По неофициални данни у нас се консумират между 30 и 60 млн. л вино, като не е ясно колко от това количество се произвежда в домашни условия. Нарастването през миналата година е около 18% на база на реализацията през 2010-а. Прогнозите са през 2012-а ръстът да е около 7-8 процента. Това е световната тенденция, която се проявява и в България, смятат винопроизводители. Според тях през последната година ключовите думи на българския пазар на виното са Продажби и Ликвидност, тъй като само компании с добра реализация могат да оцелеят в условията на финансова криза.
Предлаганите у нас вина могат да бъдат разделени в три ценови сегмента – нисък (от 2 до 8 лв. за бутилка от 0.75 л), среден (от 9 до 20 лв.) и висок (над 20 лв.). Съдейки по някои маркетингови проучвания, над 60% от българите купуват от най-евтините, около 20% предпочитат средния ценови сегмент и едва 5-6% купуват скъпи вина, независимо дали са български, или вносни. Близо 14% разчитат предимно на домашното производство. Почти половината от купувачите на евтино вино пък предпочитат бутилираното в пластмасови опаковки, което се произвежда в някои малки или нерегистрирани изби и често се свързва със сивия сектор. Специалистите изтъкват, че съдържанието на грозде, в него често е минимално.
Лошата новина за българските винопроизводители е навлизането на пазара на вносни вина в ниския ценови клас. Френски, испански и италиански вина с цени от 3 до 8 лв. на бутилка вече могат да се купят в много супермаркети, а и българинът постепенно свиква с особеностите им и предпочитанията му започват да се променят под натиска на чисто финансови причини. Например червено испанско вино от деклариран географски район струва в столичен магазин 3.50 лв. бутилката, а подобно българско – 6.80 лева. Още по-евтини са вносните червени вина в тетрапак опаковка по литър – при тях цената е под 3 лв. на дребно. За сравнение – в същите опаковки български вина от утвърдени производители струват 12-14 лв. за 3 литра и 11-15 лв. за 5 литра.
Промоциите на български вина в големите вериги магазини са рядкост. Търговци коментират, че съотношението между цените с отстъпка на български и вносните вина е 1:4. Остава открит въпросът как и защо нашето производство излиза по-скъпо на потребителите в сравнение с вносното, при което се калкулират и транспортните разходи? По принцип всяка бутилка качествено вино съдържа сока на около 1.5 кг грозде, стъклен амбалаж, тапа, капсула и етикет. Освен това в себестойността се калкулират разходи за труд, за бъчви, режийни разноски, съхранение, търговска отстъпка . При положение че повечето от тези величини са, общо взето, стандартни за европейските производители (разликите варират по-често в проценти, а не в пъти), изглежда странно, че някои вина са доста по-скъпи от други. При това не би могло да се твърди, че те са точно толкова и по-хубави. Преценката на вкуса винаги е белязана от доза субективност, а и това невинаги определя решението за покупка.
Добрата новина за българското винопроизводство е увеличаването и на износа през последните две години. За миналата неокончателните цифри показват изнесени около 40 млн. л вино, или ръст от близо 3 процента. Основният ни партньор остава Русия, където отива почти половината от експорта. Напоследък обаче присъствието ни на руския пазар се затруднява, защото има нови ограничения за вноса на полусухи и полусладки вина, а утвърдените български марки там са точно от тази категория.
Малко неочаквано второто място в българския износ заема Румъния. Причината е във все по-големия брой румънски гости на морските и зимните ни курорти и опознаването на българските вина, отбелязват експерти от бранша. Общата ни граница допълнително стимулира износа.
Останалите страни, в които се продава българско вино, са Полша, Великобритания, Чехия, Белгия, Германия, Унгария и Монголия, но количествата не са големи. В европейските държави износът е предназначен предимно за представители на българската диаспора и рядко пробива в средите на местните ценители на напитката. Във Великобритания, да речем, където преди двайсетина години виното ни имаше солидно присъствие, днес може да се намери в ограничени количества, и то в по-малки магазини, докато в търговските вериги за средната класа определено липсва. А там най-ниските цени на дребно на испански, аржентински и други вносни вина тръгват от 5 паунда и достигат до петнадесет.
Българските вина са на европейско и световно равнище по отношение на опаковката и етикетите, твърдят участници на последната Винария в Пловдив. Но проблеми със суровината и необходимостта от сериозни инвестиции в лозя увеличават разходите на винопроизводителите и това се отразява и на крайната цена на продукта. Ако не се намери начин българските вина да станат по-конкурентни, без това да е за сметка на качеството, делът на нашето производство на вътрешния пазар ще продължи да намалява.
