Сумата на просрочените данъчни и осигурителни плащания към бюджета, заедно с наказателните лихви по тях, вече надминава 9 млрд. лева. Тези борчове към хазната са натрупани през последните 15 години. Това заяви в отговор на питане на БАНКЕРЪ говорителят на Националната агенция за приходите Росен Бъчваров. Както е известно, при просрочията има петгодишна давност, но тя се прилага само като законова забрана за принудително изземване, а не води до автоматично изтриване на борчовете, обясни също Бъчваров. Така, въпреки че над половината от тези просрочия вече не могат да бъдат събрани принудително, данъчните продължават да водят в отчетите си цялата сума.
Девет милиарда лева са огромно вземане. Толкова горе-долу са годишните разходи на хазната за пенсии. Сумата надвишава половината от записаните в бюджет 2012-а приходи от около 17 млрд. лева. Планираният брутен вътрешен продукт за тази година е 81.63 млрд. лв., което означава, че просрочията надхвърлят 10% от него. Могат да се направят още много сравнения, но и тези са достатъчни, за да илюстрират значимостта на натрупаните данъчни просрочия за икономиката.
Натрупаните фирмени задължения към хазната
nbsp;
наистина са шокиращи, но те имат своето простичко обяснение – кризата. Данните на Националната агенция за приходите за края на първата кризисна година показват, че средният годишен обем на просрочените данъчни задължения скача на около 850 млн. лева. А през следващите две проблемът се задълбочава.
В условия на икономически растеж и добри условия за бизнес средната продължителност на просрочията е била по-кратка, но кризата вдигна първоначално средната продължителност на непогасените задължения до 9 месеца (а в момента тя е около две години). Фирмите вече предпочитат да фалират, отколкото да плащат, коментират данъчни.
Именно това даде повод
да се заговори за лихвена амнистия
– който си плати просрочените задължения, да бъде освободен от наказателните лихви по тях. Една екзотична и спорна идея, крайна стъпка, която може да върне пари в хазната, но да деморализира редовните платци.
Правителствата обикновено се сещат за различни форми на данъчни амнистии, когато ножът опре до кокала, а мерките за принудителното събиране на вземанията са изчерпали потенциала си и е останало само едно – еднократно спешно генериране на приходи в хазната. Нашият кабинет едва ли прави изключение от общото правило.
Лихвената амнистия за данъци и осигуровки ще вкара десетки милиони левове в хазната от нередовни платци, оптимист е заместник-финансовият министър Владислав Горанов. Но засега той единствен публично застава зад подобна инициатива. С изключение на един анонимен негов подчинен, който каза, че очакват около 30 млн. лв. да влязат триумфално в хазната.
Една от най-дълбоко пазените държавни тайни
nbsp;
в момента е: За кого? и За кой период? ще важи евентуалната лихвена амнистия.
Взети са мерки нищо да не се разчува, защото може да се надигне нова лавина от задлъжнялост към хазната, която да започне да чака лихвено опрощение.
От НАП мълчат. Всичко се подготвя в управление Данъчна политика на финансовото министерство, нас никой не ни търси, каза Росен Бъчваров, говорител на НАП. Данъчните само изготвят секретни справки за задлъжнялостта по сектори и видове фирми и ги пращат на хората на Дянков.
Според източник на БАНКЕРЪ обаче
засега се работи по три варианта
Единият е да бъдат опростени лихвите само по социалните осигуровки, вторият – по дължимите данъци, а третият съчетава първите две възможности. Не е ясен и срокът на амнистията, като догадките варират от един до три месеца. В съответния гратисен период просрочените задължения ще могат да се внасят, а натрупаните лихви ще се опрощават.
Изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Евгений Иванов смята, че идеята за лихвена амнистия е добра. Той твърди, че тя копира предложение, което конфедерацията е направила още през 2010 г. и заяви, че лихвите по задълженията към хазната са огромни и фирмите предпочитат да фалират, вместо да ги платят. Останалите шефове на работодателски организации и на синдикатите също са горещите фенове на подобен проект.
Финансистите, независимите икономисти и представителите на опозицията обаче са против лихвения прозорец.
Категорично против мярката е и предшественикът на Дянков – Пламен Орешарски. Според него тя носи висок морален риск и в дългосрочен план ще предизвика негативни ефекти. Подобно е становището и на икономиста Георги Ангелов: Категорично не, защото ще бъдат наказани коректните платци и това ще влоши данъчната дисциплина.
Този модел не е работещ. Веднъж отворена, тази врата на компромисите не може да бъде затворена. По-добре е да се търсят стимули за изрядните платци, отколкото да се правят жестове към неизрядните, смята пък икономистът Петър Чобанов. Според колегата му Петър Ганев мярката би била временна и не е структурно решение на проблема с неплащането на данъци.
Финансистът Емил Хърсев каза пред БАНКЕРЪ, че има място за такава крачка, но трябва да се внимава точно какво се прави, за да не се предизвика обратен ефект.
Депутатът от БСП Румен Овчаров нарича идеята екстравагантна. Алиосман Имамов от ДПС пък смята, че приходите от акцията ще са твърде ниски, тя ще даде лош пример на длъжниците и ще предизвика негативни реакции у коректните данъкоплатци.
ГЕРБ-ерите и техните поддръжници в парламента
подкрепят идеята.
Независимите депутати са твърдо за лихвения прозорец, научи репортер на вестника. Това е добро решение и за фиска, и за бизнеса, коментира независимият депутат Дарин Матов.
Потърсихме и мнението на редови собственик на дребен бизнес, който втора година не се издължава към хазната. Познавам и други хора със сериозни данъчни задължения и неплатени осигуровки и ви уверявам, че проблемът не са ни лихвите по тях, обясни бизнесменът. И допълни, че проблемът е в свиването на пазара, както и в самата система (основно осигурителната), която завишава разходите по дейността, без да дава нищо (като полза) за самия бизнес. Никой бизнесмен няма интерес да отлага тези разходи именно заради сериозните лихви по тях.
След като търговецът е стигнал до отлагане, значи има сериозен проблем по отношение на главниците., каза предприемачът. Опрощаването на лихвите предполага нещо да се е променило, бизнесът да е потръгнал и вече да може да плаща. Всъщност това не е така и бизнесът продължава да трупа и нови неплатени главници.
Мнението и на други предприемачи е, че ако иска да събира каквито и да било данъци от бизнеса, държавата трябва да създаде условия самият бизнес да работи. Това означава да се премахне около три четвърти от държавната администрация и да се намалят значително броят и размерът на таксите, така че бизнесът да може да диша, докато е на светло.
И още нещо, необходимо е самата държава да дава пример за коректност при плащанията, а не да ги прави, когато й е изгодно, и ако реши да ги редуцира с 5, 7 или 10 процента.
