Проф. Валери Димитров е втори мандат председател на Сметната палата. Роден е на 2 юни 1954 г. в София. Завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски. Доктор по право и доцент по финансово право. През 2001 г. е избран за депутат от НДСВ. Преди това е бил правен съветник в БНБ и член на съвета на директорите на Централния депозитар. Женен, има две деца.
nbsp;
Г-н Димитров, колко партии досега са били заличени от регистъра заради нередовно или непълно подадени отчети пред Сметната палата?
– За последните шест години са закрити над 200 нежизнеспособни партии, които не подават отчети и не участват в изборите. Процедурата е следната – ние изпращаме данни на прокуратурата, тя образува производство и съдът ги закрива. В момента регистрираните партии са 180. Всички, получили над 1% на изборите и всички парламентарно представени партии обаче са подали отчети.
Има ли практика да се сключват договори като този между предишното правителство и Хохегер, в които цялата сума се е превежда авансово?
– Не са обичайна практика, но има такива случаи. Нека да поясня, че няма правна забрана да се изплати един договор изцяло авансово, но за да бъдат защитени финансовите интереси на възложителя, трябва да има насрещно обезпечение. Когато се харчат бюджетни пари, е необходимо да има гаранции. Договорът с Хохегер не защитава напълно интересите на МС, защото е изплатен изцяло авансово в края на 2007 г., а банковата гаранция е 67 на сто от размера на договора. Така нищо не дава сигурност, че той ще бъде изпълнен качествено и в срок. Парламентът ни възложи този одит през 2009 г. и задачата обхващаше времето от 2008 г. до средата на 2009 година. Дотогава МС не е бил обект на такава проверка. Оказа се обаче, че има и други договори на МС, по които са се изплащали авансово сумите. Това са лоши договорни практики. Никой разумен човек не би сключил подобни договори за сметка на собствените си пари.
Кои са останалите договори с подобни нарушения?
– Те са изпратени на прокуратурата и не мога да говоря за тях. Публикувахме онази част от доклада, която не съдържа данни за престъпления. Останалата не подлежи на оповестяване, докато обвинението не се произнесе. Възприехме този подход, защото прокуратурата не отговори на сигнала ни близо две години и половина, а по закон трябва да ни уведомяват какво се случва. Има и други одити, възложени от Народното събрание през 2009 г., по които установихме, че има данни за престъпление. Те са за дейността на ДФ Земеделие, АПИ и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Има ли законов срок, в който прокуратурата трябва да се произнесе дали е имало престъпление?
– Не, няма такъв срок.
Миналия месец публикувахте тези доклади за периода на предишното управление. Прави впечатление, че оттам излязоха и други данни, които подкрепят тезата на управляващите за злоупотреби на предишния кабинет. Как може Сметната палата да се противопостави на опитите за политическа употреба?
– Няма политически натиск върху Сметната палата. Разбира се, парламентът може да ни възложи да направим до пет одита годишно. Предстои да ни възложи одит за лекарствената политика в Министерството на здравеопазването и здравната каса – бюджетната комисия вече гласува това решение. Трябва да се види и доколко се е подобрило управлението на обществените средства. Одитите не са самоцелни, те не се правят, за да се стигне до някакъв публичен скандал. Данъкоплатците трябва да знаят как се управляват парите им, активите на институциите и съответно управлението да се подобри.
Според Сметната палата ПУДООС е загубило близо половин милиард по време на тройната коалиция. Защо обаче не сте го проверявали преди 2009 г., докато са ставали злоупотребите?
– По отменения Закон за Сметната палата, който беше в сила тогава, ПУДООС можеше да се провери само с решение на парламента. Това се отнася и за всички останали държавни предприятия. През 2008 г. по косвен път установихме големи проблеми в това предприятие, одитирайки общини, които са получавали средства от него. Ние поискахме да го проверим още тогава, но мнозинството от предишното Народно събрание не пожела да ни възложи тази задача. Това стана чак след парламентарните избори. Както е известно, установихме не само нарушение на закона, но и, бих го нарекъл, буквално прахосване на пари. Което пък е показателно, че когато една бюджетна организация стои дълго време извън контрол, рискът от управленски провал и злоупотреба винаги се засилва. По новия закон Сметната палата вече може да проверява както ПУДООС, така и останалите държавни предприятия.
Има ли други законодателни недомислици, които пречат на Сметната палата да върши ефективно работата си?
– Те бяха преодолени с новия Закон за Сметната палата. Както вече казах, до 2010 г. не можехме да проверяваме държавни и общински предприятия, а в тях са съсредоточени огромни публични активи. Други национални сметни палати традиционно имат такива правомощия. От надзора ни бяха изключени и приватизацията, и концесиите, можехме да контролираме само приходите от тях. Това законодателно решение, взето още при възстановяването на палатата през 1995 г., според мен е с доста съмнителни основания. В момента обхватът на дейността ни обаче е достатъчно широк.
В кои закони бихте предложили да бъдат нанесени промени, за да стане работата на държавните институции по-прозрачна?
– Законът за устройството на държавния бюджет например не е добра основа за модерно управление на публичните средства. Смятам, че той трябва да бъде променен и да се поставят основите на програмното бюджетиране. Това означава управлението на фискалните средства да бъде ориентирано към резултати. Големият проблем на публичния сектор е, че там има средства, които просто трябва да бъдат изхарчени, но за какво и за какви резултати – това не е толкова интересно и важно.
До каква степен финансовият министър има право да отпуска допълнителни средства, без да се налага актуализация на бюджета в парламента? Реални ли са цифрите, когато се сравняват фискалните рамки година с година, при положение че в тях не са включени тези суми?
– Ролята на финансовото министерство в бюджетния процес наистина трябва да бъде реформирана от законодателя, защото там има сериозни проблеми. Това е и една от основните ни констатации от последния одит в Министерството на финансите за ефективността на бюджетния процес. Министърът на финансите има твърде широки правомощия за корекции по бюджета. Приема се един вариант, който след това се коригира многократно. При някои бюджетни организации това става по 50, 70, и дори над 100 пъти.
Има ли законови ограничения за сумите, за които финансовият министър може да прави корекции?
– Правото му да ги прави е законово регламентирано. Но той не е обвързан с критерии и приоритети, има пълната свобода. Трудно е обаче да се установи защо на една бюджетна организация се предоставят допълнителни средства, а на друга се отказват. Действа се по усмотрение. Ние смятаме, че това не е добра практика. Така бюджетна организация може да получи между 25 и 30 на сто повече от отпуснатите й средства за годината. За одитирания период – от 2008 г. до средата на 2011 г., корекциите по бюджета са над 3500. Разбира се, това не е практика, която е измислена сега, тя е вече на повече от 20 години.
Има ли начин да се провери какви са корекциите чрез публични източници?
– Могат да се видят, като се сравнят данните от годишните финансови отчети с тези, които са приети в държавния бюджет за годината. Но това е доста трудно, а и не всички първостепенни разпоредители публикуват отчетите на сайтовете си. Не е проблем, че се правят корекции – това е напълно нормално. Въпросът е това да става публично и обосновано, както и да има информация до какви резултати са довели те.
Кои са най-честите нарушения, свързани с раздаването на бонуси и допълнително материално стимулиране?
– Не може да се говори за нарушения, а за идеология на работата в публичния сектор. И друг път съм казвал, че чрез назначенията в администрацията негласно у нас се води борба срещу безработицата. А всъщност колкото повече хора се наемат, толкова по-ниски са техните заплати. Публичният сектор не трябва да се превръща в пристан за нископлатени и бездействащи служители. От този модел все още не сме се освободили, а той насърчава корупцията и лошата работа. Според мен трябва да има много по-малко публични служители, които да работят за много по-добро възнаграждение.
Разполагате ли със статистика каква част от сигналите за нарушения, които Сметната палата оповестява, водят до присъди или санкции, потвърдени на последна инстанция?
– Не разполагаме с такава статистика. Има още много какво да се желае от взаимодействието между Сметната палата и прокуратурата. Между двете институции няма добре работеща връзка – проблем, който съществува отдавна. Вече сключихме споразумение за достъп до тяхната информационна система и ще можем да следим как се движат преписките, образувани по наш сигнал. Процедурите в прокуратурата обаче са много продължителни.
Кои са най-тежките имуществените и парични санкции, които палатата може да наложи?
– В момента най-високи са по Закона за обществените поръчки. За юридически лица имуществените санкции достигат до 50 хил. лева. За физическите лица – ръководител на организация и други длъжностни лица, глобите стигат до 10 хил. лв., като за най-често повтарящите се нарушения минималните са по две-три хиляди лева. Но трябва да се има предвид, че глобата е за всяко отделно нарушение, а при нашите проверки обикновено откриваме по няколко нарушения на ЗОП. По Изборния кодекс също има сериозни санкции.
Проследявате ли обжалването на наказателните ви постановления?
– Разбира се. В последните дни имаше потвърдени санкции, но все още е твърде рано.
А откога ги налагате?
– Законът действа от януари миналата година. Ние започнахме да издаваме наказателни постановления едва в последните месеци. Има известно технологично забавяне, което е неизбежно. Трябва да минат поне няколко години, за да се очертаят по-ясни тенденции.
