Обикновено след всяка буря следва затишие. До настъпването на нова още по-голяма буря, а защо не и ураган.
Нека да припомня, че само допреди две седмици световните финансови и капиталови пазари попаднаха в турбуленция заради спекулациите, че ситуацията в южната част на еврозоната не е никак оптимистична по отношение на държавните дългове. Това беше достатъчен повод всички дилъри да натиснат бутона продава и доходността на книжата се повиши. А в момента участниците на пазара очакват по-ясни сигнали от централните банки дали предстоят още парични облекчения, т.е. дали ще има нови траншове на свежа ликвидност в банковата система. Централните банки пък отчитат, че отпуснатите досега средства не достигат до клиентите на банките, т.е. физическите и юридическите лица до момента не са се облагодетелствали от наличието на отлична банкова ликвидност. Много е важно да се каже също, че банките предпочитат да купуват държавни ценни книжа пред алтернативата да отпускат нови кредити и да стимулират по този начин икономическата активност. Така порочният кръг се затваря между основните участници: централна банка, търговски банки, правителства, които засега остават единствените облагодетелствани, защото и те имат достатъчно грижи по управлението на задлъжнялостта си.
От началото на годината еднодневните депозити в евро се договарят при средните 0.22% – малко под 0.25%, процентът, при който ЕЦБ всекидневно предоставя депозитно улеснение, т.е. централната европейска банка всеки ден може да вземе на депозит излишните за банковата общност свободни наличности от евро.
Еднодневните депозити в левове пък на нашия междубанков паричен пазар се договаряха средно (за времето от началото на годината) за 0.16% – по-ниско, отколкото по еврото, защото банковата ни система също се задъхва от прекомерни излишъци от свободни левови запаси.
През последната седмица овърнайт депозитите се договаряха при още по-ниските 0.14% на годишна база. Среднодневните обеми от едва 190 млн. лв. идват да подчертаят, че предлагането постоянно превъзхожда търсенето.
Всекидневно банките ни поддържат приблизително 5 млрд. лв. по сметките си в Българска народна банка. Тези средства осигуряват както поддържането на минималните задължителни резерви, така и обезпечаването на междубанковите разплащания. Сумата не е малка на фона на 77.2 млрд. лв. баланс на банковата ни система, т.е. 6.5 % от всички активи на банките ни са заделени по безлихвени сметки при БНБ.
Имено наличието на предостатъчна ликвидност даде възможност на банките да се разплатят с бюджета, без това да се отрази на тяхната ликвидност. До 15-то число на месеца всички юридически лица трябва да са превели дължимите от тях месечни вноски акцизи, ДДС и данък върху печалбата. Общо по тези пера към хазната се насочват около 800 млн. лева всеки месец. Честно е да се каже, че до 20 април правителството преведе общо 800 млн. лв. в сметките на банките в БНБ, от които 708 млн. лв. бяха предназначени за последващо изплащане на пенсии и социални помощи, и 92 млн. лв. – за настъпили лихвения плащания и падежи на ДЦК.
Министерството на финансите се стреми да балансира плащанията от и към единната бюджетна сметка, поддържана при БНБ, по която наличностите варират от 3.5 до 4.5 млрд. лева. В това число са и широко дискутираните напоследък средства на т.нар. Сребърен фонд, които са в размер на 1.8 млрд. лева.
Един от начините правителството да обезпечи бюджетните излишъци е чрез емитиране на държавен дълг, което може да стане както на вътрешния, така и на международния пазар. Явно, че на този етап министърът на финансите се въздържа от продажба на ДЦК на всяка цена – ще рече при прекомерна ниска, според него, цена (висока доходност). Доказва го и отказът да бъдат реализирани предварително обявените за продажба облигации с номинална стойност 35 млн. евро на аукциона , организиран от БНБ на 9 април. Емисията е с падеж през март 2016 година. Инвеститорският интерес беше повече от достатъчен и достигна 45.5 млн. евро, но средната цена на поръчките от 99.89 евро за 100 евро номинал, носеща годишна възвръщаемост от 4.03%, не се понрави на финансовото ни ведомство и всички поръчки бяха отхвърлени.
nbsp;
Петър Драмов
УниКредитБулбанк
nbsp;
