В голяма част от популярните ни футболни клубове напоследък вървят динамични процеси, които след време поне частично може би ще ги изравнят като структура и организация с европейските им събратя. Става въпрос за вече изявената тенденция конвертируемите футболни марки у нас постепенно да преминават в ръцете на големия корпоративен капитал. Времената на едноличните собственици от типа крал-слънце, които самостоятелно издържаха отборите и поемаха позитивите и негативите от управлението си, изглежда, постепенно започват да отминават. Популярни лица от прехода като Николай Гигов и Тодор Батков все по-трудно намират начини да осигуряват пари за футболните си проекти и са склонни да се разделят с тях.
На преден план в най-популярната игра все по-често излизат финансово стабилни компании, за които собствеността върху футболен клуб е добър начин да рекламират бизнеса си. Този модел отдавна е познат в Европа. Много подходящ пример е Силвио Берлускони, който първо създаде най-голямата медийна империя в Италия – Медиасет, а след това групата закупи Милан, за да се легитимира на пазара. По същия начин фамилията Аниели от десетилетия насам освен със заводите Фиат се асоциира и с италианския гранд Ювентус. В нашата действителност симбиозата бизнес-футболен тим обаче се изгражда по-предпазливо и с бавни темпове заради съществуващите пречки от всевъзможен характер. Напоследък се налага практиката бъдещите собственици да влизат в клубовете първоначално като спонсори, за да се уверят, че бъдещият проект може да бъде печеливш.
Само през сезон 2011-2012
в два отбора от А група
nbsp;
се осъществиха тихи преврати. Смяна на караула очевидно ще има и в столичния Локомотив. Въпрос на дни е Гигов да обяви, че се оттегля от финансирането на железничарите. В новия управителен съвет на клуба от Надежда се очаква да влязат представители на едрия бизнес. Твърди се, че бъдещите инвеститори подготвят генерални организационни реформи, които включват и вземането на концесия, а след това и префасонирането на стадион Локомотив. Сред най-спряганите имена е това на собственика на Софарма – Огнян Донев, и въпреки че той отрече за интерес към футболен клуб, подобен ход е възможен, защото така компанията би могла да възвърне поразклатения си след скандалите с цените на лекарствата имидж.
Търсене на
позитивен имидж и добри позиции
nbsp;
на българския пазар са ключовите фактори за постепенното навлизане на руската Внешторгбанк (ВТБ) в Левски. Официално тя все още се води спонсор на сините, като се ангажира да дава 1.5 млн. евро на сезон. Но вече е пределно ясно, че тази помощ съвсем няма да е безвъзмездна, а е част от дългосрочна стратегия. Парите към Батков ще изтичат по схема на вноски и когато той получи и последната стотинка от близо 17-те млн. лв., с които е кредитирал Левски, отборът на народа ще има нов собственик. Руснаците вече интегрираха на Герена своя човек Иво Тонев за изпълнителен директор, но бившият шеф на Локомотив (София) засега не е в силна позиция да взема управленски решения, защото контролният пакет акции още е в ръцете на Батков.
Настоящото двувластие се отразява най-много на трансферната политика на тима. Адвокатът явно не иска да развързва кесията си за футболисти, чиито права в скоро време няма да държи, а банкерите няма да купуват скъпи играчи, които могат да бъдат препродадени преди окончателното финализиране на сделката. Има и нещо друго. Дори участието на сините в евротурнирите догодина вероятно не е желано от бъдещите собственици, защото те ще се стремят да развият българския си проект на чисто, без да наследяват разходи от стотици хиляди левове за обречени гастроли из Европа на сегашния несъстоятелен отбор. Иначе ВТБ доказано има сериозни интереси във футбола, като първоначално беше спонсор на ЦСКА (Москва), а през последните сезони издържа друг от руските грандове – Динамо (Москва), като кредитира строежа на новия му стадион за 280 млн. долара. Така че парите за нея не са проблем, но ще бъдат отпуснати, когато му дойде времето.
Преди около година
финансистите влязоха във футбола
nbsp;
чрез Корпоративна търговска банка, придобила собственост върху един от най-популярните и подкрепяни отбори – Ботев (Пловдив). Мажоритарният й собственик Цветан Василев закупи 90% от акциите на канарчетата, а 10% тогава останаха за Сдружение Ботев Пловдив, съставено от бизнесмени, ветерани и фенове. Най-успешният пловдивски клуб бе трансформиран в акционерно дружество с президент Юли Попов, което е управлявано по съвременен бизнес модел. Неотдавна, по време на честванията на 100-годишнината на Ботев, Василев заяви, че амбицията му е да го направи №1 в България. Ще работим в дългосрочен план, ще инвестираме в инфраструктура, защото това е най-важното условие за развитието ни. Ботев винаги е разчитал на юношите си и затова ще държим на тази насока, изтъкна банкерът. И наистина, школата на канарчетата постепенно започва да се измъква от блатото, в което я беше вкарал предишният собственик Димитър Христолов. Въпреки отличните условия за работа в тима засега като слабост може да се отчете представянето му в Б група, където Ботев изостава на 7 точки от лидера Етър.
Междувременно започна ремонтът на клубния стадион Христо Ботев. В първия етап от реконструкцията му ще бъде напълно подменен теренът, който трябва да бъде съобразен с всички съвременни европейски изисквания. Ремонтът на трибуните ще се забави с 4-5 месеца заради проблеми с концесията. Ботев обаче подписа с община Пловдив договор, според който ще получи стадиона в кв.Коматево за 35 години. Там ще е базата на жълто-черните, в която ще се инвестират 4.7 млн. лв. за построяването на няколко тренировъчни игрища, паркинг и хотел.
По любопитен начин се развива проектът Черноморец, откакто председател на съвета на директорите е шефът на Петрол ХолдингМитко Събев. Първоначалната цел бе с големи инвестиции да се гонят бързи резултати. Срещу космически за нашите стандарти заплати в Бургас бе привлечен тандемът Красимир Балъков-Фреди Бобич, който трябваше да създаде германска организация на работа. В състава на акулите бяха взети скъпоплатени наемници и дълго време отборът бе сред най-конкурентоспособните в елита, като дори се целеше в титлата. Но в един момент
финансовата политика се обърна
nbsp;
на 180 градуса. Черноморец бе оставен на самоиздръжка, а в трансферната политика вече се разчита на юноши от школата на сателита от Поморие, както и на перспективни чужденци, идващи като свободни агенти. Много важна за осъществяването на печеливша стратегия е ролята на мениджъра Димитър Димитров. Херо сам избира новите си футболисти и вече има няколко доста успешни попадения като Жужу, Анеси, Асис и Шаешу, които са конвертируема футболна стока. Дори и да разпродава водещите си играчи, отборът не губи от класата си, като в момента бургазлии, заедно с Лудогорец, играят най-зрелищния и динамичен футбол в елита.
Гордостта на Стара Загора – Берое, пък неотдавна стана част от активите на ТЕЦ Марица-изток 2, която от своя страна влиза в Българския енергиен холдинг. Дружеството бе регистрирано с уставен капитал 50 хил. лв. и е управлявано от борд на директорите на компанията майка, базирана в село Ковачево. Интересното е, че акциите бяха прехвърлени безвъзмездно от сдруженията с нестопанска цел Бизнесът за Берое и Национален фенклуб Берое – Стара Загора, а новите собственици поставиха като единствено изискване клубът да има повече вземания, отколкото задължения. Досега държавата показва, че може да бъде и добър стопанин, що се касае до издръжка на футболен тим. Берое се измъкна от зоната на изпадащите в А група, а почти без пари бяха привлечени класни за нашите стандарти футболисти, които са обект на интерес от страна на грандовете ни. Предизвикателство за новото управление ще бъде да намери нова силна фигура, която да движи клубните дела, след като Илиан Илиев ще поеме Левски от лятото.
