Несигурната ситуация в дясното политическо пространство далеч не се дължи единствено на появата на движението на Меглена Кунева. В последните години партиите, намиращи се в него, се изпразниха от съдържание и загубиха обаянието си. Ако в първите петнадесет години от прехода те бяха алтернатива на статуквото, днес са най-вече негови патерици. Вътрешното им изчерпване и неспособността им да формулират актуални на проблемите на деня послания и политики ги превърна в продукт с изтекъл срок на годност. Към него посягат предимно онези, които не могат да четат надписите на етикета, партийците, сантименталните романтици и любителите на политическото многообразие. Финансовата криза посече побългарения вариант на десните ценности – хиперболизираната индивидуална свобода във фантасмагорични пропорции, ограничаването на ролята на държавата и лелеенето на съзидателната роля на капитала. Страданието и трудностите направиха солидарността отново желана и модерна, а десните блажено проспаха необходимостта от дебат за новите реалности.
Огромното мнозинство от българите одобряват държавната намеса в пазара. Преди време проучване на Алфа Рисърч показа, че 72 на сто са за подобна мярка. Според Сова-Харис пък 83% от жителите на големите градове подкрепят засилване на ценовия контрол на основни храни около Великден. Подобна социална нагласа говори, че хората се чувстват измамени от действащата икономическа система и не вярват в рационалността на пазара. Те едва ли и смятат, подобно на Иван Костов и Мартин Димитров, че борбата срещу картелите и повишаването на конкуренцията ще е достатъчна за решаването на проблемите им. В началото на промените пропазарната идеология, дясна по своя характер, беше възприемана като легитимната противотежест на комунизма. Днес за огромната част от българите тя е поредният лъжеидеал и синоним за ограбване. Подобно нещо впрочем може да се каже и за самите десни партии.
Ако приемем, че те могат да съществуват като елитарен клуб на сравнително заможни хора, това би ограничило електората им някъде между 5 до максимум 15-20 процента. Имуществен ценз за десните избиратели обаче не съществува и ГЕРБ събира много по-широка подкрепа. Според НЦИОМ тя е 30.4%, а Алфа Рисърч измерва 23.9 процента. Вкарването в шаблони е неточно и подвеждащо, но все пак управляващата партия не принадлежи безспорно към десницата. Тя може да бъде определена като класическа популистка партия с дясна насоченост.
В същото време подкрепата за Синята коалиция се движи около 3 процента. Движението на Меглена Кунева събира 4.5% според НЦИОМ и 2.5% според Алфа Рисърч . Одобрението и доверието към бившия еврокомисар е съответно 41 и 26 %, а доверието в Мартин Димитров и Иван Костов – съответно 7 и 6 процента. Това поставя двамата лидери на старата десница в крайно неравностойна ситуация спрямо Кунева. Пред превръщането й в определящ фактор за следващо мнозинство има немалко пречки, но потенциалът за успех е реален. Според НЦИОМ близо една трета признават, че биха гласували за нов политически субект.
Кунева е само катализаторът на онова, което рано или късно щеше да се случи с малките десни субекти. Ако тя регистрира партия, освен да открадне жизненоважна част от избирателите на Синята коалиция, би могла да привлече и остатъците от НДСВ, и сравнително ограничена част от гласовете за ГЕРБ.
Драмата на СДС и ДСБ е много сериозна. Този път самото им влизане в парламента е застрашено, а ограниченият им електорат може да припознае политическия вариант на България за гражданите за свой проект. Въпреки че подкрепата за старата десница намалява на всички парламентарни вотове от 1997 г. досега, 4-процентовата бариера никога не е изглеждала по-трудно препятствие. На парламентарните избори през 1997 г. за коалицията, в която участваше СДС, гласуваха над 2.2 млн. граждани, а през 2001 г. – около 830 хиляди. През 2005 г. ДСБ и обединението около СДС участваха поотделно във вота и събраха общо малко над 515 хил. гласа. През 2009 г. вече за Синята коалиция гласуваха около 285 хил. души. Трендът е ясен, а логичното му продължение би трябвало да предизвиква паника в централите на двете партии.
СДС трябва да оповести с кого ще се коалира до 15 май. Източник на БАНКЕРЪ, пожелал анонимност, съобщи, че освен продължение на Синята коалиция партньорите в нея активно обмислят и други варианти за обединение. СДС води разговори с НДСВ, а ДСБ тайно преговаря с ВМРО. Председателят на жълтата партия Христина Христова потвърди, че са в контакт със СДС, но по думите й става въпрос за сътрудничество за бъдещите парламентарни избори, не за коалиция. Засега земеделците на Петя Ставрева се очертават като близък съюзник на Иван Костов, а провалилият се сговор между СДС и партиите на Софиянски, Бакърджиев, Праматарски и Любен Дилов-син едва ли ще бъде повторен. Ролята на Борис Марков – главния противник на Иван Костов в синята партия, е силно ограничена. СДС и ДСБ във формата на Синята коалиция трудно биха могли да влязат в коалиция с НДСВ, защото това би довело до отдръпване на част от гласоподавателите. Не се знае и каква би била реакцията на Костов. Изключването на жълтата партия от коалиционните сметки намалява шанса за влизане в парламента на малките десни субекти. Въпреки че видимо НДСВ се намира в трудна ситуация, тя теоретично все още може да допринесе с гласове за по-широко обединение. През 2009 г. за нея пуснаха бюлетина близо 130 000 души. И ако бройката ви изглежда смешна, не бива да забравяте, че в света на десните джуджета дори и половината от тези гласове са сериозен потенциал.
Неясното бъдеще на десните партии (извън ГЕРБ) води до демобилизация на организациите и на части от електората им. Източник на БАНКЕРЪ сподели, че цели структури на НДСВ поддържат близки отношения с България на гражданите и са готови да се присъединят към проекта, а някои вече го и правят. Христина Христова обясни, че на този етап има трима души от Габрово, които са напуснали. Някой може да мечтае за такова нещо, но засега категорично не наблюдаваме подобно явление.
Новото движение е привлекателно и за мнозина от Синята коалиция. Преминалият към него от ДСБ Петър Николов отрече пред БАНКЕРЪ с него и с Христо Ангеличин, също работещ с Кунева, да са водени разговори за включването им на избираеми места в парламентарните листи. Николов, чиято докторска дисертация, преиздадена като книга, е за българския консерватизъм, не смята, че идейният облик на движението е либерален. Убеден е, че консерватизмът, на който е привърженик, ще се впише в профила на България за гражданите. Идеята е, ако изкристализира политическа платформа, движението да се превърне в партия, обясни той. В десницата от години повтаряхме една голяма грешка. Изхвърляхме хората, които не мислеха като нас. А големите десни партии правят точно обратното – представляват и по-либералните, и по-консервативните, и по-центристките интереси. За мен проектът България за гражданите не е приоритетно либерален, ами десен.
Прекаленото идейно многообразие също не е гаранция за добри резултати. В стремежа си да се разграничи от лидерските партии Кунева вероятно подценява необходимостта от твърд политически център и последователност. Единствено ранният етап, на който се намира движението й, е оправдание за липсата на ясно формулирани политики. Най-лошата новина за бившия еврокомисар е, че нейният романтичен и невинен период вече е приключил. Не беше много трудно тя да изпъкне в кандидатпрезидентските дебати като най-искрения между претендентите. Много е благодатно да представляваш самия себе си, без да носиш отговорност за партийни структури и организации. Същинското навлизане в политическа роля обаче е свързано с обременености, а опозиционната лекота е преходна. Освен, разбира се, за десните джуджета, които пребивават комфортно в нея повече от десетилетие. И за останалите, които са там по-отскоро.
nbsp;
