Скандалите около промените в Закона за горите, приети на второ четене през изминалата седмица,продължават. Според екозащитници Европейската комисия вече има основание да наложи тежки санкции и глоби на България заради тези промени. Според тях чрез текстовете им се нарушава правото на свободна конкуренция.
Освен това с норматива се позволява застрояване на горски територии, но по документи те ще се водят незастроени. Предоставя се широка възможност всякакви стопански субекти да се разпореждат с горите, за разлика отпреди, когато със залесените площи, повечето от които са обществена собственост, можеха да се разпореждат само дружества с нестопанска цел. Появява се възможност да бъдат застроявани и земеделски земи, които са защитени от кнституцията .
Макар че нормативът срещна яростен отпор от зелените, при второто му четене в Комисията по земеделие и гори (водещата комисия по този законопроект) са били вкарани огромно количество нови текстове, липсвали при първото. Допълнителните поправки са вкарани от председателя на земеделската комисия Десислава Танева и от заместника й Емил Димитров.
В Закона за горите се връща текст, който е отпаднал през 2011-а. Той дава възможност горите до 2 хектара да се ползват без горскостопански програми. Благодарение на подобна норма в закона преди години са изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и в Стара планина, посочват еколозите.
Нормативът предвижда още освен прокарването на просеките за лифтовете и влековете, горните и долните станции на лифтовете и цялата съпътстваща инфраструктура да се изключват от горския фонд. Прокарани са и разпоредби, които улесняват изграждането на ски писти в защитените територии. Нещо повече – дава се възможност на ползвателите на горски територии да премахват част от почвения слой. Други текстове облекчават значително дърводобива и дървопреработването.
Еколозите настояват строителството на нови курорти да се разрешава само след областен план за развитие на горите или общ устройствен план, за да не се допусне презастрояване по подобие на Черноморието. Те смятат, че е добре за ползването на горите държавна собственост да се заплаща, включително и за заградените ловни територии, както и да не се въвеждат мерки, които поощряват изсичането на горите.
Пистите пък ще се отдават без търг. Според юристи, свързани с екодвиженията , за първи път от 1934-а насам държавата дава възможност на частните лица да строят в държавните гори.
Твърди се също, че инвеститорите ще бъдат облагодетелствани финансово, а ако решат да направят инвестиционно предложение и решат към застроените площи да добавят голф игрище например – тогава могат да получат съответното разрешение без никакъв проблем. Промените допускат безконтролно изсичане на малки частни гори, без да се представя предварително план.
В земеделските земи също може да се строи, без да се променя предназначението им. Досега се допускаше без такъв акт да се строят само постройки за нуждите на селското стопанство. Промяната на един член в Закона за горите и на един в Закона за опазване на земеделските земи според еколозите дава възможност там да се строи почти всичко.
Преди обсъжданите промени законът предвиждаше строителството в горите да се основава на общи устройствени планове и на областните планове за развитие на горското стопанство. Евентуалното одобрение на проекта в този вид ще даде възможност на лицата, придобили държавни гори по реда на стария закон, да ги застрояват на базата на подробни устройствени планове. Приетите промени застрашават и крайречните гори, които са изключително ценни от биологична гледна точка и са част от мрежата Натура 2000. Според новите текстове това вече не са гори и в тях може да се сече, без да са необходими каквито и да било разрешения, коментират еколозите.
Между първото и второто четене е внесена и поправка, даваща възможност държавните гори да се експлоатират над прираста им, което противоречи на философията, следвана в българското горско стопанство през последните 120 г. – горският ресурс никога да не се използва в степен, надхвърляща прираста, който може да даде. Сегашните текстове въвеждат възможността държавата да ползва до 150% от това, което гората произвежда, а това неминуемо ще доведе до загуба на дървесина и ще наруши възпроизводството на горите, коментират еколози. Те алармират още, че между първото и второто четене на закона са били внесени и две промени, водещи до нарушаване на интересите на частните собственици на имоти. Първата от тях позволява ловностопански съоръжения в държавните ловни стопанства, които стопанисват и частни гори, да бъдат застроявани, без да се търси съгласието на собственика. Втората промяна пък дава възможност на държавните горски предприятия, които стопанисват държавните гори, да влизат в имоти, за собствеността на които държавата и частни лица спорят. Те ще могат да ги стопанисват до приключването на съдебната процедура, като си удържат разходите за стопанисване, а остатъка от приходите от тези гори внасят по банкова сметка. След приключването на спора този остатък ще бъде възстановяван на собственика на гората, но без лихвите по него.
В новия закон е предвидената възможност държавните предприятия за дървообработване да контролират частните. Абсурдно е фирми, които на практика са преки конкуренти, да извършват контролна дейност, алармираха членовете на Коалиция За спасяване на горското предприемачество в България. Нека припомним, че наскоро представители на дърводобивните фирми в страната се обявиха в подкрепа на контрола от страна на държавата над добива на дървесина. В същото време обаче на протест срещу промените в Закона за горите излязоха собственици на малки и средни дървообработвателни фирми, които се обявиха срещу борсовата търговия на дървесина, тъй като според тях този ред облагодетелства само големите фирми.
По този повод Димитър Джоков, инженер по горско стопанство и представител на коалицията, коментира, че се променя напълно концепцията на закона, който досега работеше на принципа разделяне на марката от брадвата. Това означава, че маркирането на дърветата, които ще се секат, се извършва от едни лесовъди, други техни колеги на държавна служба проверяват маркираното, а трети извършват сечта, износа на дървесина, залесяването и т.н.
Приетите промени дават право на държавните предприятия да извършват едновременно всички тези дейности, включително и да се самоконтролират, поясни Джоков. Освен това ще контролират и частните фирми в гората, които реално са техни конкуренти.
Според Мария Маринкова от сдружението на частните преработватели Батак проблеми ще създаде и членът в закона, който дава възможност на местни търговци да сключват дългосрочни договори до 10 години с държавните горски стопанства. По думите й това само по себе си не е лошо, но условията за кандидатстване за дългосрочни договори са направени така, че изключват малкия бизнес и дават предимство на определени големи фирми.
nbsp;
