Петър Берон е потомък на учения със същото име, създател на първия български буквар – Рибния буквар. Роден е през 1940 г. в София. Зоолог, завършва биология в Софийския университет. Участник в многобройни експедиции на различни континенти, бил е управител на резерват в Нигерия. Бивш директор на Националния природонаучен музей при БАН. През април 1989 г. е сред основателите на Екогласност, заместник-председател на 40-ото Народно събрание. В момента е заместник-председател на Съюза на патриотичните сили Защита.
Г-н Берон, в коя партия се намират най-много бръмбари и насекоми по експертната ви преценка?
– Не обичам да сравнявам хората с животните и насекомите. Мога да кажа без колебания, че всички управляващи по време на прехода употребиха властта за личната си облага. Един период от 22 години е достатъчно дълъг, за да могат да бъдат постигнати значими неща. Вижте какво е станало 22 години след Освобождението. Сравнението с последните години е доста тъжно.
Каква е оценката ви за управлението на ГЕРБ?
– С премиера сме в добри отношения, но аз не съм привърженик на лидерските партии. Формациите, състоящи се от една личност и хиляда безличия, никога не са ми харесвали. За момента той обикаля страната нагоре-надолу като лекарство за всяка болка. Оправя проблемите и на металурзи, и на всякакви… Няма как всичко да виси на един човек, а лидерските партии представляват точно това. Изчезне ли обаче личността, водачът, престава да съществува и самата партия.
Вие сте сред основателите на коалицията Атака, която в момента е на прага на разпадането си като парламентарна група. Тежката ситуация, в която се намира Волен Сидеров, ще го накара ли да промени стила си на управление на партията?
– Волен Сидеров е много гъвкав и умее да се измъква от всякакви ситуации. Той обаче също държи да бъде единица, следвана от нули. Навремето аз предложих Сидеров за председател на коалицията, да ме прости Господ. Партия Атака все още не беше регистрирана, но когато това стана, той постъпи буквално като малките на кукувицата, които като станат по-едри, изхвърлят другите пиленца от гнездото, за да има за тях повече храна. В предишния парламент бяхме 21 души, от които 10 напуснаха. Хората не можеха да изтърпят човек, с когото не можеше да се говори или да му се търси сметка за онова, което се върши. В интерес на истината Сидеров има своите качества. Той е добър анализатор, добър оратор, но управлява по абсолютно неприемлив начин. Взима сам решенията за партията. Никой друг не знае какво точно става там, включително и какви пари се въртят.
Какви шансове за успех виждате за новите националистически формации – на Капка Тодорова и Димитър Стоянов и на тази на Слави Бинев?
– Не мога да кажа отсега. Доколкото знам, все още за тях не са правени и проучвания. Нека поработят малко и да си направят структурите в страната. Някой обаче сега да смята, че Капка и компания са нещо ново, след като са ги гледали години какво правят… Според мен нищо няма да излезе от това. Те досега бяха в управата на Атака. Тя твърди, че нищо не е знаела за делата на Сидеров през годините, което за мен е абсурд. Не само че е знаела, ами се е и ползвала активно от свързаните с това облаги. Иначе мисля, че днес има огромна нужда от обединение на патриотичните организации. Социологическите проучвания дават между 10 и 15% за националистически вот, но това ще стане само при добро сработване на различните структури.
Днешната власт са намира в сериозен конфликт с БАН. Как го усещате като човек, който работи в музей на академията?
– В една своя статия от 2007 г. Симеон Дянков написа, че иска да ликвидира БАН като организация и да подели имуществото й между държавата и университетите. Причината е, че по света нямало подобни академии. Какво очаквате от подобен човек? Намалиха се за негова угода институтите по един лъжереформаторски начин. Те се събраха по няколко в един, със същия личен състав и същите ръководства. Направи се необходимото такива като мен – хората на възраст, които бяхме около 500 души, да се пенсионираме. Разбира се, това не е сериозна реформа. Трябва да призная, че академията си има своите кусури. Въпреки това тя е организация с изключително богата и дълга история, която мнозина са се опитвали да съсипят. Най-вероятно и днешните няма да успеят.
Продължавате да сте свързан с националистическата идея като заместник-председател на Съюза на патриотичните сили Защита. Какво трябва да е поведението на България в отношението й с другите страни?
– Смятам, че трябва да сме по-самостоятелни. Не може например високопоставен руски представител да каже, че България е троянският кон на Русия в ЕС и ние да не подадем веднага протестна нота. С Русия, разбира се, трябва да сме в добри отношения. Това е велика страна, с която имаме стари емоционални, стопански и всякакви други връзки, не можем да й се репчим като петлета без причина. Едновременно с това не бива и да сме сервилни. Същото се отнася и за отношенията със САЩ.
През 45-те години комунистите унищожиха каквото можеха от българската душевност, но смятам, че разложението чрез медиите в последните 20 години беше абсолютно целенасочено. Това беше направено, за да се превърне българският народ в една аморфна маса, без имунна система и без средства за съпротива. И това се прави всеки ден, малко по малко. Моделите за поведение, които се налагат, са насилие и стремеж към печалба на всяка цена.
Ако сравним пропагандния модел, за който говорите, със съветския от времето преди 1989 г. настоящият не е ли за предпочитане?
– Новият модел не е по-добър. Вижте, великите държави имат интереси, които не съвпадат с нашите. Стремеж за печалба на всяка цена и обезличаване на страната – това е засега постигнатият резултат от този модел. Днес младите хора имат една цел – да заминат в чужбина. Те искат да живеят веднага, без да отлагат, но без да допринасят за страната си. Не мога да ги упреквам. И все пак се сещам, че по време на Балканската война тук са пристигали българи от САЩ, за да се записват като доброволци в армията.
А къде е вашият син?
– Синът ми живя в Америка дълги години, там завърши, но се върна. В момента е съветник в парламента. Животът си е негов. Днес си мисля за онези, които след Освобождението са били канени да работят в чужди институти, но са се завърнали тук да работят в областите си, които са били на гола поляна. Именно заради техните усилия сме станали държава. Още римляните са казали: Където е добре, там е родината. Но това е едната гледна точка. Все си мисля, че тази хубава зелена страна, разположена на едно от най-добрите места на света, не бива да я разсипваме и окепазяваме.
Коя е най-сериозната политическа грешка, която сте допуснали?
– Една от грешките ми е, че навремето подадох ръка на Желю Желев. Друга е, че преди координационния съвет на СДС, когато искаха да ме номинират за премиер през 1990 г., им казах в прав текст какво смятам да правя. Поставих им условията си: Да не крадат, да не пълзят пред чужденците, да не се пипа промишлеността, преди да се определят правилата за приватизация, както и да не се разсипват напоителните системи и селското стопанство (първата година след преобразуването на ТКЗС-ата от 750 хил. крави останаха 250 хил., а овцете от 8 млн. останаха 2 млн.). Бях и за това чуждите съветници да не бъдат допускани в български министерства и против съкращаване на армията. В крайна сметка не получих подкрепата им за поста.
Има обаче и друго нещо – през 1990 г. си мислехме, че ще е по-лесно. Въпреки че и полиция, и армия, и цялата власт беше в ръцете на комунистите, смятахме, че веднъж като се махнат, ще станем демократична държава, ще се приобщим към Европа и всичко ще тръгне по мед и масло. Оказа се обаче, че те разполагаха и с информацията, и с връзките, и с всичко останало. Докато ние викахме по площадите и се правихме на новатори, те си оплетоха кошницата и си разпределиха националното богатство. Погледнете първите 10-20 най-влиятелни личности в България и навсякъде ще видите червени корени, няма нито един потомък на старите фабриканти например.
Коя е последната ви експедиция?
– Преди известно време се върнах от Еквадор, където бях за двайсетина дни. Направи ми впечатление, че тази страна се развива доста добре. Не са много богати, но всеки прави по нещо, всеки кърпи пътища или строи, всички работят. Търсих пещери в Амазония, намерих известно количество материал и го докарах в музея. Пътувах без експедиция, съвсем скромно и на собствени разноски. Все още ходя по пещери, спускам се по пропасти, с две думи, справям се с нещата, които обичам и които правех добре и като по-млад.
