Поговорката на гол тумбак-чифте пищови придоби през последните години някои доста неочаквани измерения. За съжаление след края на Студената война редица твърде нелицеприятни истини за международните отношения лъснаха отново в целия си блясък. Оказа се, че в началото на ХХI век тумбакът на държавния интерес може да е пълен само ако са налице и прословутите, добре заредени пищови. Във времена на криза това правило изглежда валидно в още по-голяма степен, но Европа продължава да не взема мерки по въпроса.
Всъщност 20 години след договора от Маастрихт, в който като втори стълб на Евросъюза е назована Общата външна политика и политиката за сигурност (ОВППС), държавите членки продължават да твърдят, че НАТО е фундамент на тяхната сигурност, а трансатлантическото партньорство си остава стратегически приоритет. В резултат на това тълкуване на ситуацията Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и до наши дни си остава далечен мираж. Накратко казано, тумбакът е европейски, а пищовите американски и в това редица политици на Стария континент не виждат никакво противоречие.
Не че няма опити за излизане от сянката на Големия брат, но както се видя и в бивша Югославия през 90-те, и в Либия преди броени месеци едно е да формулираш високопарни цели по форумите, а съвсем друго е да имаш реални оперативно-военни способности. Както заяви през 2011-а бившият министър на отбраната на САЩ Роберт Гейтс, когато нямаш разузнаване, информационни мрежи, сателитно наблюдение и хора на терен, тогава и най-модерните изтребители стават безполезни. В други важни за европейската сигурност области – като например транспорт, логистика, наливане на гориво по време на полет, положението не е по-добро.
Поради това щурмът срещу Кадафи вероятно щеше да си остане единствено буря в чаша вода, ако американците не бяха подкрепили европейските си партньори, спазвайки добре известната в политическите среди формула leading from behind, тоест да ръководиш от втора линия. Неслучайно френският бригаден генерал Марсел Друар отбеляза преди месец пред Европейския парламент, че успехът в Либия се дължи в голяма степен на американския принос. Според него американците изцяло са контролирали въздушното пространство и движението на силите на Кадафи на земята, като по този начин са облекчили значително нанасянето на военни удари от европейските изтребители.
Естествено, за да си набавят и поддържат необходимия им военен капацитет, европейските страни ще трябва да се поохарчат значително, но точно това е което националните правителства не желаят да направят. Кризата е достатъчно обяснение за всичко. Проблемът обаче е, че фокусът на американските интереси все повече се измества към Близкия и Далечния изток. Така европейците този път ще трябва съвсем сами да се оправят с наболелите въпроси, което може да се окаже непосилно за тях.
През 2011-а американците са похарчили 548 млрд. евро за ново въоръжение. Това е повече, отколкото общите разходи за отбрана на ЕС, Китай и Русия, взети заедно, възлизащи на само 496 млрд. евро. През миналата година бюджетът за отбрана на 27-те е бил 281 млрд., но тенденцията е той постепенно да намалява, и то в момент, в който съседни на общността региони като Западните Балкани, Близкия изток и Северна Африка са значително дестабилизирани.
За президента Обама Старият континент вече не е приоритет. Американските военни контингенти и ресурси днес се прехвърлят от базите им в Германия към нови места като Австралия, а във Вашингтон все повече се говори за приоритета на Тихоокеанския регион през ХХI век. Като се има предвид, че китайските военни разходи са нараснали от 17 млрд. евро през 2008-а до 129 млрд. през 2011-а, става ясно защо администрацията на Обама е вперила поглед към другия край на света.
Това поведение на американците най-вероятно ще се отрази и на Северноатлантическия алианс. Всеки знае, че рано или късно с НАТО ще бъде свършено, защото САЩ ще се оттеглят и ще създадат някаква нова структура, твърди полски дипломат, цитиран от специализирания сайт EUObserver. Ако това действително се случи, Европа трудно ще намери адекватен отговор. За пореден път, както и по-други особено важни за общността въпроси, в Евросъюза са се оформирали два противостоящи си лагера. От едната страна са държави като Франция и Полша, които настояват европейците да бъдат по-активни и да съберат парите си за отбрана в нещо като общ фонд. Това искане обаче среща категоричния отпор от представители на британското правителство.
Докато дебатът по въпроса продължава да тече, дори Германия и Франция вече не могат да поддържат докризисното ниво на своите разходи за отбрана. По разбираеми причини, в Гърция пък бюджетът на военните напоследък беше орязан с близо 3 млрд. евро. Междувременно разходите за въоръжение в особено важния за Европа регион на Близкия изток продължават да нарастват лавинообразно. Саудитска Арабия, Бахрейн, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Обединените арабски емирства и Йемен през 2011-а са похарчили 81 млрд. евро за нови оръжейни системи. А Израел е закупил конвенционални оръжия на стойност 16 млрд. евро, което е почти двойно повече, отколкото разходите за отбрана в страни като Иран и Сирия. Твърде е възможно именно това да е причината, поради която аятоласите в Техеран желаят толкова много да се сдобият с ядрен потенциал.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
