Няма да открия топлата вода с констатацията, че медиите имат своите теми табута. По-интересното е защо поддържат любопитство точно към определени обществени явления, а не към други? Защо едни неща се обясняват надълго и нашироко до втръсване, а други гузно се премълчават? Нима така не ощетяват аудиторията си, нарушавайки правото на информация или в основата са близките им отношения с политиците? Както се казва – прост народ лесно се манипулира, само че е унизително и за едната, и за другата страна да се сервират само определени теми и да се налага диктаторски нечий прочит на обществените процеси. И то след като вече има интернет и всеки може да прочете всичко и по всяко време.
Едно изследване се опитва да хвърли повече светлина върху пристрастията конкретно на вестниците у нас през миналата година и кои са механизмите за ограничаване на тяхното многообразие. Амбициозният проект Темите табу в печатните медии – граждански контрол е резултат от съвместните действия на Института за модерна политика и фондацията Фридрих Науман. В начинанието са се включили стотина медийни изследователи, журналисти, социолози и политолози, насочвайки вниманието си към десет вестника. След това са номинирали по пет теми, които според тях не са били отразени или са представени непълноценно на страниците на изданията. Изискването е било да се съобразят с няколко критерия, като например темите да съдържат информация, която мнозинството от населението има право да знае, но достъпът до нея е възпрепятстван, да са отразени подробно в електронна или онлайн медия, но да са премълчани или пък само маркирани от вестниците и други.
Много от темите, определени като табута, са се дублирали, обясняват авторите на проекта. Въпреки това са успели да отсея двадесетина. Сред тях са тези за опасността от добива на шистов газ, полицейското насилие над криминално проявени лица, как се изразходват средствата от европейските фондове, финансирането на български медии от програми на ЕС и със средства от държавния бюджет, кадруването в съдебната система, финансирането на партиите, какво се случи с препоръките на парламентарната подкомисия за СРС след Тановгейт, мобилните оператори срещу потребителите – злоупотребата с лични данни, законността на джиесем антените, привидната борба на правителството с големите данъчни нарушители, неправителствени организации на държавна хранилка…
В следващите два месеца студенти от СУ Св. Климент Охридски ще проверят старателно още веднъж изследваните медии, използвайки специален контент анализ. Така ще документират кои теми отсъстват или са отразени, но за сметка на качеството, и дали са спазени етичните и професионалните журналистически стандарти. В края на лятото авторитетно жури ще селектира топ 10 според това коя от премълчаните теми във вестниците е лишила в най-голяма степен обществото от важна за него информация. Накрая ще бъдат анализирани и причините. Тогава ще се разбере дали отделни събития и факти са били цензурирани, дали ги е отхвърлила автоцензура или пропуските са резултат от непрофесионално журналистическо поведение.
Единият филтър на изследването е количественото представяне на темата, а другият – не са ли застъпените като количество теми – жертва на изкривяване на достоверността на информацията. Според шефа на проекта – медийния експерт д-р Иво Инджов, една от причините да се направи този анализ е усещането на гражданите, че медиите в нашата страна вече са натоварени с други функции. Освен това обществото вече знаело, че нещо нередно се случва в тях, че има корупция.
Начинанието за табутата е вдъхновено от американския Project Censored, който прави същото от 35 години, както и от немския Intiative Nachrichtenaufklarung. Предвижда се догодина такъв мониторинг у нас да бъде приложен и за електронните медии, а и за регионалните. Голямата цел на изследователите е да подобрят медийната среда, засилвайки гражданския контрол върху средствата за масово осведомяване. Убедени сме – подчертават те – че в България трябва да се развие една експертна контрапубличност, която да държи будно съзнанието на гражданското общество за случващото се във и с четвъртата власт. Затова от следващата година в проучването ще се включват и граждани.
Според Иво Инджов проектът създава дискусионна култура проблемите в медиите да се изговорят на висок глас и със сигурност е стъпка напред. Една от големите въпросителни обаче е дали самите те ще се съобразят с това? Надяваме се малко да коригираме мерника им. В България малко се обсъждат техните проблеми, макар че през последните две-три години има положително развитие и в медийното законодателство, и в медийната собственост. Предлагаме да се постави началото на по-широка дискусия за дневния ред на медиите, казва Инджов пред Фокус.
Авторите на проекта припомнят също, че медийната свобода у нас все повече и повече се влошава. Страната ни пропада все по-надолу в класациите на авторитетни световни класации за свободата на словото. В едно проучване на Фрийдъм хаус ние сме държавата в Европейския съюз с най-остро ограничени медийни свободи. С десет места надолу сме изпаднали по този показател и в изследването на Репортери без граници за последните няколко години. Тенденцията за трайно влошаване на свободата на медиите става все по-осезаема. Затова експертите препоръчват три вида мерки за лечение, които да се прилагат комбинирано за по-сигурен ефект – модерно законодателство, което да гарантира автономията на медиите, реанимиране на принципите и органите на медийната самурегулация и граждански контрол.
Всичко това е прекрасно. Само че едва ли скоро ще се осъществи. Първо – медийното законодателство вече е тема табу. Доказва го липсата на всякакви действия на управляващите в тази насока, а и самите средства за масово осведомяване не изгарят от желание да бъдат осигурени модерни нормативи. Второ – възраждането на принципите на самурегулация днес е обречено, най-малкото заради финансовата нестабилност на медиите, която трудно кореспондира с независимостта на съдържанието им. Всъщност към нея може да прибавим и политическата небезпристрастност. Трето- гражданският контрол също е една химера. Той може да има само някакви времеви и непостоянни проявления, типични за начинаещи демокрации от балкански тип. Пък и за такъв контрол нали е необходимо и гражданско общество. Така че още дълго всякакви подобни инициативи ще бъдат спешно побългарявани и всякакви американски и германски изследвания ще задоволяват само първоначалното любопитство на специалистите и донякъде на публиката. Колкото до останалите – те всичко си знаят.
