Имотната мафия надви държавата

Migration Image

Имотната мафия за пореден път доказа, че е по-яка и по-гъвкава от държавата. Отделен въпрос е, че и тя непрестанно, и даже без натиск, прегъва коляно да полегне в партер. Ярка илюстрация на нейната безпомощност е случващото се с базата на спортната академия в Несебър. След повече от три години спорове, дела и протести държавните институции и шефовете им начело с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, с министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова и на спорта Свилен Нейков се озоваха с вързани ръце и не могат да спрат застрояването на терените в базата на Националната спортна академия в Несебър.

Скандалът около тези парцели и постъпателното късане на парчета от базата започна още през 2009 г. (в. БАНКЕРЪ първи писа за тези посегателства още тогава). Разправиите гръмваха и затихваха, но проблемът така и остана нерешен. До поредния протест на студентите през изминалата седмица. Няколко дни по-рано част от тях изядоха пердаха от работещите там служители на фирма Империъл бул тръст, чиито собственик е общинският съветник от Несебър Георги Георгиев. Протестите на студентите доведоха единствено до назначена от министър Павлова извънредна проверка за законността на извършващото се строителство.

Още на срещата на министрите с ректора на Националната спортна академия Васил Левски доц. Пенчо Гешев и със студентите стана ясно, че възможностите на правителството да се намеси ползотворно в точещия се с години проблем не са особено големи. Лиляна Павлова определи ситуацията като параграф 22, тъй като НСА не притежава акт за собственост върху терените, а само за сградите там. За спорните 6 дка, върху които сега инвеститорите се канят да вдигнат пет хотела, се водят шест съдебни дела. Четири от тях са приключили в полза на частните собственици, благодарение на което са получили законни разрешения за строеж.

Министър Цветанов пък призна, че е наясно, че

реституцията на земите в района е, меко казано, съмнителна

и тепърва ще се изяснява ситуацията около законността й.

Нека припомним, че още през миналата година бургаската прокуратура образува досъдебно производство на основание чл.198, ал.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (за престъпление по служба) по повод на възстановяването на правото на собственост върху част от тези земи в землището на Несебър. Държавното обвинение беше стигнало до извода, че 12 имота, разположени на над 40 дка , са върнати на собственици при доста странни обстоятелства. Именно при опита да бъде извършена сделка с един от тези имоти през 2011-а беше задържан председателят на Административния съд в Бургас Атанас Вълков. Ставаше дума за парцел с площ от 12 дка, реституиран уж на наследници на собствениците му и впоследствие прехвърлен на неговата майка. Наказателното дело все още чака ред за съда….

Вестник БАНКЕРЪ се натъкна на

доста любопитни документи

свързани с част от сделките със земи, на които е построена базата на спортната академия. Според тази документация първият строител се появява на територията на спортния комплекс през 2002 година. Това е фирма Спектър ООД, управлявана от Станимир Георгиев. По това време е издаден първият констативен нотариален акт за имот от 600 кв. м и за построената върху него едноетажна панелна сграда от 80 кв. метра. Основание да бъде издаден е приватизационна сделка, в която Спектър придобива общинска фирма Агрострой ЕООД. Данъчната оценка на имота по онова време е впечатляващите 6479 лева. Много бързо около този терен на бивши собственици са върнати и други земи, които те светкавично продават на Георгиев. Така се оформя парцел от близо 2.5 дка, за който скорострелно са издадени строителни книжа и се изгражда кооперация. Апартаментите в нея също толкова бързо са препродадени на трети добросъвестни купувачи. Спортната академия вече разполага с влязло в сила съдебно решение ( №214 от 31 юли 2009-а), с което теренът трябва да бъде освободен и да бъде върнат във владение на НСА. Разбира се, това все още не се е случило, тъй като сега академията трябва да води дела с добросъвестните купувачи.

Реституцията на тези земи също е протекла доста странно. Протоколът за установяване на границите на бившия имот са подписани само от наследниците, върху него липсва подпис на общински или областен служител, както повелява законът.

Любопитна подробност е, че според някои източници фирма Спектър е близка с фирми от кръга на на акционерното дружество Балканстрой на братя Калоянови.

Що се отнася до другите собственици на земи,

сред тях също няма случайни хора

С близо 13 дка на територията на спортната база е успял да се вреди и друг герой на редица наши публикации (нерядко посветени на усвояване на общински земи…) – собственикът на акционерното дружество Гео пет М и строителен предприемач Георги Георгиев (известен и като кумеца на Румен Овчаров). През септември 2004-а фирмата на Георгиев купува от някоя си Стойка Иванова имот от 12 235 кв. м за 40 711 лева. Няма да коментираме сумата, която е очевадно смехотворна – 3.32 лв. за кв. м на брега на морето. Повече внимание в случая заслужава друг факт: че решението на общинската поземлена комисия, с което Иванова е провъзгласена за собственик на този имот, носи дата 11 август – ще рече месец преди сделката. Това обаче не е всичко – основание за връщането на земята е представена с протокол №6 от 12 септември 1939-а на тогавашната общинска комисия за оземляване на земеделски стопани. Именно в него на последно място е вписано името на бащата на новата собственичка – Иванов. При проверка в териториалния архив в Бургас (фонд №151 К, арх.129, лист 16) действително съществува такъв протокол, но в него последните вписани земеделски стопани са Кирил и Катя Спирови, а последно в списъка е читалище Четец. Как се е озовало името на Иванов в реда между последния оземлен стопанин и читалището, можем само да гадаем…

Подобна е ситуацията и с купища други имоти в околността. Според доц. Константинов от катедра Водни спортове на НСА истинските собственици, които имат основание да получат имотите си в реални граници, са не повече от четири-пет. Втората най-голяма категория собственици са тези, които са закупили право на строеж от община Несебър и тези, които са обезщетени срещу собственост върху земи в други райони на общината. Хората от последната категория ползват широко известната практика на заменките. Несебър също претендира за около 35% от площта на националния обект Водно-учебна спортна база на НСАВасил Левски – Несебър. Необходимо е да напомним, пояснява доц. Константинов, че НСА (в миналото ВИФ Г.Димитров) има бази в Несебър, първо, на провлака – като палатков лагер (през 1952 г.), през 1959 г. се премества в съседния залив на бунгала, а от 1974 г. отива в местността Акротирия – два акта за собственост описват границите на имота, в които влизат спалният комплекс, хранителният блок и целият терен от около 150 дка. На юг теренът опира до крайбрежна ивица, на север стига до военното поделение, на изток граничи с терен на МС (комплекс, който не е построен). Днешният си вид базата е придобила благодарение на вложенията на държавата в продължение на десетилетия, подобрявайки условията за учене и отдих. Тя осигурява над 120 плавателни съда от всички видове и класове, превръща Буруна в едно от най-зелените кътчета на крайбрежието. Само озеленителният план, реализиран в периода 1971-1980 г., е дал живот на над 10 хил. растителни вида тук. Всъщност е изграден малък град със собствени водоизточници, с мрежа от вътрешни алеи, с четири червени корта и с десет игрища. Има също и подземна напоителна система. Построеният през 1988- а железобетонен кей и удобния залив с плаж предоставят отлични условия за обучение по плуване, гребане, ветроходство, водни ски, водно спасяване и т.н.

За всичко това се говори от години, но направеното от държавата сякаш не съществува. Напротив, от години сегашните собственици на терени наслагват вече

истински документи, съставени на база, меко казано, спорни такива

Апетитите са обясними – освен всичко друго тези терени са почти единственото зелено парче земя по цялото ни южно Черноморие (с изключение на базата на Министерски съвет в Слънчев бряг).

nbsp;

Редно е да напомним, че дори в хаоса през първите години след нашенската революция, когато грабежът беше повсеместен, никой не посмя да посегне към собствеността на спортния университет.

През 1998-а, обаче излезе законът за държавната и общинска собственост, но вместо да сложи ред, той стана основание за завъртането на сериозни далавери. Днес няма съмнение, че той явно така е написан – за да е лесно придобиването. Както в. БАНКЕРЪ нееднократно е писал, преструктурирането на собствеността развърза ръцете на десетки областни и общински началници, които го употребиха по собствено усмотрение. А особено атрактивна илюстрация на този вид управление е именно община Несебър. Да припомним, че отдавна не е тайна, че в този регион единственият авторитет са парите, а не законът. А влиянието на този инструмент тук е неограничено. За никого не е тайна, че той включва и избирането на общинска и местна власт. Един от бившите кметове на Несебър Николай Трифонов (по чието време започва и сагата с НСА ) например беше герой в не една и две истории, свързани с раздаването на терени по брега на морето на знайни и незнайни приближени до властта люде. Разбира се, не пропуснал и себе си. Все още по съдилищата срещу него се водят дела за злоупотреба със служебно положение, а той получи награда за верността си към силните на деня по време на управлението на кабинета Станишев и той замина да представлява държавата ни в консулството в Одеса. През 2002-ра именно той на база решение на общинския съвет в града актува 145 300 кв. м от терена на НСА като общинска собственост, а поземлената комисия запретва ръкави и скоростно връща имотите именно на наследниците на хората, на които училищното настоятелство е дало земя. И не само на тях… (за част от възстановените собственици местните хора не са и чували).Тогава именно започва и епичната битка на ръководството на НСА за базата.

Сега се иска някой безпристрастно да се зарови в първоизточниците за създаването на неоспоримите на този етап документи за владение на новите собственици.

nbsp;

nbsp;

ИСТОРИЯТА

Вестник БАНКЕРЪ е описал неколкократно историята на тези имоти. Тя започва от 1912-а, когато терен с площ 600 дка в местността Акротирия край Несебър е отделен за училищен фонд с протокол, утвърден с царски указ. През 1923-а вече цялата местност влиза в училищния фонд.

През 1959-а на НСА, тогава ВИФ Г. Димитров, е предоставен терен за изграждане на учебна база. Издадени са съответните актове за държавна собственост.

През 1977-а с решение на Комисията по земята е предоставена допълнително земя за разширяване на вече съществуващия учебен и спортен комплекс на Министерството на образованието, част от който е и учебната база на спортната академия.

В периода 1979-1985-а е одобрен кадастрален план на Несебър, в който са включени и държавните земи, предоставени на образователното министерство, включително и учебната водна база на НСА. В посочения кадастрален план е нанесена дори и оградата на учебната база!

След приемането на закона за държавната собственост през 1996-а НСА прави искане за издаване на акт за държавна собственост по новия образец за стопанисвания държавен имот, но такъв документ и до ден днешен не е издаден. Така се стига до 2002 г., когато общината в Несебър обявява 145 дка земя в местността за общинска собственост. На следващата година е одобрена и новата кадастрална карта на местността, където терен – държавна собственост, не фигурира. Спортната академия подава жалба срещу заповедта за кадастъра, която Бургаският окръжен съд отхвърля като неоснователна. Впоследствие се оказва, че земите са реституирани на живите бивши собственици или на наследниците им на базата на кадастър от 1956-а. Старите кадастрални карти всъщност са изчезнали…

НСА пък притежава документи за собственост над изградените през годините сгради, хангари, трафопостове и на редица допълнителни съоръжения, разположени на терена. Естествено, когато са градени тези обекти, на никого не му и хрумвало да включи в документите за собственост и земята като притежание на висшето учебно заведение – в онези времена, когато всичко е общодържавно, това просто е било недопустимо. Още повече че по-голямата част от тези терени до този момент са били абсолютно изоставена камениста, а на някои места и блатиста местност. Първоначалният замисъл тогава е бил тук да бъде построена резиденция и почивна база на ЦК на БКП. За тази цел с решение № 354 на Министерския съвет от 1972-а се отрежда терен за строителство върху около 500 дка, който още от началото на миналия век е бил собственост на училищното настоятелство в Несебър, както бе казано в началото. По-късно (през 20-те години на миналия век) части от него са раздадени за ползване на тракийските бежанци, които пък поели ангажимента да финансират училището. Тогава доста от тях засадили тук лозя. Но нотариални актове за тези земи не са им издавани.

Идеята за почивната база на тогавашните управляващи обаче не се реализира и през 1974 г. част от терена (около 200 дка) е предоставен за ползване на Комитета за висше образование и научно-технически прогрес. С активната намеса на тогавашния ректор на ВИФ проф. Иван Стайков и на ръководителите на тогавашния Комитет за младежта и спорта държавата се изръсва с над 20 млн. лв., за да превърне тези пустеещи земи в една от най- големите спортни бази у нас. Така се раждат спортните бази Академика и Олимпийски надежди. Оттогава тук неизменно провеждат обучението си всички студенти от ВИФ, а после – от НСА.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст