Държавата ни е любимата мишена на Европейския съд по правата на човека по много поводи – включително и заради мизерните битови условия в българските затвори. Но се оказва, че и в това отношение има изключения – някои нашенски пандизчии живеят доста нашироко. Сред радващите се на лукса в райе е и хазартният бос Валтер Папазки, който постъпи в Софийския затвор през 2009 г. с десетгодишна присъда за поръчителство на убийството на Валентин Алексиев-Лисицата. Алексиев беше разстрелян на 12 февруари 1996 г. пред училище Марин Дринов в Захарна фабрика в столицата.
Делото, в което врачанският бос Папазки беше подсъдим заедно с брат си Георги Георгиев-Културиста, Стефан Рангелов, Емилиян Цонев и всеизвестния Велин Добрев-Моториста, се прочу у нас и Европа с това, че се влачи из различни съдилища, без резултат 11 години. Обвинителния акт бе готов две години след самото убийство, но процесът се връща и започва отначалото – още на първа инстанция – цели три пъти. Първият път умря съдебен заседател. За втори път спря, когато съдията по делото Антон Станков стана министър на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Третата засечка стана, когато съдия Даниела Атанасова от СГС бе назначена за заместник на Станков в министерството.
Основен подсъдим по делото бе хазартният бос Валтер Папазки, който според обвинението платил 40 000 лв. за убийството на Алексиев. Точката на процеса, който влезе в списъка на Европейската комисия за наблюдавани знакови дела, сложи Върховния касационен съд. На 15 юли 2009 г. ВКС окончателно осъди физическия убиец на Лисицата Стефан Рангелов и Емилиян Цонев на 12 години затвор, а Велин Добрев, Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев-Културиста – на по 10 години. ВКС потвърди изцяло присъдите на Софийския апелативен съд от февруари същата година, който от своя страна пък подкрепи присъдата на Софийския градски съд от октомври 2006 година. Единствено Георги Георгиев-Културиста бе осъден задочно, тъй като е напуснал България и Интерпол го издирва още от деня на убийството.
След като скъса нервите на Темида с безкрайния процес, Папазки се озова в Софийския централен затвор (СЦЗ). Но вместо строга тюрма кой знае защо много скоро той попадна в затворническото общежитие от лек тип Кремиковци. Там се радва на живот, с какъвто малцина пандизчии могат да се похвалят. Според закона осъдените на строг режим нямат право на петдневен домашен отпуск до навършване на една година от влизането им в затвора. Но, изглежда, това не се е отнасяло до Папазки, който излиза в домашен отпуск два пъти за по пет дни още в първото си затворническо лето.
През 2011 г. става ясно, за по-малко от две години престой зад решетките Папазки излиза в домашни отпуски 20-ина пъти, дори посреща новите 2010-а и 2011 г. на свобода. Отпуските му са разрешени от тогавашния шеф на Софийския централен затвор Митко Димитров, който сега е началник на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) към Министерството на правосъдието. Надзирател 'b91 отрича да е толерирал Папазки. Според него затворникът е имал право да излезе в домашен отпуск, тъй като през 2009 г. е прекарал известно време в предварителния арест, докато е чакал окончателната си присъда.
Въпреки клетвите на шефа на пандиза, че изобщо не познава Папазки, затворникът с това име, както се оказва, се ползва с почти роднински привилегии зад решетките. Още с влизането си в СЦЗ Валтер Папазки разполага с мобилен телефон и с лаптоп с безжичен интернет. Тъй като законът позволява на затворниците да уплътняват дните си с трудова дейност, от това се възползва и Папазки. Той се труди на външен работен неохраняем обект, за което е издадена съответната заповед на шефа на общежитието в Кремиковци.
Шокиращото е, че неохраняемият обект, където се поти Папазки, е… неговата вила, която той вдига в близост до общежитието и на практика често нощува там. Миналата година дори изтече неофициална информация за скандален случай, при който проверяващи от прокуратурата и от отдела за контрол на местата за лишаване от свобода към Криминална полиция хванали Папазки по домашни чехли пред телевизора в новата му къща, вместо да е в затворническата столова.
Скандалът около толерирания затворник набра сила и дори вече бившият директор на Софийския затвор Димитров се видя принуден да признае, че Папазки наистина е разполагал с телефони. Но пък се измъкна като мокра връв от подозрението, че е разпънал чадър над важния затворник. Телефони са намерени не само у него, а и у всички затворници, които са извън общежитието и които обслужват затвора по един или друг начин, заяви по повод скандалния случай Димитров. Той направи много любопитно тълкувание на този факт – обясни, че тези затворници са разполагали с телефони, за да са в постоянна връзка със затвора.
Едва ли Папазки се е обаждал на ръководството в пандиза за лека нощ, когато е бил в домашен отпуск. Със сигурност обаче телефонът му е вършил сериозна работа, тъй като врачанският хазартен бос съчетава много успешно битието си на затворник с това на бизнесмен. Твърди се, че неофициално той държи фабриката за производство на игрални автомати Евро геймс технолоджи, която се намира на входа на столицата в района на Враня.
Според справката в ДАКСИ 95% от едноименната компания (чиято дейност е производство, модифициране, рециклиране, сервиз и поддръжка на игрални съоръжения за хазартна дейност, разпространение на игрални съоръжения за хазартна дейност, всички други търговски сделки, незабранени със закон), е собственост на Мария Каменова. Във Враца открай време свързват името й с това на Георги Георгиев- Културиста, брата на Папазки, когото Интерпол издирва под дърво и камък от 1998 г., но без успех. Мария е съпругата на Георги и в момента заедно с младата бизнесдама Мадлен Александрова са съсобственички на популярния във Враца комплекс Суми. През 2002 г. те са вписани като съдружнички в старата компания на Валтер Папазки М.П.Т.П.-трейдинг груп, която се преражда в Суми трейдинг груп.
Неофициално бизнесът на Папазки изцяло е поверен в техните нежни ръце. Освен снаха му Мария в империята му се разпорежда и Мадлен Александрова, която чрез дружеството Ривела владее 50 на сто от фирма Боевски 2000. Останалата част е собственост на световния шампион по вдигане на щанги Гълъбин Боевски, който почти е прекрачил прага на бразилския затвор за трафик на 9 кг кокаин. В подземните среди усилено се говори, че Боевски има 200 000 лв. задължения към врачанския хазартен бос и се е навил да пренесе дрогата именно за да покрие част от тези дълговете.
Във фабриката за игрални автомати Мариана Веселинова е маркетинг директор, а Мадлен Александрова е мениджър доставки и логистика. Експерти твърдят, че производството на компанията е познато по целия свят и върви от добре към още по-добре. Неофициална информация сочи, че средната заплата там е доста над премиерската, обстановката е супермодерна, камери следят какво се случва в помещенията от всяко ъгълче, работещите са снабдени с карти за зареждане на гориво в ОМВ…
Така че бъдещето на затворника Валтер Папазки изглежда съвсем розово. Явно единствената му грижа засега е да не се сецне, докато се труди на някой неохраняем работен обект.
