За емитирането на нов външен дълг се иска само едно – да знаеш как става. Ексброкерите Милен Велчев и Красимир Катев, в ролята си на министър и заместник-министър на финансите в царското правителство, го бяха правили и затова успяха без каквито и да е перипетии да заменят голяма част от българските брейди облигации с нови глобални, като намалят външната задлъжнялост на България. За сделката предварително не се знаеше нищо, освен че някога ще бъде направена. Според Катев пазарите са научили малко преди края на работното време в деня, предхождащ емисията. И така: на 12 ноември 2001 г. в 8.30 сутринта България излезе за първи път на световните капиталови пазари, като българската емисия еврооблигации беше изкупена за десет минути. Целта бе постигната след предизвикан трескав интерес към нашите книжа, предшестван от пълно мълчание от страна на правителството.
Дянков обаче няма опит при емитирането на облигации, а може и да е пропуснал тази лекция в университета. Никаква конфиденциалност, никакво тайнство! Напротив – груби грешки преди предстоящото задължително надиграване с пазарите.
Както се очакваше, в сряда, 4 април 2012-а, правителството разреши на финансовия министър да извърши подготовката за емитиране на държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в евро, които ще бъдат пласирани на международните капиталови пазари. Съгласно параграф 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на България за 2012 г., по решение на МС, министърът на финансите може да емитира ДЦК на международните пазари в размер до 2 млрд. лв., или тяхната равностойност в друга валута, при условие за последваща ратификация.
Веднага след решението, от фрустрация*ли, от що ли, Дянков започна да информира потенциалните купувачи за неща, които е абсурдно да обяснява. Министърът повтори, че новите облигации ще са на стойност до 950 млн. евро, че ще са със срок на погасяване между пет и седем години.
Дянков обясни че досега се бил въздържал да излезе на пазарите с емисия еврооблигации по две причини. Първата е, че България има сравнително лош опит от излизане на пазара на еврооблигациите, придобит при правителството на НДСВ, от което сме загубили над 1 млрд. лева. Второто е, че доскоро гръцката криза висеше над ЕС и увеличаваше лихвите. А третата причина, за която БАНКЕРЪ писа, беше в надеждите му да прилапа Сребърния фонд и тогава да мисли за външна емисия.
Ако бяхме излезли на пазарите с 5-7-годишна емисия преди одобряването на сделката с Гърция, щяхме да постигнем лихва от 7.5%, според Дянков. Според него, ако излезем сега, лихвата ще е 5.5 процента. Времето за емисия е между сега и юли. За три седмици може да се организира емисия, след като мине през правителството, убеден е вицепремиерът. Бре,че скорост! Няма избрани пласьори, задължително роуд шоу, нищо.
А и това е, меко казано, поверителна информация, която министърът споделя с купувачите на стоката си. Лихвата щяла да е 5.5 процента. А какви са очакванията за постигната доходност на облигациите? Ето само за тази важна подробност пропусна да даде Дянков на международните пазари. Ако го беше направил, съвсем щеше да свали държавните гащи пред инвестиционната общност. Защото нека не се заблуждаваме – не лихвата, а именно доходността на облигациите са най-съществената част при пласирането и обслужването им. Защото по новите гръцки ценни книжа лихвата е 3.5% годишно, но доходността, която те носят на купувачите, е между 18 и 22% годишно, в зависимост от емисията.
В този ред на мисли по бъдещите български ДЦК, които правителството планира, лихвата може да е 5.5%, но да не се окаже, че доходността е с два три процентни пункта по-висока. При пласмент на държавните ценни книжа на международни пазари се използва един механизъм, при който се знае, че или се приемат оферти, които не надхвърлят определена доходност – 5, 6 или 7%, или се приемат оферти до изчерпване на емисията. Във втория случай доходността за инвеститорите наистина зависи изцяло от пазара.
До Страстната седмица ще бъдат изпратени уведомителни писма до банките, които работят с еврооблигации в последните години. Те са около 20 в света, каза министърът. Банките ще имат двуседмичен срок да изпратят офертите си към правителството, а процедурата по издаването на дълговите книжа ще бъде в рамките на два месеца.
Защо тази процедура се прави на тупан? Не можеше ли консултациите с посредниците вече да са проведени? Или с печелившия Иван вече е говорено, както се казва в стария виц.
Ако емисията стане факт, външният дълг на България ще се вдигне от сегашните 16 до 19% от БВП, но ще остане един от най-ниските в ЕС.
През последните години емисиите на ДЦК на вътрешния пазар се използват като приоритетен източник за финансиране на бюджета, осигурявайки около 80% от брутното дългово финансиране. Алтернатива на вътрешното финансиране е излизането на България на международните капиталови пазари, се казва в мотивите към искането за одобряването на емисията.
Сред другите мотиви точно сега да се извърши емитиране на дълг се посочва, че пазарите на суверенни облигации са силно чувствителни към икономическите и политическите събития и възможностите за благоприятно финансиране са времево ограничени.
Ако се изберат външните пазари за финансиране на падежа по еврооблигациите, това ще гарантира, че фискалният резерв ще остане над 4.5 млрд. лв. в края на тази година, а през 2013 г. ще се задържи между 4 и 4.4 млрд. лв., посочват от финансовото министерство. И точно тук пък ние ще припомним, че ако правителството се бе вслушало в съветите на българските банкери и бе емитирало облигации на външните пазари, ако не в края на 2009-а, то поне до средата на 2010-а сега фискалният резерв щеше да е много по-голям – поне 5.5 млрд. лв., а бизнесът нямаше да е в толкова окаяно състояние.
При дългото суетене на Дянков и неговия екип по въпроса за емитирането на облигации обаче може да се окаже, че страната ни е пропуснала удобния момент за тази операция. Две години бюджетен дефицит и постоянно намаляващ фискален резерв хвърлят тежка сянка на съмнение дали финансовата стабилност на България не е на глинени крака. Инвеститорите започнаха да се питат как така фискално стабилна държава, в която делът на дълга от БВП е пренебрежимо малък – 16%, бюджетният дефицит уж е овладян (2% за 2011 г. и прогнозен от 1.3% за тази година), не може да намери смешните 3 млрд. лв., за да си върже гащите. Неслучайно преди седмица обширен анализ на Ройтерс обрисува в неособено добра светлина икономическата и политическата ситуация в България в контекста на подготвяното излизане на страната на финансовите пазари. Дълговата криза в еврозоната и отражението на проблемите на Гърция в България (30% от банките, работещи в България са с гръцки собственици), може да направят трудно и скъпо навлизането на световните пазари, въпреки предпазливата фискална политика и ниските нива на дълга, отбеляза Ройтерс.
Агенцията допълва, че трябва да се наблюдава дали икономическият растеж ще отговори на прогнозите на правителството. Това може да увеличи разходите по обслужването на българския дълг.
Следващият политически риск, посочен от Ройтерс, е подкрепата за правителството. Партия ГЕРБ на Борисов остава най-популярната политическа сила преди парламентарните избори през 2013 г., но нарастващото обществено недоволство заради бавния темп на реформите в здравеопазването и енергетиката принудиха Борисов да направи промени в правителството си през март. Аналитиците обаче се съмняват, че той ще вземе потенциално непопулярни мерки преди изборите идната пролет.
Според някои експерти подобен тип публикации са нещо обичайно при подготвянето на емисии от дългови книжа.Те целят да нагнетят напрежение около емитента, за да могат инвеститорите да постигнат по изгодни условия за себе си – най-вече по-голяма отстъпка от номинала на ценните книжа, които ще купуват.
В този смисъл някои врели и кипели финансисти смятат, че вместо да зависи от благоразположението на международните пазари, Дянков може да договори частен консорциален заем с група световни кредитни институции. При подобен подход той директно би могъл да се пазари за цената, а не да зависи от офертите на кандидатите. Такова финансиране може дълго време да остане далеч от очите на спекулативните играчи, които винаги работят във вреда на кредитополучателя, за да напълнят собствения си джоб. Само че подобна операция изисква време, конфиденциалност и подготвен екип, с каквито финансовият министър като че ли не разполага.
nbsp;
*Фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно жалана цел.
