Буреносните облаци се сгъстяват над финансовата ни система. Доскоро и премиерът, и финансовият министър се хвалеха, че България е една от най-стабилните във фискално отношение държави в Европа. От техните хвалби ще се родят най-вече вицове, особено ако песимистичните сценарии за развитието на европейската и българската икономика се сбъднат. Предупрежденията за това идват не от къде да е, а директно от Българската народна банка, която по принцип е доста пестелива в коментарите си по икономически теми.
На 4 април обаче – по повод 20-годишнината на Асоциацията на банките в България, управителят на БНБ Иван Искров заяви: На база на текущата прогноза за рецесия в еврозоната очакваме забавяне на икономическия растеж на българската икономика през 2012 г. до около 0.7%, от което произтичат преки ефекти за потенциала на банките у нас да генерират доход от собствени източници. Ограниченото търсене на нови кредити поставя банките пред двойно изпитание. Те ще бъдат възпрепятствани да трупат нови буфери по линия на печалбата, а съществуващите класифицирани активи ще продължат да оказват натиск върху наличните резерви. Повечето хора едва ли могат да си разтълкуват това изказване. Онези, които разбират от финанси обаче, са наясно, че зад конкретните термини прозира предупреждение за надвисващи сериозни проблеми.
Първо, какво означава
забавяне на икономическия растеж до 0.7%
Спомняте ли си дебатите при приемането на закона за бюджета за 2012-а? Един от основните спорове беше за неправилно планирания ръст на БВП от 2.9% годишно в макроикономическата рамка. Тогава финансовият министър Симеон Дянков призна, че реалните сметки за приходите в хазната са изчислявани при много по-консервативни допускания – ръст от 1% от БВП. Освен това финансовият министър подчерта, че разликата между 2.9% ръст в макрорамката и 1% ръст, при които е смятан бюджетът, е реален буфер срещу неблагоприятно развитие на икономическата конюнктура. Сега обаче от думите на Иван Искров излиза, че въпросният буфер или е сериозно опоскан или въобще не съществува. А това на свой ред вещае свиване на приходната част, което пък заплашва изпълнението на бюджета.
За подобна опасност предупредиха на 8 април и няколко икономисти, обединени в неформалната група за ранно предупреждение Макро Уотч. Един от тях – Лъчезар Богданов, директно заяви, че правителството не разполага с план Б при ръст на БВП под 1 процент. Колегата му Димитър Чобанов пък смята, че ако предстоящата облигационна емисия не бъде успешна, правителството ще бъде принудено да прибегне до услугите на МВФ. А споразуменията с Фонда невинаги са изгодни за България, защото налагат непопулярни мерки като увеличаване на данъците.
Георги Ангелов от Институт Отворено общество призова изпълнителната власт да се опита да излезе на
балансиран бюджет
като ореже някои от най-неефективните си разходи. Сегашният подход е да се съкращават само капиталовите разходи, които обаче са основни за някои министерства и това не води до положителни ефекти, каза Ангелов.
Според някои финансисти, ако правителството иска да избегне актуализация на бюджета или ще трябва да открие допълнителни източници за приходи, или да намали разходите, или да отложи плащането на някои от тях за следващата година. Все неприятни мерки, които подронват политическата популярност. Проблемът е, че без тях може да си отиде финансовата стабилност.
Свиването на икономиката ще намали възможностите на банките да генерират
приходи от собствени източници
каза Искров. Ще рече, че отпускането на заеми, от които идват основните постъпления на банките, ще става все по-ограничено. Впрочем от близо година кредитните институции се оплакват, че платежоспособните кредитополучатели намаляват. Фирмите, които все още генерират положителни парични потоци, пък трудно се решават да вземат заеми, защото нямат необходимост от разширяване на дейността. Причината е, че намаленото търсене както у нас, така и в чужбина не им позволява да пласират по-големи количества стоки и услуги. Напротив – както се вижда от данните на платежния баланс и текущите отчети за състоянието на вътрешния пазар, износът и потребителското търсене в страната са все по-ограничени. Има симптоми, че приходите на банките от лихви, такси и комисиони се свиват, а отчетеното подобрение на финансовите резултати е за сметка на по-малките разходи за провизии, което може и да е резултат от счетоводни игри.
Започнат ли да падат печалбите
на кредитните институции обаче, ще се стигне до третия негативен ефект, за който предупреждава управителят на БНБ – невъзможност да се увеличават буферите срещу евентуални икономически и финансови сривове. Тук става въпрос за една малко позната на широката публика материя, а именно капиталовата база. Колкото по-голям собствен капитал има една кредитна институция, толкова по-стабилна е тя. Въпросният собствен капитал се формира от вноските на акционерите и от натрупаната през годините, но неразпределена печалба, която обикновено се заделя във фонд Резервен. Всички тези средства се ползват като финансов щит срещу рязко увеличение на проблемните кредити и гарантират сигурността на парите, които клиентите са поверили на банката.
С размера на собствения капитал е свързан и потенциалът за отпускане на нови заеми. Ако той започне да намалява, или както банкерите казват – да ерозира, нищо добро не чака кредитната институция. Хубавото в случая, че целият банков сектор има около 2.5 млрд. лв. капиталов излишък, което означава, че за следващите 12 месеца той може да поеме допълнителни удари от влошената икономическа ситуация. Само че ресурсът му за предоставяне на по-изгодни заеми за бизнеса ще гравитира около нулата. Същото се отнася и за възможността кредитните институции да участват в
покупката на новоемитирани правителствени облигации
nbsp;
– най-вече тези, които министър Дянков планира да пусне за покриване на плащанията по външния дълг в началото на 2013-а. Някои банкови мениджъри още отсега коментират, че доходност от 5.5% съвсем не ги устройва и биха участвали в покупката на облигации от новата емисия, ако получават от тях доход между 6.5 и 7% годишно. И тук стигаме до изказването на Лъчезар Богданов, че правителството има много малко време за пускането на въпросните ценни книжа. Икономистите от Макро Уотч се опасяват, че изходът от изборите в Гърция на 6 май може да доведе до нова вълна на политическа нестабилност, която да предизвика пореден срив на международните пазари, след който българската еврооблигационна емисия да се окаже неуспешна. При това положение кабинетът на Бойко Борисов ще бъде изправен пред алтернативата да изпразни фискалния резерв до оперативния минимум от 2.2 млрд. лв., като използва парите на Сребърния фонд, за да финансира емисията.
А след това?
Бюджетът пак ще е на дефицит, а през 2015-а предстои да се плаща втората част от глобалните облигации, чийто номинал е 818 млн. евро? С какви пари ще стане това?
Всъщност ще остане неопоскан един основен финансов буфер – Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), в който са акумулирани около 1.5 млрд. лв. (767 млн. евро). В момента половината от тези пари са инвестирани в ДЦК, а останалата част са по сметки в БНБ. Въобще няма да е изненада, ако в своето безсилие да осигури ликвидност за бюджета изпълнителната власт посегне и към този фонд, опитвайки се да вкара всичките му средства в държавни дългови емисии. Хубавото в случая е, че инвестиционните решения не зависят от кабинета, а от Управителния съвет на ФГВБ, където БНБ и кредитните институции имат мнозинство. Пък и
ще е върхът на нахалството
с парите, заделени от банките за гарантиране на сигурността на влоговете на гражданите и фирмите, правителството да запушва бюджетните дупки.
nbsp;
nbsp;
Сбъднати прогнози на в. БАНКЕРЪ
От края на 2009-а до момента всички неблагоприятни очаквания за държавните финанси са се сбъднали. Правителството не успя да изпълни актуализирания бюджет за 2009-а, въпреки заканите си, и се провали с бюджета за 2010-а. Когато през септември същата година вестник БАНКЕРЪ предупреждаваше, че управляващите ще посегнат на Сребърния фонд и на парите на здравната каса във фискалния резерв, никой не обърна внимание на това. Година по-късно алармирахме, че трябва да се емитира външен дълг и времето за това изтича. Такова бе мнението и на банкерите, но никой от властимащите не го чу.
Правителството тръбеше, че има по-важни задачи от това да укрепва финансовата стабилност – строеше магистрали, ловеше бандити, влизаше в Шенген. А през това време наследеният фискален резерв се топеше.
Сега сме напът силово да бъдем натикани в ликвидна криза. А защитни буфери срещу подобна опасност вече почти не съществуват.
Преди време бившият финансов министър Пламен Орешарски заяви: България може да е първата държава, която да има проблем с плащането на държавния си дълг, независимо че той е едва 17% от брутния й вътрешен продукт. И нищо чудно да се окаже прав. Още повече че друга мисъл на Орешарски: Размерът на дълга не е от значение, много по-важно е дали умееш да го управляваш правилно, ярко откроява качествата на неговия наследник.
