Референдумът е много демократичен елемент за взимане на решение, но той може да бъде и опасна популистка игра. Думите са на Сергей Станишев, който коментира през 2009 г. заплахата на тогавашния президент Георги Първанов да поиска референдум за въвеждане на мажоритарни избори. Сега, три години по-късно, лидерът на БСП, заедно с ветераните в организирането на национални подписки ВМРО, ще събират подписи за общонародно допитване за АЕЦ Белене.
Политическото жонглиране с идеята за референдуми е популярна у нас, но само на думи. Преди месец и половина лично премиерът Борисов лансира възможността за допитване за АЕЦ Белене и за шистовия газ. Георги Първанов също предлагаше българите да се произнесат за енергийния проект. Министър-председателят трудно би се противопоставил на идея, която е популярна сред народа, и можем да предположим, че ако подписката е успешна, мнозинството този път не би създавало пречки за провеждането на референдум. Нещо повече – не е изключено, ако БСП и ВМРО съберат достатъчно подписи, Борисов да не чака внасянето им, а да поиска сам насрочването на референдум. Това би било напълно в стила му, а и законът му дава това право.
Ако социалистическата партия мобилизира за участие в подписката членовете си, а ВМРО съумеят да съберат малко повече от подписите, които събраха при последната си подобна инициатива (за допитване за влизането на Турция в ЕС), в България може да се състои първият национален референдум след демократичните промени. В новата история на страната е имало само две допитвания – през 1946 г. за премахването на монархията и през 1971 г. за приемането на Живковата конституция.
Законът за референдумите
Според конституцията парламентът приема решението за провеждане на референдум, а президентът го насрочва. В приетия през 2009 г. закон се посочва, че при събрани 200 хил. подписа Народното събрание трябва да реши дали да има всенародно допитване, или не. За да бъде организирано такова без санкция от законодателния орган, са необходими половин милион подписа. За референдум могат да настояват пред парламента и президентът, и правителството, както и поне една пета от депутатите или от общинските съвети в страната.
Законодателят обаче е положил всички усилия да направи взeмането на решения чрез национален референдум невъзможно. В закона има изискване за участие – да гласуват поне толкова гласоподаватели, колкото и на последните парламентарни избори. В случай че условието не е изпълнено, а пусналите бюлетина са повече от 20 на сто от имащите право на участие във вота, въпросът се гласува в парламентарната зала. За да бъде референдумът валиден, е необходимо и с да да са гласували повече от половината от участвалите в него.
Демократичност от популистки подбуди
Разбира се, не всяка промяна, водеща до по-широко участие на гражданите в политическия процес, означава автоматично повишаване на качеството на демокрацията. По-честото провеждане на референдуми в България освен положителни страни би имало и не толкова желани ефекти. То би довело до разцъфтяване на популизма и до неефективност на управлението. Въвеждането на този елемент от пряката демокрация върви ръка за ръка с висока политическа култура и необходимостта от ресурс. Въпреки формалните и същностните пречки все пак е необяснимо, че българските политици третират електората си като малолетен и за почти 23 години не е организиран нито един референдум.
Най-логичният момент за такъв беше при присъединяването на страната към Европейския съюз. Българският гласоподавател не е като ирландския, британския, холандският или френския и одобрението за включването към блока беше огромно. Хората съвсем спокойно можеха да отидат до урните и да потвърдят легитимността на взетото решение. От 10-те страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. преди България и Румъния, единствено Кипър не организира референдум. В началото на тази година и хърватите гласуваха с да при допитването за членството си. Засега страните, които са отхвърлили възможността за влизане в ЕС с референдум, са Норвегия – на два пъти, и Швейцария, която през 2001 г. не допусна започване на преговори за членство.
Изключително чувствителна беше темата с референдума за присъединяването на Турция към ЕС. През 2010 г. ВМРО събра достатъчно подписи, за да се произнесе Народното събрание за това допитване. Гласуване и обсъждания в парламентарната зала обаче не последваха. Такъв референдум би могъл да доведе до разпалването на дълбоки ксенофобски сантименти, до стопиране на перспективите на Турция за влизане в ЕС, както и до поставяне на България в деликатна позиция на международната сцена. Същевременно цивилизован дебат по темата е изключително необходим, тъй като ефектите от присъединяване на Турция биха били изключително сериозни за България. Референдуми от този тип са пример за рисковете, които носи флиртът с вслушването в народния глас.
Българските референдуми преди и сега
Най-мащабната подписка беше организирана през 2002 г. от ВМРО и Гергьовден. Тя беше против затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ Козлодуй и събра около 512 хил. подписа. Това обаче не доведе до реални резултати. Тогава властта скри тези подписи, повтори тезата си пред БАНКЕРЪ лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. По думите му подписката се е съхранявала в склада на парламента, намиращ се на бул. Дондуков. Когато влязохме в Народното събрание през 2005 г., се поразрових и я намерих, допълни той.
Проф. Огнян Герджиков, тогавашен председател на парламента, коментира, че референдум през 2002 г. не е бил насрочен, защото все още не е бил готов законът, уреждащ допитванията до народа. Той категорично отрече подписите да са изчезвали. Как си представяте да изчезне една подписка от близо 500 хил. подписа от Народното събрание? Това са митове и легенди, появяващи се по особен начин периодично в медиите. Юристът подчерта, че кашоните, в които са били подписите, са били поверени с негова резолюция на Комисията по енергетика.
Според Красимир Каракачанов тогавашният парламент се е подиграл с волята на хората, но същото е направил и настоящият. Лидерът на ВМРО визира идеята за допитване за влизането на Турция в ЕС. Подписката беше направена в съответствие със закона, регистрирахме инициативен комитет в парламента. За три месеца събрахме 340 хил. подписа. При проверката на ГРАО се оказа, че 260-280 хил. от тях са били напълно изрядни. Народното събрание трябваше да насрочи в тримесечен срок референдум, но законът просто не беше спазен.
Каракачанов е убеден, че тогава жълтата партия и ДПС са провалили възможността за общонародното допитване за затварянето на 3-и и 4-и блок. Попитан дали при това положение има нещо против и НДСВ да участва в настоящата подписка за АЕЦ Белене, той лаконично се позова на теорията на Дарвин за еволюцията. Ако НДСВ е узряло до идеята, че ядрената енергетика е полезно нещо, защо да не участват? По-късно през седмицата обаче председателят на НДСВ Христина Христова съобщи за БАНКЕРЪ, че партията й е решила да се откаже от участие в организирането на инициативата.
Тренировка за мобилизация
Ако БСП и ВМРО гледат сериозно на подписката за референдум, която ще инициират, те имат всички шансове да съберат необходимите половин милиона гласа за три месеца. Дали заради вътрешнопартийната борба и предстоящия конгрес, дали поради други причини, напоследък червената партия се е съсредоточила в имитация на опозиционност. ВМРО пък има нужда от публичност. Спорно е дали именно темата за АЕЦ Белене заслужава да е първата, гласувана на демократичен референдум в страната. Едва ли решаването на сложни проблеми от финансово, инженерно и енергийно естество е от компетентността на обикновения гласоподавател.
За да бъде валиден референдумът, е необходимо на него да участват и повече от 4-те милиона и 225-те хиляди души, които пуснаха бюлетина през 2009 година. Което обезсмисля допитването още преди подписката да е започнала. Най-много на парламента да му се наложи отново да прегласува решението си за енергийния проект. Упражнението, разбира се, ще мобилизира предизборно електората и структурите на двете партии, както и ще отклони вниманието от неубедителния облик на опозицията. Някой ден наистина ще се случи българският гласоподавател да гласува в истински референдум. Само че той няма да е за АЕЦ Белене.
nbsp;
За разлика от националните референдуми, които на практика са невъзможни, в България се провеждат местни референдуми. За свикването им е необходимо съгласието на една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима. Кметът също може да инициира местен референдум. Третата възможност за насрочване е създаване на инициативен комитет, които да представи подписите на поне една двадесета от гражданите с избирателни права, живеещи в съответния район.
Сред въпросите, които не могат да се разглеждат на национален референдум, са данъците, таксите, осигурителните вноски и държавният бюджет.
