Г-н Ангелов, що за финансов инструмент е специалната емисия ДЦК, която Дянков последно афишира?
-Това е един неликвиден инструмент. Сребърният фонд ще направи неликвидна инвестиция, която никога няма да плати. А законът за фонда изрично го забранява. В него пише, че той може да инвестира средствата си само в ликвидни книжа. Ако част от него се инвестира в неликвидни ценни книги, то тази част престава да бъде част от него и респективно – от фискалния резерв. И какво стана? Стана по-лошо! Преди Дянков искаше да инвестира в нормални емисии на ДЦК, а сега – изведнъж, в специални. Той ще заключи пари примерно в 10-годишни ДЦК, вторичен пазар за тях едва ли ще има, а плащането им ще бъде грижа на някой друг министър, които също може да откаже да ги плаща и да ги преемитира.
Може да стане нещо като облигационния заем при соца ли? Дядо ми си беше пожелал да му сложим държавните облигации в ковчега като свидетелство за глупостта му.
– Точно за това говорим – за вероятността този кеш от Сребърния фонд да изтече и никога повече да не се върне в това си битие.
Становището на Европейската централна банка императивен характер ли има, или е консултантска услуга за Дянков?
– Не знам точният отговор. Но си мисля, че след като ЕЦБ реагира толкова щателно на един проектозакон, който не е свързан директно с осъществяването на нейните законови правомощия, е ясен сигнал за ангажираност. ЕЦБ явно е загрижена, че Схемата Дянков ще повлияе на определени важни български индикатори, които са свързани с Маастрихтския договор. Най-вероятно България ще има проблеми с тях. Както знаете, като ехо от кризата, ЕЦБ гледа скептично на страните от периферията на ЕС по принцип и по тази причина България беше включена в процедурата по дисбаланси. Дянков се готви да даде на ЕЦБ още един аргумент за скептично отношение към страната ни.
Какъв, просто казано, е вътрешният финансов риск?
– Това е всъщност основният въпрос. Фискалният резерв на страната ни вече е толкова нисък, че ако от него се изкара и Сребърният фонд, той ще намалее почти наполовина. Страната остава без кеш – това е силно рискова ситуация, която е сравнима само с игра в казино.
Какво е поведението в ситуация на криза на други страни?
– Датчаните силно увеличиха резервите си. Подобно е поведението и на балтийските държави. И двата примера за развитие на икономиките са доста далеч от това, което се случва в Гърция, но правителствата там се презастраховат срещу последиците от кризата. При нас се следва точно обратната логика – криза е, давайте да харчим резервите. Затова само за три години фискалният резерв беше стопен от 12 на 4 млрд. лв., а сега се готви и ново преполовяване.
Може ли непослушанието на Дянков да се отрази на световния имидж на страната ни?
– Това е една сериозна опасност – операциите по вътрешния дълг съвпадат по време с емитирането на облигации по външния дълг. Аз съм категоричен: не е добър сигнал за пазарите, ако един финансов министър прави напук на БНБ, ЕЦБ и КФН едновременно. Дянков продължава да упорства и писмото му до Марио Драги показва, че той няма да вземе под внимание нито една от препоръките. Обобщено, по проекта на Дянков има само отрицателни становища досега.
Не е нарушение на закона това, че Дянков вече четири месеца не представя Стратегия за управление на дълга, което трябваше да стане до края на декември миналата година и при липса на стратегия той прави стъпки, които не са съгласувани с Комисията за финансова стабилност?
– Абсолютно сте прав. Дълг не се управлява с хрумвания.
