Между кредита и морала на политиците

Георги Кадиев

В остър словесен сблъсък влязоха настоящият общински съветник от БСП Георги Кадиев и бившият председател на Столичния общински съвет Андрей Иванов. И в пререканията им отново бе замесена Общинска банка, но този път, за да се подсили ефектът, в интригата бе включена и БНБ.

Повод за размяната на остри реплики стана кредитът, който синът на ексшефа на СОС Андрей Иванов е взел от Общинска банка преди местните избори миналата година и непосредствено след разразилия се през август скандал за несъстоялото се общо акционерно събрание на банката. Общината настояваше на него да си върне контролът върху кредитната институция чрез промени в устава и надзорния й съвет. Причината това да не се случи преди изборите бе забатачената кореспонденция между банката и общината, а накрая виновна се оказа служителка на Андрей Иванов. Булото върху тези задкулисни машинации падна чак сега. И се видя, че новият морал на първенците в ГЕРБ по нищо не се различава от този на отишлата си тройна коалиция.

Сега бившият председател на Столичния общински съвет Андрей Иванов си губи времето, опитвайки се да обясни, че заемът от 6 млн. лв., който фирмата на сина му Бранимир Мирчев е получила от Общинска банка през септември 2011-а, е взет по всички правила на играта. Да, той наистина може би е дългосрочен, инвестиционен и при стандартни условия. Получените от Мирчев пари вероятно наистина са вложени в предприятието за замразяване на плодове в село Караново. Не се съмняваме, че вноските по кредита се плащат редовно. За обезпечението няма да говорим, защото нито на общинския съветник Георги Кадиев, който повдигна темата, са му казали цялата истина, нито Андрей Иванов излага в детайли и хронологично всички факти.

В случая важното е друго. Когато представляваш мажоритарния акционер на една банка, както Андрей Иванов, и този акционер е институция като Столичната община, трябва да държиш далеч от нея родата си. Не е морално тя да взема заеми от кредитната институция, чиито съдбини в момента ти е възложено да решаваш.

Ако проектът на сина на Андрей Иванов е бил толкова добър и изгоден, както той самият твърди, Мирчев спокойно можеше да получи финансиране и от друга банка. Те и бездруго се състезават в привличането на добри клиенти. Или бившият председател Столичния общински съвет се е съмнявал в компетентността на банки като УниКредит БУЛБАНК, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк (България) и да не изреждаме нататък. А може би проектът на сина му не е бил чак толкова атрактивен? И затова той се е обърнал към банката, върху която таткото има влияние. Между другото лесно може да се провери изгоден ли е проектът на охладителя на плодове. Достатъчно е той да поиска от друга банка да рефинансира задължението му към общинската кредитна институция и всичко ще излезе наяве. Стане ли тази операция, Андрей Иванов с пълно основание може да твърди, че обвиненията на Кадиев са: Поредната политическа инсинуация срещу мен и общинските съветници от ГЕРБ (б.р. – като не замесва и колегите си), чрез която БСП и нейната градска организация се стремят да решат тежките си вътрешнопартийни проблеми, които се очертаха преди техния конгрес.

В този кредитно-политически спор и Кадиев не е си спестил известна манипулация. В противен случай нямаше да твърди, че: При отпускане на кредит над 500 хил. лв. е необходимо одобрение на всички членове на управителния съвет на Общинска банка, а при над 1 млн. лв. би трябвало да се иска становище и на БНБ. Дълго търсихме из нормативните документи, регулиращи дейността на банките, подобни текстове. Уви, не ги открихме, но намерихме текстовете в чл.45 на Закона за кредитните институции, който, за да не стават грешки, публикуваме дословно в каре. Ако внимателно ги прочетете, сигурно ще забележите, че дори по индиректното обвинение на Кадиев за свързаност между Иванов като представител на мажоритарния акционер и сина му като кредитополучател, може да се спори. Защото синът не може да е какъвто и да е роднина, а още по-малко по права линия на Столичния общински съвет. Но тази правна фигура, както се изразяват юристите, е дискусионна.

Важният текст в случая е, че свързаността важи за кредити, надхвърлящи 300 хил. лева. При тези случаи решението се взема единодушно от управителния съвет на банката или от съвета на директорите. И това става, без каквато и да е намеса на БНБ. Впоследствие обаче тя може да наложи санкции, ако заемът е отпуснат в нарушение на закона или наредбите й. Неслучайно след изказването на Кадиев от БНБ реагираха със следното съобщение: Банковите кредити се одобряват от органите за управление на търговските банки съгласно техните вътрешни правила. В конкретния случай с Общинска банка управление Банков надзор е наложило надзорна мярка за свързаност на лица с миноритарния акционер на кредитната институция с оглед установена голяма експозиция по това време. Тази специфична надзорна мярка няма общо с останалата регулярна кредитна дейност на банката. Подчертаваме, че БНБ не се намесва в кредитния процес на банките и не издава разрешение за кредити.

Перифразирайки една известна сентенция, може да кажем, че в любовта, на война и в българската политика всички средства са позволени. Добре е обаче политиците да имат едно наум, че насаждането на недоверие в банковата система е твърде опасно средство, което някой път може да взриви позициите им.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Коя е най-голямата геополитическа слабост на България?

Подкаст