Може и да сте избрани, но това, което правите в момента, са истински л…а. Думите са кратък, но многозначителен коментар на Хайко Херберг, един от водачите на Пиратската партия в Берлинския ландтаг, по повод действията на голямата коалиция между социалдемократи и консерватори в местния регионален парламент.
Колкото и да не им се иска на някои заклети пуритани, след като пиратите взеха 8.9% от гласовете при последните местни избори през септември 2011-а, стилът на говорене в градската управа се промени драматично. Дотогава всичко си вървеше доста мирно и тихо. Депутатите се събираха, дискутираха кротко бюджета или водоснабдяването в някои отдалечени квартали на германската столица, след което се разотиваха по живо – по здраво. Сега обаче ругатните в местния парламент се превръщат в част от ежедневието – факт, който водещите немски партии все още не могат да преглътнат.
За изглеждащите като рокери берлински пирати, водени от Мартин Делиус, няма причини за притеснение. Според тях употребата на някои по-крайни изразни средства си е в реда на нещата по време на един разгорещен дебат и не само че не вреди, но и съществено допринася за изработването на една по-различна дискусионна култура.
Всъщност, какви са разбиранията на пиратите за живота едва ли щеше да има някакво особено значение, ако не се беше оказало, че една голяма част от немското население мисли точно като тях. Това стана ясно и по време на изборите във федералната провинция Заарланд през март 2012-а, когато наследниците на Клаус Щьортебекер и Годеке Михел (бел. ред. – известни германски пирати в края на ХIV в.) спечелиха 7.4% от вота на гражданите.
Нещо повече. Според социологическо проучване, публикувано в началото на април, Пиратската партия вече е третата по популярност политическа сила в Германия след Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и немските социалдемократи. Тази тенденция е особено плашеща за коалиционните партньори на бундесканцлера от Партията на свободните демократи, чиито политически позиции са напът да бъдат окончателно превзети от пиратите.
Доводи като липса на истинска програма, недостатъчно разграничаване от радикално десни виждания в собствените редове, назадничави разбирания за женската еманципация и прочие засега не помагат. В повечето случаи пиратите въобще не отговарят на подобни критики, а одобрението им сред избирателите продължава да расте. След като в продължение на месеци немските медии се занимаваха със сметките на бившия президент Кристиан Вулф, очевидно най-после в страната започна един по-сериозен политически дебат. Заслугата за това също е на местните пирати и тя не бива да се подценява. Още повече че пиратското движение не е само немски, а по-скоро общоевропейски феномен.
Само преди няколко дни всички пиратски партии на Стария континент се събраха на конференция в Прага и както твърди водачът на чешкия клон Микулаш Ферйенчик , конференцията е първата крачка към съвместна кампания за изборите за Европейски парламент през 2014 година . Според него основните послания на пиратите са за по-голяма прозрачност в управлението, по-голяма отвореност на държавата към гражданите и по-добра комуникация. Освен това едно от основните им искания е за пълна свобода в интернет пространството, поради което те са изцяло против т.нар. търговско споразумение за борба с фалшифицирането ACTA.Това тяхно поведение разгневи германския външен министър Гидо Вестервеле дотолкова, че той определи движението като заплаха за външната политика на държавата, тъй като не защитава интелектуалната собственост, от което Германия може да загуби милиарди в страни като Китай и Русия. Подобни приказки обаче не впечатлиха германските пирати. Няколко дни по-късно, на 15 април, австрийските им сподвижници спечелиха 4% по време на регионалните избори в провинция Тирол и по този начин за пръв път влязоха в местния парламент.
Но и това далеч не е всичко. Движението продължава да се разраства като горски пожар. По време на срещата в чешката столица в пиратското общество бяха приети още две братски партии – от Словакия и Гърция, като поне в южната ни съседка потенциалът за пиратство в политиката си остава значителен. Пиратска партия съществува и в България, както и в още 50 други държави по света. При последните избори за Европейски парламент през 2009-а двама шведски пирати – Кристиан Енгстрьом и Амелиа Андершдотер, спечелиха места в Страсбург, но след две години напливът ще е значително по-сериозен.
Интересно е да се види какви теми са вълнували единствените двама пирати в Европарламента. Освен че взимат присърце интернет проблематиката и въпроси като ACTA и Уикилийкс , Енгстрьом и Андершдотер са били активни и по теми като човешките права в Бирма, преследването на християнските общности в Близкия изток, цензурата в Унгария и… големите заплати на европейските чиновници.
В общи линии може да се каже, че пиратите са израз на недоволство от работата на големите партии. Европейските християндемократи и социалдемократи като че ли свикнаха да се сменят един друг във властта, без да променят към добро каквото и да било в живота на хората. В този смисъл пиратите днес са силни, защото ролята на т.нар. народни партии като че ли отслабва.
По същество пиратите трудно биха могли да се определят като партия. Те са по-скоро антипод на всяка една политическа организация. И това засега е в техен плюс, тъй като обикновените граждани отдавна са изморени от професионални политици и техните банални послания, под които с лекота могат да се скрият и не така приятни за обществото частни интереси. В този ред на мисли пиратите са успешни, защото видимо се отличават и като външност, и като поведение от старите европейски политически формации. Те са млади хора, със значителен афинитет към общуването в интернет и новите технологии и ако решат да се развихрят, промените в Европа ще станат реални, а не само виртуални.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
