отново взеха да се сгъстяват и банките отново се обърнаха към мениджъра дипломат. Затова през 2011-а за втори път асоциацията бе оглавена от Левон Хампарцумян. Той се нагърби със задачата да преведе АББ през вълните на агресивното политиканстване и кампанийно охулване, които заливат кредитните институции.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
