Столичният общински съвет взе решение да увеличи капитала на Общинска банка с апорт на три сгради – едната в столичния квартал Младост, другата на ул. Сердика и с първите три етажа от сградата на Общинската агенция за приватизация, намираща се на площад Славейков. Каква ще бъде общата сума на апорта, ще стане ясно, след като по въпроса се произнесат оценителите, назначени от Софийския градски съд. Пък и БНБ трябва да даде благословията си за операцията. Такава е установената от закона процедура, когато става дума за попълване на банковия капитал с непарични вноски.
Общинарите се надяват оценката на трите имота да е около 10 млн. лева. Увеличаването на акционерния капитал на банката с такава сума ще позволи да бъде покрита загубата й от 11 млн. лв. за 2011-а, която бе констатирана от нарочния доклад на одиторската компания Ърнст енд Янг. Той бе поръчан от СОС, за да се види какви щети е понесла кредитната институция при управлението, доминирано от фирмите на Христо Ковачки.
За да няма неясноти ще припомним, че компаниите на бизнесмена притежават 25.6% от акциите на банката, СОС държи 67%, а общинските фирми останалите 7.4 процента. До началото на ноември 2011-а, според устава на банката, Ковачки имаше възможност да блокира всички инициативи на общината, тъй като важните решения се вземаха с мнозинство от 75% от акциите плюс една. На 10 ноември БНБ забрани на фирмите на Ковачки да упражняват правото си на глас за срок от шест месеца. Това на свой ред даде възможност на СОС да промени устава на банката и най-вече това решенията на общото събрание да се вземат с мнозинство от 67% от акциите. Разбира се, фирмите на Ковачки обжалваха тази промяна пред Административния съд, но докато той се произнесе, измененията в устава си остават валидни. Те позволиха на СОС да промени надзорния съвет на банката, а той на свой ред да смени управителния съвет и изпълнителните директори, като по този начин постави кредитната институция под свой пълен контрол.
След тези действия на бял свят се появи и анализът на Ърнст енд Янг. Съдържанието му е конфиденциално, защото съдържа сведения, представляващи банкова тайна – имена на фирми, платежни документи, движения по сметки, лични данни и други подобни. Хора, които са го виждали, обаче твърдят, че до началото на 2011-а задълженията на фирмите на Ковачки са били 147% (близо 90 млн. лв.) от собствения капитал на банката, при нормативно определен максимум от БНБ от 25 процента. Точно това нарушение е предизвикало писмото на Централната банка от февруари 2011-а до кредитната институция, с което се иска намаляване на обема на тези заеми. В отговор компаниите на Ковачки са започнали да чистят дълговете си.
Запознати с доклада на Ърнст енд Янг твърдят, че точно при това почистване има нарушения. Първо, общинският съветник от ГЕРБ и председател на общинската Комисия по бюджет и финанси Орлин Алексиев заяви пред медиите, че фирмите на Ковачки са продали на банката свои сгради по много високи цени. И посочи за пример търговския център в квартал Люлин 3, закупен от банката за 7 млн. евро, и сградата на ул. Кирил и Методи, която е придобита за 10.3 млн. евро.
Освен това запознати с доклада на Ърнст енд Янг твърдят, че в периода на намаляване на задълженията банката е отпускала заеми от няколко милиона на фирми, които са прехвърляли парите на дружества на Ковачки, и с тях те са си погасявали задълженията към кредитната институция. Тези операции са за около 10 млн. лева. Излиза, че благодарение на тези схеми дългът на свързаните с бизнесмена компании към банката е намалял с 44-45 млн. лева. До есента на 2011-а общата сума на задълженията е паднала до 26.5 млн. лв., което означава, че фирмите на Ковачки са платили около 20 млн. лв. от собствени средства или от взети пари назаем от други банки.
Запознати със сегашната ситуация финансисти твърдят, че компаниите на бизнесмена продължават да обслужват задълженията си и в момента. Плащанията им не били много редовни, но не допускали просрочия над деветдесет дни. Въпреки това, според доклада на Ърнст енд Янг, по всички тези операции, свързани с дълга на Ковачки, банката е направила допълнителни провизии, които са довели до загубата й за 2011-а от 11 млн. лева. Някои общински съветници, за които няма тайни във финансовите операции, обаче смятат, че провизирането е направено свръхконсервативно.
Ако всички останали банки в България покриваха проблемните си вземания по тези критерии, много от тях отдавна щяха да са на загуба, заяви за БАНКЕРЪ бившият заместник-министър на финансите и настоящ общински съветник от НДСВ Любомир Дацов. Той обаче не отрече, че след като вече има отчетена загуба, е логично тя да бъде покрита с увеличение на капитала.
Съветникът от БСП Георги Кадиев заподозря, че това увеличение се прави заради липсата на пари в банката. Освен това той изрази опасенията си, че общината ще бъде лишена от приходите от наем, които получава от трите подготвяни за апортиране имота, а на всичко отгоре банката след това ще има възможност да ги продаде на който реши и за колкото реши.
Това са спекулации и не е коректно да ги прави човек, който разбира от финанси. Първо, Общинска банка е свръхликвидна, но за да може да продължи да дава кредити, тя трябва да увеличи капитала си. Знаете, че всеки кредит – независимо добър или лош, означава увеличаване на общия риск за банка, а той се покрива с по-висок капитал, независимо какви пари по сметките си има тя, демонстрира познания по надзорни регулации общинският съветник Орлин Алексиев. Освен това сградите ще се ползват за офиси на банката. Това, което общината ще изгуби като наем – общо 8000 лв. на месец, ще се върне под формата на данъци и такси. И не виждам как банката ще продаде имоти, които са част от капитала й, без решение на общото събрание и на надзорния съвет, които вече са под контрола на СОС, заяви Алексиев. Всъщност Общинска банка в момента е изправена пред един-единствен проблем и той е, че се превърна в дъвка за политиците.
