Сръбският държавен глава Борис Тадич подаде оставка. Неговият мандат като държавен глава щеше да изтече в началото на следващата година. Той обаче реши да подаде оставка, за да увеличи шансовете на своята Демократическа партия (ДП) в предстоящите парламентарни избори. Формацията на Тадич възлага надежди на неговата популярност като президент на страната, за да подтикне гласоподавателите да гласуват за нея на парламентарните избори. Според последните проучвания на общественото мнение хората на Тадич изостават от популистката формация на Николич. Последният от своя страна побърза да изрази увереност, че ще спечели изборите през май, но този филм вече е добре познат. Николич загуби с малка разлика от Тадич при последните два избора на държавен глава в Сърбия и евентуално трето поражение вероятно ще сложи край на политическите му амбиции.
Управляващите демократи на Тадич са обвинявани за дълбоките икономически и социални проблеми в страната. Националистите обвиняват президента, че иска да продаде бившата сръбска провинция Косово, която обяви независимост през 2008 г., заради едно далечно и неясно членство в ЕС. От друга страна, през последните години Николич успя да привлече разочарованите сърби чрез риториката си срещу корупцията и социалната несправедливост. В процеса на политическата си трансформация той твърдеше, че е променил позицията си от твърдо антизападна на проевропейска. Сръбските либерали обаче все повече се опасяват, че бъдеща победа на Николич, който беше вицепремиер в коалиционното правителство с покойния президент Слободан Милошевич в края на 90-те години и подкрепяше водените от него войни на Балканите, може да въвлече Белград отново в конфронтация със Запада.
Името на новия държавен глава не е единствената неизвестна, защото на тези избори сърбите ще гласуват и за нов парламент. Двете най-големи партии – Демократическата и Сръбската прогресивна партия (СПП ) – ще опитат да убедят до 6 май избирателите, а и потенциалните коалиционни партньори, че тъкмо те ще бъдат стожер на новата власт. Факт е, че след предстоящите парламентарни избори, заради по-големия си изборен потенциал, сегашната управляваща коалиция ще има по-големи шансове да формира бъдещото правителство на Сърбия, макар че СПП вероятно ще спечели най-много гласове. Това вече се случи на предишните избори, но победителите не успяха да съставят кабинет. Ограничават ги две неща – заради неубедителната си позиция относно европейската интеграция на страната те ще имат голям проблем да влязат в коалиция с ДП на Сърбия, а сътрудничество със Сръбската радикална партия (от която произлезе СПП) на практика е невъзможно. ДП има значително по-голям коалиционен потенциал, защото може да сътрудничи с по-малките формации.
Тези две партии (ДП и СПП) вероятно ще успеят да съберат до 70% от мандатите, докато останалите по-малки формации вероятно ще останат с по четири-пет изборни процента. След изборите остава проблемът кой ще има по-голям шанс да привлече някои от по-малките играчи на политическата сцена и да формира коалиция. Както през 2008 г., и сега потенциалът на ДП е значително по-голям.
Очаква се нова серия от драматични събития около политическия живот в Сърбия. Новите избори могат да пренаредят играчите и позициите им и донякъде да успокоят напрежението, възникнало от официалното отцепване на Косово. За един известен период от време изглеждаше, че управляващата коалиция, съставена от ДП на президента Борис Тадич и формацията Г17 плюс, държи здраво в ръцете си управлението на страната и поетия курс към пълноправно членство в ЕС. За съжаление на съвременните лидери на Сърбия страната им е подложена на огромен натиск, и то от много посоки. Белград нямаше как да остане встрани от останалите балкански държави, поразени от финансовата криза. Рецесията принуди западните ни съседи да прибегнат до редица непопулярни решения в спешното търсене на външни приходи от свежи пари, нужни за стабилизирането на икономиката. На първо време Сърбия продаде на силно занижена цена нефтената си компания Нис на руския гигант Газпром. След това Белград трябваше да се моли и за заем от Международния валутен фонд. Това нямаше как да не се отрази и на политическия живот.
Който и да победи на президентските избори в Сьрбия, задачата му няма да е никак лека. В последните години страната реши да даде зелена светлина на умерения национализъм и веднъж завинаги да сложи край на спомените от управлението на Слободан Милошевич. Западните ни съседи напоследък гласуват все повече с главата, отколкото със сърцето си. Сърбите намериха нужния кураж и заложиха на европейско бъдеще и по-добри условия на живот. Резултатът от това обаче със сигурност ще означава признаване на Косово един ден, факт, който предизвиква силна болка в Белград.
Анатоли Стайков
