Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (Закона за Сребърния фонд). Прилагането на изключително консервативен подход при управление на средствата на фонда за периода от неговото създаване до настоящия момент, изразяващ се в инвестиране на средствата му само под формата на депозити в БНБ, доведе до ниска, но положителна номинална доходност. Това четем в приетите от кабинета мотиви на Дянков, въпреки че той самият носи пълната отговорност за сегашното управление на средствата. Ето защо промените целят парите на фонда да могат да се инвестират в български държавни ценни книжа.
Решихме увеличението да стане плавно – 30% през тази година и 40% през следващата, обясни след заседанието на Министерския съвет на 11 април финансовият министър. Каквото и да става обаче, намерението на Дянков да посегне на парите за пенсии е, меко казано, неблагоразумно. За това говори и официалното становище на БНБ, която призовава правителството да оттегли проекта за промени в Закона за Сребърния фонд. Защото независимо от инвестиционната схема, която ще бъде приложена, тя ще доведе до следните няколко неща: Ще използваме парите на Сребърния фонд, които сега са част от фискалния резерв за покриването на бюджетните дефицити за тази и следващата година. А плащанията по глобалните облигации ще подсигурим от емисията нови държавни ценни книжа в размер на 950 млн. евро, която правителството планира да емитира. Равносметката е намаляване на фискалния резерв до 3 млрд. лева (от които две трети са блокирани по фондовете за АЕЦ Козлодуй) и увеличаване на външния дълг с 950 млн. евро. Като при това няма да има ясни перспективи откъде ще бъдат намерени пари за погасяването на глобалните облигации, чийто падеж настъпва през 2015-а.
Впрочем и параметрите, поне тези, които спомена Дянков, на новата облигационна емисия са, меко казано, странни. Според финансовия министър държавата ще емитира пет- и седемгодишни евробонове. Вече са изпратени писма-покани до единадесет банки, които да дадат офертите си за мениджъри на българските ценни книжа, които ще бъдат предложени на международните пазари. Финансовият министър очаква до седмица офертите им да бъдат получени, след което ще бъде съставен списък на три-четири банки, от които за мениджъри ще бъдат избрани една или две. На пръв поглед е странно, че министърът заменя дългосрочен дълг със средносрочен? Обяснението му обаче е просто. При пет- и седемгодишните еврооблигации смятаме, че ще постигнем по-добра доходност, каза Дянков. Ами да, нищо чудно, че финансовият министър иска средносрочен дълг, ако са му обяснили, че при ДЦК с матуритет от десет или повече години доходността, която ще трябва да плаща по тях, ще се доближи до тази на глобалните облигации, емитирани от Милен Велчев.
Само че дори и тази фина маневра за намаляване на доходността може да изиграе лоша шега на Дянков. Доказателство за това е последният търг на левови петгодишни държавни ценни книжа, който тотално се провали. Финансовото ведомство не прие нито една от направените поръчки, защото средната доходност 4.08% годишно, която искаха инвеститорите – банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове и инвестиционни посредници, му се видя висока. Да не се окаже след месец-два, че по еврооблигациите, чието емитиране предстои, доходността ще е същата, че и по-висока. Тогава Дянков отново ли ще откаже поръчките? Едва ли, защото фискалната ликвидност на държавата наистина е в доста деликатна ситуация.
