Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков може да изпроси от Европейската централна банка наказателна процедура на България от типа на унгарската. Това ще стане, ако промените в Закона за Сребърния фонд бъдат гласувани от кабинета и впоследствие от парламента, без да се изчака становището на ЕЦБ. Там финансовият министър е изпратил проекта за съгласуване, но в желанието си да прилапа средства от резервния фонд за бъдещи пенсии прибързва, което може да изложи ГЕРБ и държавата пред Европа. Министър Дянков може би смята, че отговорът на ЕЦБ не е задължителен, а консултативен. Бърза справка в европейското законодателство обаче показва, че подобна мисъл е напълно погрешна. Според Лисабонския договор подписът на шефа на ЕЦБ Марио Драги има императивен характер за страните членки на ЕС.
Достоверен източник, пожелал анонимност, заяви за БАНКЕРЪ, че мнението на ЕЦБ за готвените поправки в Закона за Сребърния фонд е крайно отрицателно. И това ще бъде оповестено писмено в близките дни.
Дянков го очаква високо вдигнат червен картон от Драги, каза източникът ни.
Но нека се върнем в България, за да проследим една мила родна картинка, както е написал Елин Пелин. На 5 април финансист ‘b91 загрял телефоните в Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. Разбира се, не той лично, а заместничката му Боряна Пенчева и нейни служители. Телефонистите пратили хабер на Иван Искров и Стоян Мавродиев, че Консултативният съвет за финансова стабилност ще се събере на 9 април, понеделник. Оказало се обаче, че Искров не може да присъства. Той отсъства от България поради отдавна планирана командировка в чужбина през цялата Страстна седмица.
И да бе в София обаче, заседанието едва ли би се провело, защото покана за него няма нищо общо с изискванията на Правилника за работа на Консултативния съвет (КСФС). А те са следните: първо, поканата трябва да е писмена и има съгласувателен смисъл, т.е. трябва да се изчакат писмените отговори на поканените. Затова, второ, тя се отправя не по-късно от седем работни дни преди исканата дата, пише още в правилника. Трето, отделен член в правилата пък гласи, че поне пет дни преди заседанието секретариатът на съвета трябва да разпространи предварителния дневен ред, материалите за заседанието и проектите за решение. Такава епистоларна и документална подготовка Дянков не е извършил. Не е ясно какво щеше да се гледа на 9 април. Може да се допусне, че топфинансистите на държавата са поканени от Дянков на нещо като седянка, не и на висок финансов форум.
Но да се върнем към хронологията на една неосъществена среща. На 6 април (петък) при гуверньора на БНБ и шефа на КФН пристига и официална писмена покана с подписа на Дянков. Най-интересното е, че министърът кани двамата си колеги на заседание във връзка с използването – курсивът наш на Сребърния фонд. Така става напълно ясно, че Дянков иска да използва фонда за покриване на плащания по дълг, а не както евфемистично се изразяваше досега – да разшири възможностите за инвестиране.
Целият устрем е лелеяният нов закон за Сребърния фонд да се промуши през иглени уши. Дянков много добре знае, че Мавродиев е категорично против. Искров също. Ако се съберат тримата, той няма как да го прокара при два гласа против от три възможни. Но несъстоялото се събрание му е необходимо, за да обоснове пред кабинета защо няма предварително съгласуване в Консултативния съвет за финансова стабилност. Аз ги поканих, но те не благоволиха да дойдат, е удобно обяснение.
БАНКЕРЪ провери, че правилникът за дейността на Съвета позволява при служебна заетост, който и да е от тримата титуляри да изпрати на заседанието свой представител, заместник. Искров и Мавродиев обаче няма как да пратят такива, защото не са съгласни да нарушат не само правилника за фонда, но и Закона за държавния бюджет.
В него е записано, че до 31 декември 2011 г. Дянков е трябвало да представи на Съвета Стратегия за управление на дълга за 2012 година, както и за следващите две години. Когато тримата големи се събират (за последен път) на 13 декември, Иван Искров и Стоян Мавродиев подсещат Дянков за законовия му ангажимент. Той обещава да внесе Стратегията по дълга на следващото заседание на КСФС. Това обаче не става вече четвърти месец. Дянков няма никакво намерение да представи такава стратегия и на заседанието, искано от него за 9 април. А използването на Сребърния фонд трябва задължително да е част от забатачената от министъра Стратегия за управление на дълга.
Малко история
Преди два месеца Мавродиев праща писма до Дянков и Искров да се видят на заседание на Съвета, за да обсъдят нетърпящи отлагане въпроси, свързани с управлението на дълговото бреме на България. Както БАНКЕРЪ вече писа, Искров му отговаря на следващия ден, че е готов за среща, докато на Дянков му трябват почти две седмици за отговор. Тогава той пише, че за него е удобно между 9 и 12 април. Мавродиев и Искров изразяват принципно съгласие и започват да чакат предложение за конкретна дата. Следва нов двуседмичен период на мълчание от страна на Раковски 102. Така до 5 април, когато хората на министъра изведнъж демонстрират дисциплина, искайки потвърждение за датата на седянката, но не по отношение на домашното, с което финансист ‘b91 трябва да се яви на срещата.
Вместо среща на 9 април Мавродиев и Искров отговарят с писмо, с което го уведомяват, че имат готовност за заседание още в първите дни след великденските празници.
nbsp;
nbsp;
Дългов хаос
В Закона за държавния бюджет за тази година е записано, че брутният вътрешен продукт на страната ще е 81.6 млрд. лева. Това е предложил Дянков, това са приели депутатите на ГЕРБ. В друг документ обаче, пак подписан от финансист ‘b91 – Националната програма за реформи, е посочено, че БВП ще е 78.5 млрд. лева. Някъде се губят 3 милиарда, коментира икономистът Димитър Чобанов от УНСС. Според него има реална опасност БВП да е с отрицателен ръст, а ние нямаме резерви при такова развитие на нещата. Това ще вдигне дефицита и вместо 1.1 млрд. лв. той може да стигне 1.6 млрд., което е над 2 на сто от БВП, прогнозира Чобанов.
Бюджет 2012 е смятан при твърде оптимистични прогнози за развитието на българската икономика и затова вероятно дупката в хазната ще е по-голяма от очакваното, заявиха икономистите от МакроУоч. Те дадоха предупредителни изстрели за следваната от правителството политика на пресконференция навръх Цветница и поискаха Министерството на финансите да начертае план за бюджета при негативен икономически сценарии, както и да контролира държавните харчове.
Бюджет 2012 е смятан при ръст на икономиката от 2.9 на сто. Всички прогнози обаче бяха ревизирани надолу. Според БНБ растежът ще е 0.7 процента. Европейската комисия пък ни дава 1.4 процента. Когато прогнозите са завишени, се планират и повече харчове, казаха експертите.
Десислава Николова от Института за пазарна икономика пък цитира финансовия министър Симеон Дянков, според когото бюджетът ще издържи и при 1% икономически ръст. Никой обаче не е казал как ще стане това, коментира Николова.
