Изгубеното поколение. Тази фраза все по-често се използва за младежите на Европа, които в резултат на глобалната икономическа криза и рецесията се оказаха ненужни, невярващи и тежко безработни. Именно поради факта, че гневните протести на младежки формации във всички държави от Евросъюза заплашват да взривят социалния мир, Европейската комисия започна инициатива Възможности за младежта. Тя цели пренасочване на непохарчените фондове към програми за насърчаване на заетостта. Според стряскащата статистика 7 милиона млади хора в 27-те страни членки не работят и не учат. И комисарите логично настояват безработицата сред най-уязвимата възрастова група да бъде включена в показателите за финансово здраве на всяка държава, които са наблюдавани под лупа. Експертите от Брюксел смятат, че правителствата трябва да бъдат насърчени да вземат мерки срещу рекордно високата незаетост сред младите, за които е по-трудно да намерят работа заради ограничения си опит.
България не фигурираше в първоначалния списък с осемте държави, в които проблемът е особено тревожен и които се нуждаят от подпомагане. Испания, Италия, Ирландия, Гърция, Литва, Латвия, Португалия и Словакия ще получат експертиза от еврокомисията как да въведат допълнителни мерки, като използват непохарчените средства от структурните фондове за периода 2007-2013 г., които са общо 82 млрд. евро. Защото според националните отчети младите безработни в осемте страни са над 30 на сто. Листът бе обявен още през януари, но оттогава никой от правителството ни дори не си отвори устата, за да вербализира поне наченки на държавна политика по този въпрос, камо ли да изпратим национална позиция и да искаме присъединяване.
А може би управляващите се изплашиха, че
ще трябва да пренасочат част от милионите
nbsp;
за (разпадащи се) магистрали и закриване на училища към социална политика и интеграция? Факт е, че се наложи европарламентаристът ни Ивайло Калфин да ни отсрамва, като свърши работата на политическите си опоненти. Той издейства позволение България да получи около 2 млрд. евро от фондовете на ЕС, за да се оправи с младежката безработица, както и да подкрепи малкия и средния бизнес. Въпросът е, че е необходимо някой да ги поиска, като преди това официално си признае колко трагична е ситуацията у нас.
Самият Калфин изрази учудването си, че не сме в списъка, след като безработицата сред младежите ни е 25.6 % и значително превишава средните европейски нива, а в същото време най-бавно усвояваме евросредствата и затова имаме свободен финансов ресурс. Отсъствието ни обаче си има логично обяснение и то е, че за управляващите такъв проблем не съществува или поне е сведен до нищожни параметри, които контрастират с реалното състояние на нещата. Така например от ревизираната неотдавна Национална програма за реформи (2012-2020 г.) научихме само, че безработицата сред младите хора се е увеличила почти два пъти през периода 2008-2010-а. Но никой от експертите, писали отчета с елементи на разсъждение, не се ангажира да посочи конкретно число.
Ако вярваме на данните от Националния статистически институт и Агенцията по заетостта, картинката пък направо е идилична и страната ни се оказва отличникът на Европа. Двете наблюдателни институции благосклонно констатират, че
безработните младежи за 2011-а
са били между 63 и 65 хил. души. Като в партийно комюнике от ерата на Тодор Живков едната от тях бодро заявява, че младежката безработица е във фокуса на обществото и правителството, особено в условията на криза, а младежите са основна целева група на активната политика на пазара на труда през последните години. Е, как тогава Европа да ни отпусне допълнителни средства, след като вижда насреща си умишлено изкривен образ на утопично идеалната държава.
По-важният въпрос обаче е дали наистина се нуждаем от още пари, след като от досега похарчените май няма никаква полза? Четири са основните приоритети, по които еврокомисията ще дава допълнително финансиране. Това са намаляването на броя на преждевременно напуснали ученици, адаптирането на учебните програми и съобразяването им с нуждите на пазара, разширяване на възможностите за работа и обучение на работното място и улесняване на достъпа до първа работа. И в момента у нас действат една дузина тематични програми, насочени към намаляване на младежката безработица. Повечето отговарят на заложените от Европа цели, като по тях вече са изплатени стотици милиони евро, а нещата дори се влошават.
Преди по-малко от седмица експерти от Икономическия и социален съвет обявиха, че
над 15 хиляди ученици са отпаднали
от системата на образованието ни през миналата година по социални и икономически причини. Не на последно място и защото някои от тях се затрудняват с учебния материал. В същото време по програмите за оптимизиране на училищната мрежа в периода 2009-2011-а бяха похарчени 62.7 млн. лв. (при планирани 95.8 млн. лв.). Но след одит на Сметната палата се установи, че голяма част от средствата са потънали в общинските бюджети и са изразходвани не по предназначение. Тоест учениците продължават да си отпадат.
Колкото до учебните програми, бизнесът напоследък нееднократно се оплаква, че подготовката на кадрите, завършващи средно образование, не е достатъчна за реализацията им на трудовия пазар. Учебниците в професионалните училища не са актуализирани от години, разпределението между практика и теория е неправилно, отделя се много време на общообразователните предмети за сметка на обучение по специалността, преподавателите са недостатъчно компетентни, посочиха в анкета представителите на компаниите. Подобна е ситуацията с висшето обучение. Фирмите отбелязват, че дефицит на знания има за всички позиции, като той е най-голям при оперативните специалисти, технолозите, квалифицираните работници и мениджърите. Обучението е със слаба практическа насоченост, учебното съдържание при теоретичното обучение не е осъвременено, а университетите определят план-приема си на база капацитет и налични преподаватели, без ясна визия и приоритети.
Такова животно като работа и обучение на работното място в България никога не е имало, няма и да просъществува. Просто защото бизнесът е притиснат от кризата и неблагоприятната среда, създадена му от държавата. Затова е принуден да уволнява, а не да назначава нови служители. Оцелелите пък работят за двама, за да запазят мястото си и последната им грижа е как да се усъвършенстват професионално.
По отношение на приоритета улесняване на достъпа до първо работно място отдавна сме задминали бедните европейци, тъй като вече сме предприели десетки неработещи мерки. То не бяха стажове, програми, включвания, облекчения за работодатели и прочее. Например до 2013-а ще осигурим шестмесечни платени стажове при работодатели от частния сектор за общо 1159 безработни младежи по схема на стойност 17.9 млн. евро. Старт на кариерата ще даде възможност на над 1000 завършили висшисти да се обучават в държавната администрация. В изпълнение на Националната стратегия за младежта (2010-2020)
ще профукаме 132.4 млн. евро за насърчаване
на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги и развитие на междукултурния и международния диалог, каквото и да значи това.
Грандиозната програма Работа за младите хора в България 2012-1213 г. пък ще представим на неформално заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 24 и 25 април в Хорсенс (Дания). Докладът ни Младежката заетост и социалните услуги под натиск трябва да изтъкне успехите ни в активирането на младите българи. Би следвало да подчертаем, че работодателите нямат свободни позиции, но прибират държавни пари за стажантите, изтърпяват ги за необходимия срок, след което ги отпращат поживо-поздраво вкъщи. Важно е също да се изтъкне, че малцината оцелели, влизащи в графата безработни реализирани младежи, са стимулирани (съгласно Националния план за действие по заетостта) със заплати от 138 евро при пълен работен ден и 179 евро за висшисти. Явно, за да си тръгнат сами. И накрая, следва да се отбележи, че отчитаме сериозен напредък, след като безработните млади хора (според държавната статистика) са били само със 190 души повече през 2011-а в сравнение с предишната година. Когато нямаше чак такова изобилие от държавни политики.
