Истинска законодателна епопея се заформя около гласуването на закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Независимо че в четвъртък депутатите бодърстваха в пленарната зала на Народното събрание почти до полунощ, те така и не успяха да преполовят точките в предложения им нормативен документ. Стигнахме до член 28, а трябва да изгласуваме още около осемдесет текста, каза за вестник БАНКЕРЪ депутатът от ГЕРБ Емил Радев. Според него нормативният документ е доста труден като правен текст, а и опозицията атакува всяка алинея с пространни изявления и коментари.
Дебатът в четвъртък наистина бе изключително разгорещен, но това се очакваше, като се има предвид материята, която засяга проектозаконът – а именно имуществото и частната собственост. С текстовете в този закон, който предлага ГЕРБ, се стимулира доносителството. Преди беше написано ясно, че анонимни сигнали няма да се разглеждат. Сега неизвестно защо тази ясна разпоредба липсва и вместо нея има една друга, в която се казва, забележете, че комисията може да бъде сезирана от граждани, които да доносителстват за друго лице, заяви депутатът от БСП Мая Манолова.
Независимият депутат Тодор Великов пък протестира, че административните нарушения, залегнали в този законопроект, са насочени точно към българския бизнес.
Проектозаконът предвижда, когато има влязъл в сила административен акт за нарушение, което е донесло облага за дадено лице в размер над 150 хил. лв., имуществото на виновника да се проверява за 15 години назад. Специална създадена по силата на този закон комисия пък ще прави обосновано предложение за това дали имуществото е незаконно придобито. Обосновано предложение ще има, ако след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Комисията може да се занимава и със случаи, за които е била сигнализирана от граждани. И точно оттук идват притесненията на опозицията относно доносничеството или доносителството, както се изразяват юристите.
По-неприятното е, че мнозинството от депутатите в ГЕРБ продължават да настояват в закона да останат и текстовете, които позволяват отнемането на вече ипотекирано имущество. Заместник-председателят на парламента Анастас Анастасов поддържа тезата си, че вече заложените имоти, за които се докаже, че са придобити с незаконни пари, ще бъдат плащани от държавата. Както вестник БАНКЕРЪ писа в миналия си брой, подобен механизъм, от една страна, може да бъде непоносимо бреме за хазната, защото въобще не е ясно за колко ипотеки и за какви суми годишно ще става дума. Освен това в момента, в който бандитите научат за приетата схема по един или друг начин, те ще започнат да вземат заеми, обезпечени с ипотеки – идеална форма за пране на пари. А когато имотът бъде конфискуван, но платен на кредитора от държавата, измамникът просто ще спре да си погасява заема и ще изчезне с парите. Няма съмнение, че банката ще продължи да го търси, но едва ли ще успее да събере дори и лев допълнително. И какво излиза? Престъпникът сит, кредиторът неощетен, политиците си пишат дивидент, че хващат лошите… и всичко това за сметка на хазната, разбирай на честните данъкоплатци.
